Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Из пиратските хроники: V. Жан Давид Но (статия) - Биография, История, Мореплаване, Пирати
Из пиратските хроники: V. Жан Давид Но

Поредици: Из пиратските хроники

Автор: Александър Арсов, неделя, 07 октомври 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Името вероятно не ви говори нищо, защото човекът, за когото сега ще ви разкажа, е бил известен повече като Франсоа Лолонуа. Наричали са го само Лолонуа, а понякога просто Лолона, което в много свободен превод означава “Олонецът” или “Човекът от Олон”. Името идва от предполагаемото му родно място, едно малко градче на Атлантическото крайбрежие на Франция – Льо Сабл д’Олон. През 60-те години на XVII в. Лолонуа бил един от най-прочутите буканиери в Карибско море и макар че животът му е бил кратък, за него се говори и до днес. Много е трудно да се отсеят оскъдните зрънца историческа истина сред купищата митове и легенди, но аз ще се опитам.

Лолонуа се е родил вече разбрахте къде. Ако не ми вярвате, че такова място наистина съществува – вижте в атласите. Това се е случило някъде около 1635 г., а двайсетина години по-късно той вече обикалял из Карибите, най-вероятно напуснал работата си в Европа (каквато и да е била тя) по не особено легален начин. Знае се, че през 1660 г. вече се бил присъединил към френските буканиери, които обитавали Западната част на остров Хиспаньола (Хаити) – колонията Сен Доминг, ако трябва да бъдем точни и с изящно френско произношение. Най-вероятно няколко години Лолонуа се занимавал с лов и опушване на месо из горите, докато през 1662 г. не осъществил изгодна професионална преквалификация – минал на морско разбойничество.

Още от първите нападения, в които участвал Лолонуа, станало ясно, че на Карибите се е появил истински демон. Това стигнало до ушите на губернатора на Тортуга, най-силната база на френските буканиери, и за награда той му подарил един кораб. Луди главорези да го последват съвсем не липсвали и за известно време във водите между Куба и полуостров Юкатан пиле не можело да прехвръкне, камо ли испански кораб. Градовете по крайбрежието също отнасяли известна доза терор. Известен е случаят, когато Лолонуа завладял един град на остров Куба и го задържал с цел да получи известна финансова компенсация преди да си замине. Когато вместо това срещу него бил изпратен боен кораб, той пленил и избил целия му екипаж. Оставил жив само един човек, когото изпратил в Хавана, за да знае губернаторът там кой е Лолонуа. Накрая късметът му изневерил обаче и той претърпял корабокрушение край Кампече. Едва достигнали брега буканиерите били изклани от местната испанска войска. Лолонуа успял да избегне смъртта като по чудо – престорил се на мъртъв и сред купищата трупове останал незабелязан. Как се е добрал после до Тортуга, един Господ знае, но там славата му била пристигнала преди него.

През пролетта на 1667 г. Лолонуа отплавал от Тортуга начело на осем кораба и 600 буканиери. Репутацията му обещавала достатъчно солидна плячка, за да може да предприеме първата си голяма експедиция. Интересно е, че първоначално тя била една от малкото по онова време, които нямали за цел да нападат испанско владение. Плаването било каперско и тъй като точно тогава Англия и Холандия били във война, а пък Франция била съюзник на Ниската земя, главорезите на Лолонуа трябвало да ударят някоя британска колония. Докато се мотаели из Антилите и се чудели какво да правят, до тях достигнала новината, че сега вече Франция била във война и с Испания. Естествено, плановете веднага се променили – винаги и преди всичко най-добре било да се опустошава Испания, а нейните американски колонии били слабото й място. Ескадрата на Лолонуа се насочила към лагуната на Маракайбо (в днешна Венецуела), която била защитавана от един малък форт, само с 16 топа. Ама и протокът бил доста тесен, затова Лолонуа хитро решил да атакува крепостта не откъм морето, а откъм сушата. Преди испанците да се усетят какво става лагуната вече била във властта на буканиерите. Последвало диво плячкосване на крайбрежните градове. Първи го отнесъл Маракайбо, който по онова време бил процъфтяващ център на испанската търговия в Новия свят. Като видели приближаването на буканиерите, жителите изоставили града си и офейкали. Две седмици Лолонуа и хората му претърсвали околните гори. Всеки заловен испанец бил подлаган на жестоки мъчения, докато не изпеел къде какво е скрил. След това, без много да му мислят, буканиерите прекосили лагуната и ударили град Гибралтар на източния й бряг. Гарнизонът там имал числено превъзходство и клането било наистина жестоко, но в крайна сметка пиратите надделели. Един месец прекарали в плячкосване и терор на града и околностите му, а накрая получили и откуп за изключително си великодушие, че не го изгорили. Преди да си заминат към Тортуга и Сен Доминг, буканиерите получили подобен откуп и за Маракайбо, който още повече увеличил и без това доста голямата им плячка. Първата мащабна експедиция на Лолонуа завършила повече от успешно – 260 000 монети от осем реала и разни други скъпоценности на стойност около 100 000 крони твърдят някои.

Вдясно: Карта на Карибския басейн, натисни за по-голям размер

Днес (почти) цялата информация, с която разполагаме за пиратската кариера на Лолонуа, идва от Библията на всички, интересуващи се от история на буканиерството – прочутата книга на Ексквемелин, истински бестселър на XVII в. Понякога наистина е трудно да се повярват описаните в нея случаи. Въпреки че Лолонуа е имал не малки успехи през (около) седемте си години като буканиер по море, той е останал в историята преди всичко като един от най-жестоките хора, които Карибите някога са виждали. Сърцето му изгаряло в неистова омраза към Испания, испанците и въобще всичко испанско. Днес можем само да гадаем какъв е бил източникът на тази зловеща движеща сила. Може би той се криел в ловджийските години и постоянната опасност да бъде пленен или убит от испанците, които смятали острова за своя собственост и редовно преследвали буканиерите като животни из горите. А може би причината датирала още от младините му в Европа, кой знае. Според сведения от епохата Лолонуа често изтезавал испанци не само с цел да му кажат къде са скрили личните си скъпоценности (което било обичайна практика при буканиерите), но и без никаква причина – само за собствено, садистично удоволствие. Изтръгването на езика било най-малкото, което можело да се случи на тези нещастни хора, преди да се срещнат със Създателя. Разправят, че веднъж Лолонуа дори изтръгнал сърцето на една от своите жертви и го изял сурово. Слуховете за неговата жестокост се разнасяли из Карибите с мълниеносна бързина и испанците му отвръщали със същата дива омраза. Срещу Лолонуа всеки град се биел до последния жител, всеки кораб – до последния член на екипажа. Може би единственият буканиер, който може да се мери по жестокост с Лолонуа, но остава далеч на второ място след него, бил Рок Бразилиано. За него Ексквемелин пише, че се разхождал пиян-залян из улиците на Порт Роял със сабя в ръка и съсичал всеки, който му се изпречел на пътя... Някои буканиери били толкова опасни за колегите си, колкото и за испанците.

Опиянен от грандиозния си успех в Маракайбо, Лолонуа нямало как да знае, че той му бил първи и последен. В края на 1667 г. той организирал нова експедиция, която не отстъпвала по мащаби на предишната – 6 кораба и 700 буканиери. Този път неуспехът бил постоянен спътник на Лолонуа, комбинация от лош късмет и още по-лош избор на цел за плячкосване. За начало малката буканиерска флотилия загубила седмици в залива на Хондурас, където царяло величествено безветрие. В крайна сметка Лолонуа достигнал до малкото пристанище Пуерто Кабейос, който завладял без никакъв проблем, но когато се отправил навътре в сушата, към селището Сан Педро, хората му попаднали на испанска засада. Последвали зверски извращения с испански пленници, за да издадат безопасните пътища, по които нямало повече изненади. Сан Педро бил достигнат и ограбен, но плячката била във висша степен мизерна. Скоро след завръщането си в Пуерто Кабейос Лолонуа останал само с един кораб, защото повечето от колегите му по плячкосване си заминали разочаровани.

Хондураската авантюра стопила авторитета на Лолонуа сред френските буканиери на Тортуга. През пролетта на 1668 г. той отплавал към Никарагуанския Бряг на комарите в един отчаян опит да си възвърне загубената слава. Там обаче корабът му заседнал в плитчините и докато част от екипажа се заел да строи лодки, Лолонуа се отправил с останалите на кратко разузнаване, колкото да попаднат на испански патрул. В джунглата се състояла кратка схватка, в която буканиерите били смазани. Останалите живи скоро съжалили за този свой късмет, защото докато търсели храна в едно индианско село били нападнати от индианци и избити до крак. Според Ексквемелин Лолонуа бил разфасован и изяден от канибали.

Най-жестокият сред буканиерите на XVII в. завършил земния си път не кой знае колко престижно – като хрупкаво печено. Лолонуа имал точно един голям успех, този в Маракайбо, и е останал в историята на пиратството преди всичко с легендарната си жестокост и ненаситен садизъм. Все неща типични за пиратския занаят, но особено привлекателни за читателите, когато са изострени до крайност. Човекът има нужда да се плаши от всякакви страхотии, но безобидно – на хартия или монитор. Я се опитайте сега да се пренесете във времето, три века и нещо назад, и си представете, че сте заможен испански гражданин, който е избягал от близкия град, защото там вилнеят буканиерите на Лолонуа. Всеки момент главорезите ще тръгнат да ви преследват, а какво ще ви се случи ако ви хванат – това си е истинско предизвикателство за фантазията. Страшно, нали?

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=190443#190443






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 5803 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (19) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.