Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Съмърсет Моъм: "Магьосникът" (статия) - Английска литература, Класическа английска литература, Окултизъм, Съмърсет Моъм
Съмърсет Моъм: "Магьосникът"

Поредици: Съмърсет Моъм

Автор: Александър Арсов, петък, 05 октомври 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Трябва да си призная, че ми е трудно да напиша каквото и да е за този роман. Може би защото той няма почти нищо общо с останалите творби на Моъм, които съм чел. Пристъпих с любопитство към тази книга, бях ужасен от огромното количество окултизъм в нея, но след последната страница останах изненадващо очарован. Моите благодарности към издателство “Силует Хермит” за чудесната работа по издаването й през 1993 г. Преводът е с ясен произход и на ниво, макар че кратко сравнение с оригинала показа, че предговорът е значително съкратен (за щастие същото не важи за самия роман). В оригиналното издание той е озаглавен “Фрагмент от автобиография” (A Fragment of Autobiography) и точно това представлява, докато в българския превод всички автобиографични подробности са спестени и е оставено само това, което се отнася до твърде забележителната историческа личност послужила за модел на главния герой – прочутия окултист Алистър Кроули. Преди да премина към самия роман трябва да отбележа интересния послеслов (дело на Юлиян Антонов) в българското издание – идеален пътеводител за начинаещия в окултните науки (като мен) и ценен източник на информация за човека, който няколко десетилетия след смъртта си е вдъхновявал рок величия като Джими Пейдж и Ози Озбърн.

Първо трябва да изтъкна, че това по никакъв начин не е биография на Алистър Кроули, дори не е негов портрет – физически или психологически. Съмърсет Моъм просто е използвал впечатленията си от няколкото срещи помежду им, състояли се в началото на миналия век в Париж, за основата на един измислен литературен герой. Впрочем, нека да дам думата на самия Моъм: “Както казах, Алистър Кроули послужи като модел за образа на Оливър Хадо, но в случая изобщо не може да се говори за негов портрет. На своя герой придадох много по-фрапантен облик, представих го значително по-зловещ и безмилостен, отколкото Кроули някога е бил. На всичкото отгоре го дарих и с магически сили, каквито Кроули – независимо от твърденията му – сигурно никога не е притежавал.” Може би това е било резултат от неприязънта, която Моъм е изпитвал към Кроули още от първата им среща, макар че окултистът му бил “интересен и забавен”. Той самият се познал в образа на Оливър Хадо и по-късно публикувал едно не кой знае колко положително ревю за романа, но това са подробности. Вече е крайно време да кажа нещо съществено, нали?

Оливър Хадо несъмнено е един от най-интересните герои на Моъм, които съм срещал в творчеството му. Грандиозен циник и често ненадминат грубиян, меко казано надут и нахален до крайностите на човешката търпимост, с високопарен език и явна дарба за хвалебствия на собствената си личност, магьосническите дарби на този околосветски авантюрист са само още една странност на неговата личност. Оливър Хадо е човек, който отблъсква всички и в същото време неудържимо ги привлича – колкото и да не го понася някой, нещо все пак го тегли към магьосника, чиито забележителен интелект и колосални познания никой не би могъл да отрече. И това “нещо” не е някаква магия, освен ако не наречем с това име човешкия чар и обаяние във всичките му форми. Оливър Хадо несъмнено е главният герой, който малко или много (дори твърде много!) повлиява и всички останали, но те все пак не биха могли да бъдат пренебрегнати. Доктор Порое например също е твърде интересна личност – лекар и любител на окултните науки. Прекарал голяма част от живота си на Изток (в Египет), където бил пробуден интересът му към мистични и необясними явления, които науката – неговата или която и да било друга – не би могла да обясни. Сузи Бойд е класическа (стара) английска мома, зад чиято грозновата външност се крият проницателен ум и забележителна способност за анализ на човешката душа. Артър Бърдън и Маргарет Донсе са щастливата влюбена двойка, която скоро ще вдигне сватба. Той е блестящ лекар, тя – талантлива художничка, а любовта им изглежда е толкова силна, че нищо не би могло да попречи на взаимното им щастие. Историята неочаквано се заплита повече и от Гордиевия възел, за да се стигне до една трагедия, която няма как да се нарече по друг начин освен “чисто човешка”. Колкото и да ни се иска, в нея няма нищо магическо. Колкото демонична и сатанинска да ни изглежда на пръв поглед, тази трагедия все пак си остава... човешка.

“Магьосникът” е писан през 1907 г., когато Моъм прави първия си голям пробив на Лондонската театрална сцена, и излиза от печат през 1908 г., когато четири негови пиеси се играят едновременно в Лондон. По онова време писателят е най-прочутият драматург в цяла Англия и може би затова този роман остава някак незабелязан (освен от Кроули, разбира се). Що се отнася до магията и мистичните преживявания, те не са кой знае колко чужди на Моъм и даже са основна тема в някои от по-късните му разкази (виж “Лорд Маунтдраго”, “Пощенският кораб” и “Хонолулу”), но в този роман има наистина невероятно изобилие от всякакви магически ритуали, което сигурно ще се хареса на запалените любители на окултизма. На моменти нещата избиват дори на злокобен и уродлив сатанизъм. Като стил творбата е твърде нетипична за Моъм и нека отново да си послужа с неговите думи от онзи “Фрагмент от автобиография”, писан повече от 50 години по-късно: “Стилът е попредвзет и натруфен и няма нищо общо с този, който харесвам сега, но пък може би подхожда на темата.” Подхожда и още как!

“Магьосникът” наистина е твърде необичаен и странен роман, който сякаш не е писан от Съмърсет Моъм. Но не чак толкова, колкото може би изглежда на пръв поглед! В действителност, при малко по-внимателен прочит, ще видите, че всичкият окултизъм вътре e само едно екзотично допълнение към основната тема не само в този роман, но и в цялото творчество на Моъм – необикновената, изумителна, очарователна и ужасяваща (сатанинска?!) човешка природа. Всички нейни нюанси са представени с типична за зрелия Моъм завладяваща откровеност, но на моменти се долавят известна липса на дълбочина и брутална жестокост. Личи си обаче, че в този ранен роман Моъм вече е напипал корена на своя собствен стил, който по-късно ще се развие до брилянтния му, лаконичен и циничен, но изчерпателен и проникновен, поглед върху човешката душа. Смятам, че “Магьосникът” е един повече от достоен предтеча на първия истински шедьовър на Моъм – “Души в окови”, – който излиза от печат седем години по-късно, през които писателят пише само и единствено театрални пиеси.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=190250#190250






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4771 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.