Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Angel Sanctuary (статия) - Аниме
Angel Sanctuary

Автор: Amelia, събота, 15 ноември 2003.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Изложената по-долу информация съдържа огромни количества спойлери. Ако сте в процес на четене на мангата, по-добре затворете този прозорец и елате да се запознаете със статията, след като я приключите. Ако още не сте чели комикса, няма страшно ! Вероятността да запомните каквото и да било от долуразположения информационен хаос клони към минус безкрайност…

ANGEL SANCTUARY – THE BEGINNING

Накратко

Виж още: Аниме [19]

Започнах да чета мангата Angel Sanctuary, след като една приятелка ми я връчи, заедно с трите OVA-та, с думите, че това са едни от най-красивите неща, които е виждала. Тъй като съм си циник по душа, подходих към експлоатацията на двадесетте двеста-странични томчета с известен скептицизъм и ги зачетох със смесени чувства. Не знам какво всъщност се случи накрая. Никога не съм си падала по разни розови четива, в които героите страдат от дълбоки вътрешни терзания , ронят сълзи и кършат ръце под лунния лик поради дълбока, но невъзможна любов и вършат разни подвизи в името на гореспоменатата такава. Всъщност подобни трагични персонажи просто ми лазят по нервите. И въпреки това, след няколко дни четене, аз виждах само Angel Sanctuary, чувах само Angel Sanctuary (OVA-тата имат НЕВЕРОЯТЕН саундтрак, но за това по-късно) мислех и чувствах само Angel Sanctuary…Защо ли? Може би защото още в първия миг, в който се докоснах до невероятния свят създаден от японката Kaori Yuki (в случая това беше първото от OVA-тата) единственото нещо, което можах да кажа, след като отново започнах да дишам, беше: “ Майчице! Това наистина е КРАСИВО!” . По-късно, когато зачетох мангата, установих, че пред това, което се разкри пред очите ми върху черно-белите страници (или по-точно техните черно-бели дигитални аналози върху екрана на PC-то ми), OVA-тата, въпреки цветността и озвучеността си бледнеят неимоверно…

Е, струва ми се, че достатъчно отегчих аудиторията с встъпителни слова. Мога вече да премина към същината.

ANGEL SANCTUARY – МАНГАТА

Добре дошли в безмълвния дихромен свят. Черно и бяло – сложни цветове, родени при смесването на останалите. Контраст.

Ето тук се развива изумителната, богата вселена на Angel Sanctuary. Действието започва на Земята, в една от най-многолюдните столици – Токио. Един най-обикновен, средностатистически ученик, носещ звучното име Сетсуна, се оказва не чак толкова обикновен. Сетсуна има сестра, Сара и тежък проблем. Всъщност два – влюбен е в сестра си, при това съвсем не с онази захаросано-стандартна любов на по-големия брат. Освен това се оказва, че в неговото тяло е преродена душата на органичния ангел Алексиел. В най-общи линии действието се развива по следния начин: Сара отвръща на любовта на брат си и те побягват от града гонени от силите на Рая и Ада, които имат най-различни намерения спрямо тях. След една страстна нощ обаче решават да се върнат обратно в Токио, за да могат да помогнат на отколешния приятел и покровител на Сетсуна – Кира, който се намира в ареста, след като е признал, че е извършил убийството на връстника си Като. Убийство, за което Сетсуна счита отговорен себе си. На връщане Сара бива убита от разбеснялата се ангелка Кирие, подопечна на неорганичния ангел Росиел – брат близнак на Алексиел. Росиел се надява, че чрез смъртта на Сетсуна душата на сестра му ще бъде освободена и той ще може да я ползва за своите цели (да не забравяме, че и той си има своите проблеми). Е, Сетсуна решава, че не му трябва един свят без Сара, поради което несъзнателно успява да отключи скритото могъщество на Алексиел и причинява гигантски катаклизъм. Земята би била разрушена до основи, ако не се беше появил Адам Кадмон – най-висшето същество след Бог, което обладава древната времева магия. Той фиксира света в момента точно след смъртта на Сара (т.е. преди унищожението да е започнало) и обяснява на Сетсуна, че като носител на душата на Алексиел, той се явява новия Месия и се налага да достигне до кулата Етеменанки, където е затворен Адам-Кадмон и да го спаси от заточението. Това е единственият начин да се спре разрушението на Земята. Сетсуна се съгласява да направи исканото от него, ако му кажат как може да върне Сара обратно. Отговорът гласи, че тя е в царството на Хадес и че за да постигне желаното той трябва да позволи физическото му тяло да умре. И така. Край на скуката. Сетсуна умира. Оттук нататък следват главозамайващи приключения и главозамайващи обрати в Хадесовото царство, седемте кръга на Ада, седемте небеса на Рая и на Земята (т.е навсякъде), където Сетсуна се сблъсква с многобройните невероятни персонажи (къде в битка, къде в нещо другo) в отчаяното търсене на своята Сара...

Мисля, че това е основната линия на действието. Тя обаче има и множество разклонения, всяко едно от които носи свой отпечатък върху общата картина. Като се изключи розовото разводняване (което си е доста трудно всъщност) накрая наистина остава един перфектен черно-бял свят с бая интересен поглед върху добрите стари библейски ценности и истории. И над всичко това стоят, разбира се, картините на Kaori Yuki, които според мен не са нищо друго, освен красотата, в своята дефиниция.

ПЕРСОНАЖИ

Досега не съм попадала на друга творба с толкова многобройни и разнообразни герои. Нито пък ми се е случвало да имам толкова много любимци накуп. Всеки един персонаж е невероятно добре издържан откъм психология и проявления, всичките са изстрадали по нещо, всичките до един са безкрайно сложни образи. Предполагам, че при достатъчно желание, човек би могъл да намери всички класифицирани психични отклонения на страниците на този комикс. Да кажем, че това си има и добрите и лошите страни...

АНГЕЛИ

Алексиел (Alexiel, Alex)
Тя е органичният ангел, сестра близначка на неорганичния ангел Росиел. Невероятно красива. В нея тече кръвта на Адам-Кадмон и тя притежава три от шестте му крила. Отвратена от това, в което са се превърнали ангелите (а именно една ужасна група от покварени, извратени и безмилостни убийци), тя се бори на страната на демоните във “Войната на Ангелите”. Наричат я Богинята на войната. Притежава Нанатсусая - Мечът със седемте остриета, Свещеното острие, Божият меч (Nanatsusaya Mitama no Tsurugi, The seven-bladed sword), който има своя собствена душа (душата на Луцифер, там работата е много заплетена) и когото единствено тя може да управлява. Във финалната битка от Войната, тя успява с последните си сили да запечата брат си Росиел под Земята. След това, за наказание, че се е опълчила срещу небесата, тялото и бива отделено от душата и затворено в Ангелски кристал. Душата й, от своя страна, е прокълната от Уриел, Ангелът на правосъдието, да се преражда в човешко тяло и всеки път да умира млада от ужасна и насилствена смърт. Съдбата й е променена от духа на Нанатсусая, който намира нейната предпоследна реинкарнация и я закриля до момента, в който проклятието я настига. Тогава я убива бързо и безболезнено (любовта понякога се изразява по доста странни начини) като по този начин счупва омагьосания кръг на преражданията.. Последното убежище на душата й се оказва Сетсуна. Тялото й бива отмъкнато от небесния му затвор от малката принцеса на Злите, Курай, която се опитва да върне Алексиел в предишната й форма, за да може да поднови войната срещу Небето.

Росиел (Rociel)
Росиел е неорганичният ангел, брат близнак на Алексиел. Носител на другите три крила на Адам-Кадмон. Поради природата му на неорганичен ангел органичното му тяло, дадено му от Алексиел, е обречено да се разложи. Оттам произтича и лудостта на Росиел. Той боготвори съвършената си сестра и иска да вземе нейното тяло. Сериозно ви казвам, той е напълно умопобъркан! И все пак братът и сестрата много се обичат. Дотолкова, че Алексиел се съгласява на доброволно заточение в кулата Етеменанки, тъй като Господ държи в ръцете си кристалното сърце на брат й (все пак той е неорганичен ангел) и я шантажира с това. (Да, познахте, единственият наистина отрицателен персонаж в творбата, е Господ). Бог се страхува, че обединени Росиел и Алексиел ще са по-силни от него и всячески се опитва да ги раздели. Заради това, той заточва Алексиел, а оставя Росиел при себе си, като го отрупва с всички възможни блага и му дава почти безгранична власт в небесата. Преди да избухне Войната, Росиел, знаейки, че е обречен на лудост, кара сестра си да му обещае, че когато забележи промяна в психиката и тялото му, ще го убие. Тя обаче не намира сили в себе си да го стори и по време на Войната, когато Росиел вече е започнал да се променя, двамата взаимно се сразяват, но не и убиват. Росиел е изваден от затвора, в който го е набутала сестра му, от херувима Катан, благодарение на огромната енергия, която му предоставя малкия енерго-генератор, наречен човечество. Е, по това време той е вече един напълно завършен психопат и посвещава всичките си усилия на това, да вгорчи живота на Месията.

Адам-Кадмон (Adam Kadmon, Serafita)
Първото създание по сила след Господ. Владее примитивната магия (най-силната магия от зората на сътворението) и може да управлява времето. Росиел и Алексиел, в чиито вени тече неговата кръв, също могат да го правят, но в по-малка степен, тъй като във всеки от тях има само по една половинка от силите му. Наричат го Създание на светлината или Свещеният отшелник. Успява да спре потокът на времето на Земята и така да я предпази от разрушение. Временно, тъй като силите му са ограничени, поради това, че е затворен от Бог в Етеменанки. Оказва се, че Адам-Кадмон е майката (?!) на всички ангели и ако видите реалното му състояние в Етеменанки наистина ще ви стане жал за него. Именно него трябва да спаси Месията Сетсуна.

Севотарт (Sevotharte, Sevi)
Студен и безскрупулен. Когато Господ се оттегля, за да потъне в летаргичната си почивка, по време на неблагоприятното разположение на няколко планети, образуващи кръст, който намалява силно жизнената му енергия, Севотарт започва да се разпорежда из Небесата като диктатор, въпреки, че истинският владетел е детето Метатрон. Той е отговорен за смъртта на множество, опълчили му се ангели (например Зафикиел, това няма да му го простя!). Крие лицето си зад маска и никой не знае как всъщност изглежда. Истината е, че и зад неговия гръб има трагична история и е трудно да го мразиш. Oще повече, че наистина изглежда зашеметяващо с дългата си до пети бяла коса. Разкритието на това, кой всъщност е Севотарт, наистина идва като гръм от ясно небе…

Метатрон (Metatron)
Може би едно от най-милите и чисти същества родени сред покварата на Небето. Той е истинският господар на Ангелите, докато Бог отсъства и никой не знае дори дали е жив. Фактическата власт обаче е в ръцете на неговия попечител Севотарт. Метатрон притежава способността да предусеща събитията и да сънува пророчески сънища. Той е може би единственото същество, което обича Севотарт. Освен него, той обича много и водния елементал Габриел. Никога не се разделя с плюшеният си другар Господин Заек.

Сандалфон (Sandalphon)
Брат близнак на Метатрон, чието тяло умира при раждането. На задачата да му синтезират ново (по принцип ангелите не се размножават по начина, по който го правят хората и демоните, ами са по-скоро продукт на генното инженерство и Господ ги моделира като използва материя и енергия от Адам Кадмон), подходящо за огромната му мощ, е посветен цял екип от небесни учени, предвождани от ангелката Лайла. Сандалфон е нетърпелив и опасен и за да се сдобие с физически облик е готов на всичко. Съзнанието му често намира убежище в тялото на Метатрон или в плюшената му играчка Господин Заек, откъдето той навестява сънищата на брат си и го тормози. Отдавна би взел превес над добрия Метатрон и би му откраднал тялото, ако не бяха конските дози специални лекарства, с които Севотарт го тъпче.

Зафикиел (Zaphikel, Zaphikiel, Zaphkiel. Това всичкото може да са печатни грешки на преводачите, знам ли…)
Един от абсолютните ми любимци! Той е Господар на Троновете, което всъщност го поставя на доста високо място в небесната йерархия. Представлява сляп ангел, с дълга черна коса на опашка и очила. Има навика да се шляе по разни места, по които се говорят секретни работи и когато го разкрият, да се прави на ударен и да се оправдава със слепотата си. На пръв поглед той е един вечно засмян веселяк, който обожава да си прави майтапи със своя свръх-сериозен секретар Разиел и да пие чай. Всъщност обаче има доста интересно и кърваво минало зад гърба си, както и…познахте! Своя лична драма! По време на Войната той е бил един от главнокомандващите на небесните войски, а след нея се е занимавал с изтреблението на т.нар и-деца ( i-children) - деца, родени от забранените връзки между два ангела. Често те притежават някакви страховити свръхестествени свойства, бяла кожа и коса и червени очи. Това става така, поради твърде силните гени от страна на родителите им. По това време Зафикиел е бил кръвожаден и безпощаден ангел, който наистина се е радвал на насилието. Но любовта му към една от неговите посестрими, Анаел, го променя изцяло. При една от операциите си срещу терористите, които искат да гътнат небесната власт, той убива любимата си Анаел, която е отвлечена и предрешена като терорист. След като открива, че виновникът за цялата постановка е Севотарт, той се заклева да си отмъсти. Севотарт разбира за това и го жигосва със знака на падналите ангели, за да му държи по този начин устата затворена. Вбесен, Зафикиел веднага оглавява бунтовническата организация Anima Mundi, на която дотогава е бил враг. Ослепява, когато вижда небесната светлина на Адам-Кадмон. Оттогава, това да го срещне отново му е нещо като фикс-идея. Успява да измъкне душата на Сара от Хадес, за да примами Сетсуна при него и да го използва за целите си, като го постави начело на бунтовническата армия. В опитите си да защити Месията, той е ранен, заловен и отведен при Севотарт, който го осъжда на смърт чрез откъсване на крилете (едно от най-ужасните наказания, което вече не се прилага, поради неговата бруталност. Крилете на ангелите служат и за имунната им защита. Без тях, за броени минути те стават жертва на околните бактерии, които разяждат плътта им и ги довеждат до лудост). Така в това жалко състояние си отива и Зафикиел. Но преди да умре, той отново среща Адам-Кадмон, който му връща зрението и Зафикиел вижда нещо много важно. За да разберете какво е то, трябва да изчетете мангата, хехехе.

Разиел (Raziel, Razi-kun)
Секретар на Зафикиел, абсолютно лоялен към своя шеф, който го е спасил от сигурната смърт в изследователските медицински центрове на ангелите. Защото Разиел е и-дете. И като такова притежава някои специални умения. Освен това, той е другото чисто същество в мангата (освен Метатрон). Обучава се за архангел и е сериозен и праволинеен като талпа, което го прави идеална мишена за гавър от страна на ментора му. Преди да умре, Зафикиел му предава поста си на Главнокомандващ на бунтовническите войски.

Лайла (Laila)
Блестящ учен, поставена поради научните си способности начело на проекта Сандалфон. Влюбена в Зафикиел (не я виня :Р). Има странен белег, който пресича челото й и я комплексира. Високото й положение предизвиква завистта на колегите й, които един прекрасен ден я пребиват и изнасилват. В ужаса си, тя обвинява пред съда дори и невинния, влюбен в нея Нидхег. Всички са осъдени и екзекутирани, а самата Лайла е дамгосана с жига на падналия ангел на лицето, понеже поради изнасилването и тя е опетнена (бития – бит както се казва…) Тя изчезва мистериозно и никой не знае какво е станало с нея. Според мен тя е най-изстрадалото същество в мангата.

Анаел (Anael)
Любима на Зафикиел. Също работи по проекта Сандалфон до момента, в който в Съвета на ангелите не се появява ново лице с много власт – Севотарт. По някакви негови си причини Севотарт иска да се отърве от размирната научна работничка, която тайно помага на и-децата. В крайна сметка той успява да настрои нещата така, че Анаел умира от ръката на мъжа, когото обича и който я обича. Заедно с нея умира и нероденото им дете, което Зафикиел се опитва да спаси, но не успява, понеже е отведен и съден от Севотарт.

Уриел (Uriel)
Дойдохме си на думата! Уриел е един от четирите елементала – този на земята. Още един от любимците ми! Висок, смугъл, с дълга черна коса, падаща над едното му око и с черни криле. Той е ангелът на правосъдието – този, който съди и ангели и хора. Той е този, който праща човешките души към Ада или Рая, в зависимост от заслугите им и единствен има силата на проклятието (когато прокълне някого, проклятието се сбъдва). Обича Алексиел, органичния ангел, но в момент на афект я проклина, изпълнявайки наложената й присъда и по този начин става причина за неимоверните й страдания. Малко по-късно горчиво се разкайва за това и със собствените си ръце разкъсва гласните си струни. Дълго време го смятат за изчезнал, тъй като той не се появява в небесата, а стои в царството на Хадес, където пази дверите към Ада. По-късно, след появата на Сетсуна, Уриел застава твърдо зад него. Освен това през цялото време нарича Сетсуна Алекс, хехехе.

Михаил (Michael, Mica-chan)
Ура! Елементалът на огъня, Главнокомандващият на всички небесни войски, Ангелът на войната, моята любов – Михаил! Абсолютно смахнат, живеещ само за и във битката, той наистина е една природна стихия. Обича да се бие - колкото по на живот и смърт, толкова по-добре! Няма да сгреша, ако кажа, че той е един ярък и жизнен пламък в цялото това кошмарно море от сълзливи драматизми. Косата му е къса, рошава и огнено-червена. На лицето си има татуировка на дракон, която продължава надолу по врата и гърдите. Говори като гамен, псува като James Hetfield (Metallica) и въобще, живее си живота. Ако искате и вие да си живеете вашия, най-добре не споменавайте пред него за брат му, или за ниския му ръст. Е, хайде, от мен да мине. Ще дам още малко инфо. Неговият брат близнак е не кой да е, а самият Господар на Ада – Луцифер (т.е. най-големия противник на Михаил). Което не значи, че и Луцифер е пигмей. Просто ангелските тела се развиват до момента, в който ангелите достигнат пълните си способности, а Михаил, като истински вундеркинд, си ги е развил всичките, още преди да приключи с пубертета (това момче е толкова прибързано!). Войниците от армията му го обожават и са готови да умрат за него. Най-добрия му приятел е Рафаил.

Рафаил (Raphael, Raphie-kun)
Елементалът на въздуха. Доктор Куин - лечителката на ангелите. Единственият, който има силата да връща живота в мъртво вече тяло. И разбира се, най-големият женкар, пръквал се някога из всичките части на вселената. Обожава да си играе на чичо доктор с пациентките, при всеки удобен, че и не чак толкова удобен случай (това го видях в мангата. Не си го измислям). Излишно е да казвам, че въпреки равнодушната си физиономия, той е един от свежите елементи в повествованието и следователно е и мой любимец. Говори се, че е бил Унизен от жена (да ме прощават Ваймс и Пратчет) и оттогава схваща жените само като играчка за задоволяване на либидото. Така де! Но после се появява Сара и ето, че и Рафи-кун, както тя го нарича, хлътва в блатото на любовните многоъгълници. Както и да е. Рафаил съживява тялото на Сара и така решава поне един от проблемите на Сетсуна, но пък за сметка на това му създава нови. Приятел е на Михаил. След войната срещу Луцифер, Рафаил е бил единственият, който е успял да превъзмогне неконтролируемия огън на Михаил и да му помогне да го овладее (като овладее себе си) с цената на ужасни изгаряния. От своя страна Михаил е извадил Рафаил от дълбоката депресия, в която той е бил изпаднал след Унизяването (мдааааа, няма депресия щом Мика-чан е наблизо).

Габриел (Гавраил, Gabriel, Jibril)
Елементалът на водата. Извадена от строя и приведена в дълбока летаргия сред Градините на Водата посредством една игла на Севотарт, забита в тила й. Красива, неподвижна, безмълвна и синекоса жена, която прекарва по-голямата част от мангата седнала в един каменен престол. Оказва се, че чрез иглата Севотарт е успял да откъсне душата от тялото й и да я прати на земята като последния от ангелите пазители на Алексиел, следели за изпълнението на проклятието, преди Нанатсусая да ги изтреби. Това се случва при последното прераждане на Алексиел и всъщност душата на Габриел се вселява в най-близкото същество на Сетсуна – сестра му Сара. Метатрон, който много обича Габриел, често ходи да я види и да й поговори и при едно от посещенията си изважда иглата. Тогава тялото на Габриел оживява, но в него, вместо душата на Габриел, се озовава душата на Сара. Рафаил, като най-видния лекар на Рая, получава позволение да се заеме със случая и настава една каша…

Катан (Katan)
Катан е херувим от трети ранг, което на езика на властта означава, че е сравнително високопоставен. Но вместо да е лоялен към диктатора Севотарт, той е абсолютно предан на Росиел. Връзката на Катан с Росиел е много странна и ви препоръчвам, ако сте хомофоби, абсолютно да прескачате главите, където двамата се намират заедно. Всъщност нито един от тях не е с хомосексуални наклонности (въпреки всичките прегръдки, ласки и въпросите на Росиел: “Кажи ми хубав ли съм?”), ами Катан се явява, по-скоро, нещо като дете на Росиел. Някога Катан е бил един от григолите – най-нископоставените ангели, наказани от по-висшестоящите с това да нямат тела, заради кръвосмесителните им връзки с хората от Земята в древността. В настоящето, григолите са примитивни духове без разум и често биват използвани като безропотни и неразсъждаващи слуги и черноработници, след като ги облекат в тяло. Докато нямат такова, те не могат да говорят и единствената възможност да бъдат чути, е предсмъртната им песен. Рядко се случва някой от григолите да покаже наченки на разум. Такъв е бил и Катан. Росиел е забелязал болката му от това нищожно съществувание и му е дал тяло и име. След това Катан пораства, учи се усърдно и започва да се изкачва в йерархията. Той връща Росиел на сцената, като го изтръгва от затвора му на Земята, използвайки енергията на множество човешки съзнания, зарибени с пагубната за битието им компютърна игра Angel Sanctuary. Няма да излъжа ако кажа, че Катан е един от най-изстрадалите герои (редом с Лайла) и ми е безкрайно симпатичен. За съжаление, накрая полуделият Росиел го убива.

Кирие (Kirie)
Брилиянтна аспирантка архангелка, която обаче е лудо влюбена в Росиел. Той знае това и решава да я използва за целите си. Криворазбрала намеренията на своя възлюбен, тя решава да убие досадните човешки създания, които ядосват великия ангел. Въпреки опитите на Катан да я възспре и спаси, тя успява да изпълни частично плановете си си като убива Сара и веднага бива унищожена от гнева на Алексиел. По-късно душата й е вложена в куклата Дол (Doll), с лика на Сара, създадена от Уриел, за да му прави компания и да се грижи за домакинството му.

Лили (Lily)
Едно трогателно малко създанийце, което показва с пълна сила ужасната съдба на григолите. Севотарт й дава тяло и я прави прислужничка на пленената от него Сара в тялото на Габриел. Лили обожава лунните лилии и затова Сара й дава тяхното име. Тя кара Сара да се замисли за отговорността си към живота на другите.

Барбиел (Barbiel)
От какво има нужда един разгонен ангел – доктор? Ами, разбира се от една секретарка, която да го замества всеки път, когато Рафаил е зает с...ами с по-важни неща, да кажем. Освен факта, че е много хубава и е направо богиня, когато трябва да се подреждат формуляри или да се измислят претексти за отлагане на срещи, Барбиел има и други екстри – тя е добре трениран воин, който е готов да даде живота си за любимия Рафаил. Даже го прави на практика и когато Рафаил поема в ръце умиращото й тяло най-сетне разбира, че това е жената на живота му. Успява да я спаси от смъртта, но плаща за това висока цена – изхабява всичките си сили и приключва мангата в хибернираща камера, където трябва да изкара десет години, за да се възстанови.

Има още няколко ангела, но те имат епизодична роля и затова реших да не им отделям място тук. Нека сега да преминем на демоните.

ДЕМОНИ
Курай (Kurai)
Невероятно сладко хлапе! Спада към народа на Злите. Тя е господарка на драконите и четиринадесета принцеса на Империята Геена. Курай притежава специален талисман, който и позволява да командва драконите и е единствената, която може да види трите драконови сестри Джейд, Амбър и Агате (Jade, Amber, Agathe), привилегия падаща се само на избрани чистокръвни наследници на имперския престол. Курай се среща за пръв път с Алексиел по време на Войната, когато Алексиел я спасява от сигурна смърт. При тази битка, от цялото семейство на Курай остава само Аракуне. Съвсем естествено, водена от стремежа си за отмъщение, Курай успява да научи от Алексиел воинското изкуство. По-късно, тя открадва затвореното в ангелски кристал тяло на Алексиел и издирва душата й до последния й гостоприемник – Сетсуна. Както сами можете да се досетите, Курай се влюбва до уши в него и започва да го следва навсякъде. Когато тялото на Сетсуна умира, тя сключва сделка с единия от седемте Сатани – Белиал (а.к.а Лудия Шапкар), според която Белиал й дава кутията на Пандора, която може да върне тялото на Сетсуна към живот, но за сметка на това, тя трябва да слезе в Шиол (седмият кръг на Ада), където да се венчае за Адския владетел Луцифер. Курай изиграва важна роля в последната битка срещу Господ, редом с Михаил и Уриел, в помощ на Сетсуна.

Аракуне (Arakune)
Аракуне е...травестит, брат на Курай. Сериозно ви говоря! Наглед представлява съблазнителна жена, чиито гърди имат навика да се разместват в по-напечените ситуации. Истината обаче е къде къде по-оплетена и сложна. Ще се опитам да обясня това, което успях да разбера. Дълги години той е готвен за престолонаследник и целият свят е знаел, че той ще наследи баща си на трона. Истинският престолонаследник обаче е Курай, а той само е служел за примамка, за да може тя, по този начин, да бъде опазена от покушения. За това нещо е знаел само императорът и неколцина доверени нему лица. Когато братът на Курай разбира истината, инсценира смъртта си и изчезва. Убива братовчед си Аракуне и заема мястото му. За да не забележат разликата, той си пуска дълга коса, започва да носи грим и да се прави на травестит (а всички знаем, че дълго повтаряната лъжа, в крайна сметка се превръща в истина). Полудял от болката на предателството, той на свой ред предава своя народ, като посочва на ангелите как да стигнат до тях и да ги изколят. Белиал го вербува за свой шпионин и го маркира с дяволския печат на гърдите. Войс вижда клеймото и бива убит. Въпреки всички лоши неща, казани за него, трябва да уточня, че когато двамата с Курай се оказват единствените оцелели, той силно се привързва към нея и дълги години я следва и закриля. Накрая умира вместо нея, като се самопринася в жертва като 999-ата невеста на Луцифер.

Войс (Voice)

Един от двамата близнаци, служещи на Курай. Той е влюбен в нея и следователно мрази Сетсуна. Без да иска, убива тялото на Сетсуна, докато душата на последния е в царството на Хадес и когато се завръща, той няма друг избор освен да вземе тялото на Алексиел. Това е бая забавен момент, между другото. През това време, обитателите на Анагура (първият кръг на Ада, където обитават Злите) са се настроили враждебно към Сетсуна, и той, за да предпази мъртвото си тяло от по-нататъшни повреди, го отнася на земята, където времето е спряло. За съжаление обаче, Михаил ги забелязва и решава да ги убие (нали ви казах, че е много прибързан). Войс, който помага на Сетсуна (може би от гузна съвест, а може би защото Курай му нарежда така), губи ръката си в битката и бива почти убит. Сетсуна му спасява живота и го отнася обратно в Анагура, където той намира смъртта си, убит от Аракуне. Много, много жалко!

Нойз (Noise)
Сестра близначка на Войс. Лудия шапкар, с целувката си я маркира със Знака на Звяра и така я поставя под неговия контрол. Докато не е на себе си, тя настройва обитателите на Анагура срещу Сетсуна. Кира разпознава знака и успява да освободи Нойз от Звяра. Нойз много обича брат си и когато той умира, тя се заклева да си отмъсти на убиеца. Така или иначе не успява, тъй като Аракуне не умира от нейната ръка. Слиза в Шиол заедно с Алексиел/Сетсуна и Аракуне в опит да спасят Курай, където почти намира смъртта си.

СЕДЕМТЕ САТАНИ

Това са висши демони, бивши ангели, последвали Луцифер. Всеки един от тях представлява един от смъртните грехове.

Белиал, Лудият Шапкар (Belial, The mad hatter), Ангелът на мрака.
Грях: Гордост
Той всъщност е тя. Била е един от ангелите на Добродетелите (както и Рафаил и Барбиел) и е работела с Рафаил. Именно тя е виновна за психическото му състояние. Влюбена е в Луцифер, защото той я унижава и наранява (‘сек’ви ги има) и затова го следва в падението му. Той единствен може да я нарича с истинското й име Белиал, което значи “без стойност”. Всички останали я наричат Лудият Шапкар. Някога, когато тялото й е започнало да развива специфичните си първични полови белези, тя започва да взима лекарства, за да потисне промяната, тъй като не иска да следва Волята на Господ и да бъде жена. Е, няма как да избяга от хромозомите си и в крайна сметка се превръща в такава, но без гърди. Всъщност епитета “Луд” страшно й приляга. Тя е и доста перверзна и май Содом и Гомор са нейно дело. След като Луцифер и следващите го биват захвърлени в Ада, се оказва, че той е едно много безрадостно място, съвсем негодно за живот. Тогава Луцифер го облагородява с тялото си (прави му нещо като преустройство, построява Ада от себе си) и така демоните се заселват в новата обетована земя. По разни причини, по-късно, душата на Луцифер бива откъсната и затворена в Нанатсусая. Тогава Адът започва малко по малко да се руши. За да възспре процеса, Белиал започва да издирва млади момичета от расата на Злите и други демонични раси, със синя кръв, за да бъдат невести на Луцифер и да бъдат принесени в жертва. Така равновесието в Ада би се задържало по-дълго време. Курай би била 999-ата, последна жертва. След нея ритуалът би бил завършен. Но не би...

Астарот (Astaroth, Astarte). Принцът на страха.
Грях: Мързел
И тук работата е сложна. Имало някога брат и сестра близнаци. После Господ решил да създаде ново съвършено създание, ще рече втори андрогинен Адам-Кадмон. За целта се посветил на множество експерименти, в един от който се опитал да слее двете души на тези близнаци. Резултатът бил плачевен. Душите не се слели, а останали да живеят в едно тяло. Когато Луцифер въстанал, той обещал на изстрадалото същество да раздели душите. И донякъде успял. Създал бяла и черна змия, в които се настанявала душата на сестрата или на брата, когато другия поемел контрола върху тялото, което се променяло, в зависимост от това кой властва. И така се появили Астарот (мъжкият вариант) и Астарта (женският вариант, според френския превод на мангата). И двамата са страшно красиви. Астарот е много зъл и обича вида и вкуса на кръвта. Живее в лабиринт, който сам си е създал и който непрекъснато се променя. Астарта не познава този лабиринт и не може да излезе от него. Тя се е побъркала от самота и липса на обич и поради това поглъща всеки заблуден посетител (който продължава да живее в тялото й), за да не я напуска никога и така си въобразява, че е бременна. Пълна лудница! Брат й се държи много лошо с нея, но когато накрая тя жертва живота си, за да може чрез смъртта си да освободи и себе си и него, той плаче с кървави сълзи, в съвсем реален смисъл.

Балберо (Balbero). Кралицата на диаболичния мрак.
Грях: Гняв
Някогашният ангел Бал, жената, която се е грижела за Михаил и брат му Луцифел, докато са били малки. Едно от малкото същества, на които Михаил имал доверие. Умира, когато в опита си да спаси Луцифер от брат му, тя го закрива с тяло и Михаил убива нея вместо него. Очевидно тя е била влюбена в Луцифер, който й връща живота и я прави един от седемте Сатани. Луцифер й дарява ново тяло (доста пищно между другото) и властта да оплита враговете си в илюзии. Победена от Като, върху когото тази й власт не влияе, тъй като той и без това е вече мъртъв.

Асмодей (Asmodeus). Малкият барон на правосъдието.
Грях: Разврат
Бившият ангел на знанието. За разлика от повечето мъже, той е надарен с три глави :Р – една глава на мъж в зряла възраст, втора – на телец и трета – на овен. Освен това има змийска опашка. Притежава стабилна колекция от пеперуди, които всъщност са побити красиви жени (той си е адският еквивалент на Рафаил все пак). Останах с впечатлението, че е влюбен в Белиал (между другото тя има татуировка на пеперуда на бедрото). Тъй като е истински ценител на женските прелести, той изпитва голямо възхищение към Алексиел (има си хас!) и даже й помага малко, докато тя търси Курай из Ада.

Другите Сатани са споменати съвсем бегло и не се срещат из повествованието, тъй като са трудни за рисуване, затова и аз само ще ги маркирам:



Мамон (Mammon). Принцът на богатството.
Грях: Алчност

Има две птичи глави.
Велзевул (Belzebub). Царят на мухите.
Грях: Лакомия
Бившият ангел на гнева. Наричат го още Белфегор, но това може би е грешка на преводачите.
Левиатан (Leviathan). Баронът на морския дракон.
Грях: Завист
Наричат го още Шарит. Може би е женски. Има люспесто тяло.
Принц Абадон (Prince Abaddon)
Син на Луцифер. Поверен е на Астарот, който го приковава към една пещера. Всеки, който го види и не е защитен от печатът на Дявола или не е Сатана, умира. На опашката си има шип, пропит с много силна, смъртоносна отрова. Когато Курай го вижда, тя не умира, тъй като е защитена от обецата на Сетсуна. Тя се сприятелява със самотното и иначе добро същество, което започва да я нарича “мамо”, тъй като тя е избрана за съпруга на Луцифер. Абадон спасява Курай от побърканата Астарте, като я убива (Астарте, а не Курай). За да се освободи от затвора си и да иде на помощ на “мама” той си прегризва окованата лапа (милото животно!). Появява се и по-нататък в повествованието, където Курай го язди като някой от тренираните си дракони.

Така. Иде ред на най-сложния образ от всички изброени дотук. Затова съм го отделила в специална графа, само за него, тъй като той съчетава четирите останали категории (ангели, демони, хора и други). Става въпрос за:

ЛУЦИФЕР (ЛУЦИФЕЛ) / НАНАТСУСАЯ / КИРА
(Lucifer, Lucifel, Nanatsusaya, Kira)



Тук трябва да спра да пиша и да си поема дълбоко дъх. Защото, само при мисълта за този персонаж, ми се завива свят и започвам да се лигавя върху клавиатурата. Освен това ме обзема нездравото желание да бъда двуизмерна картинка от света на Angel Sanctuary. Сега ще обясня защо.

Какво знаем за Луцифер? Той е бил най-могъщият и най-красивият ангел в Небесата, но се е възгордял и се е обърнал срещу своя създател.

В мангата всичко, без причината за падението му, е запазено. Което ще рече, че той НАИСТИНА е НАЙ-КРАСИВИЯТ ангел. Бога ми! Толкова е хубав, че чак боли да го гледаш. Съвършен! Kaori Yuki сигурно е плакала, когато го е създавала (това изречение го откраднах от Ан Райс). Каква е дългата и тъжна история на този образ?

Някога Господ създал един прекрасен и могъщ ангел, с идеята той да стане Владетел на Тъмнината и да властва над злите сили. И му дал името Луцифел. Което ще рече, че Луцифел е бил създаден зъл, без да има какъвто и да е било избор. Глъбинният мотив на Бог за това дело е бил да се създаде двуполюсен модел от добро и зло за човечеството, за да може то да упражнява правото си на избор (на това му викам демокрация). Каквато и да е била причината, тя явно не е достатъчно обяснение за Луцифел. Не желаейки да следва този предначертан път, той променя името си на Луцифер (не е голяма промяна, но важен е жестът) и започва да избива събратята си, служещи на Бога. По ирония на съдбата, обръщайки се срещу Господ, той изпълнява неговото желание. Губи войната срещу Небето и заедно с всичките си поддръжници попада в Ада. В живота на Адския хубавец настъпва голяма промяна, когато един прекрасен ден, в новото му местонахождение се появява странник, забулен в черно и призовава душата му: “Времето за договора настъпи . Малко почивка ще ти дойде добре, Луцифел!” . Кой е бил този непознат, преминал безпрепятствено през всички адски пазачи и патрули, така и не става ясно. Такова поне е обяснението за събитията на Белиал. На друго място в мангата се казва, че Луцифер оставя свое копие в Ада и отива да помогне на Алексиел да избяга от затвора си. Но бива пленен. Душата му, абсолютно изтрита от спомени за собствената си самоличност, бива запечатана в Свещения меч със седем остриета Нанатсусая и остава там хиляди и хиляди години, като побърква всеки свой притежател със силната си омраза и жажда за кръв. Алексиел го намира, захвърлен в една пещера, явно от някой представител на човечеството, който е искал да го оттърве от това невиждано зло. Тя единствена успява да устои на смъртоносната омраза, лееща се от острието и да го покори на своята воля. Оттогава те винаги са заедно. Когато Алексиел пада във Войната, изгубила всичките си сили при битката срещу брат си и душата й бива обречена да се преражда на Земята, духът на Нанатсусая я следва и се вселява в тела, на прага на смъртта им, чиито притежатели се съгласяват на това доброволно. Така става и с тялото на едно дете, наречено Сакиа Кира (Sakuya Kira), което е обречено да умре от раните си (получени при автомобилна катастрофа) под изстиващия труп на майка си, споминала се в опита си да опази своята рожба. Малкият Кира се съгласява да даде убежище на странния дух, при условие, че той прочете, докато ползва тялото му, колкото се може повече книги (книжен фен, какво да се прави) и накара баща му да го намрази като по този начин му спести болката от неминуемата, леко отложена смърт на единственото му дете. Нанатсусая съвестно се заема с дадения обет и пораства като много интелигентен и начетен младеж, комуто не е чужд нито един порок. Въпреки всичко сторено обаче баща му така и не успява да го намрази. Случва се друго нещо. През единадесетте години прекарани в човешко тяло, на изстрадалия дух му харесва усещането да бъде човек. Той открива последната реинкарнация на Алексиел и силно се привързва към нея. Започва да обича Сетсуна, заради самия него, не само заради скритата в него Алексиел. Става негов покровител и го пази от нападките на различните гамени от местната улична банда,на които е нещо като гуру. Всички го наричат семпай - японско обръщение към по-възрастен приятел или съученик, което изразява уважение. Кира е единственият, който не се подиграва и не порицава Сетсуна, заради обзелите го чувства към сестра му. Той слага на Сетсуна три обеци на лявото ухо, които имат чудното свойство да му причиняват неприязън към миризмата и вида на кръвта (заради тях, при такива гледки Сетсуна изпада в някакъв странен транс) – жизнено-необходима мярка при положение, че в неговото тяло е скрит див, обществено-опасен берсерк като Алексиел. Кира има кърваво-червен белег през гърдите. Това е кръвта на Росиел, която попада върху острието на Нанатсусая по време на битката между Росиел и Алексиел. Тази кръв дава на тялото, обладано от Нанатсусая, абсолютна неуязвимост. Тук в историята се намесва и един медальон с кърваво-червен камък, който има отношение към въпросната неуязвимост – докато медальонът е здрав, никой не може да убие тялото. Който държи медальона, той е и господар на Нанатсусая. Кира сам дава този “кръвен кристал” на Сетсуна. Многократното използване на Нанатсусая от него накрая изтощава тялото на Кира и той умира в опита си да опази Сетсуна от Росиел. Това причинява огромен катаклизъм – Адът, който е изграден от тялото на Луцифер, при смъртта му се сблъсква с Рая. Много грандиозно наистина. Но не е толкова лесно (за щастие) да се оттървем от Черния ангел...

Сега, още малко романтика. Луцифер е влюбен в Алексиел. Два пъти. Веднъж като Луцифер, който решава да я изнасили и убие, за да напакости на Бог (е, не успява да го направи поради това, че си тръгва от първата им среща минус едно око) и втори път като Нанатсусая, който не си спомня нищо от миналото на Луцифер. Алексиел също обича красивия, четирикрил ангел със студени, загледани в бъдещето очи. Тя много добре знае чия душа е скрита в острието, което продължително е издирвала. По-подходяща двойка от тези двамата не мога да си представя. Напук на многострадалните им фенклубове, хехехе.

ХОРА

Сетсуна Мудоу (Setsuna Mudou)
Ох! Сетсуна, какво да те правя!

Не знам защо, но определено сещам трудност, когато се опитвам да обясня отношението си към този образ. Може би отговорът се крие в това, че той еволюира драстично и от втечнения в самосъжалението си нещастник, наистина се превръща в очаквания Месия. В началото ми се повдигаше от него, накрая ме болеше сърцето за него. А може би еволюцията е била в мен, а Сетсуна си е бил все същият от самото начало?

Както и да е. Вероятно вече сте разбрали що за птица е той, тъй като в информацията на доста от героите има и по мъничко за Сетсуна. Ще систематизирам основните точки. Съвременен, шестнадесетгодишен младеж, влюбен до откат в сестра си Сара и имащ поради това проблеми с целия свят – родителите му се развеждат, за да могат да ги разделят, съучениците му се подиграват... Собствената му майка го смята за изрод. За това спомага и обстоятелството, че в Сетсуна определено има нещо свръхестествено – винаги излиза невредим от разни сериозни инциденти. Това се дължи на факта, че в тялото му е скрита душата на органичния ангел Алексиел и тя го закриля. Очевидно има сила и упоритост в излишък. И наистина обожава сестра си. Защото, за да я върне, той минава през такива перипетии и преживява толкова много физически и психически тормоз, че няма как да не го заобича човек. Повече няма да ви кажа. То няма и какво, в крайна сметка Сетсуна е човек и няма еони история зад гърба си, през които да е направил нещо интересно както другите, по-дълго живущи персонажи в творбата. Един наистина добър човек, който иска всички да са щастливи, всъщност.

Сара Мудоу (Sara Mudou)
И тя като брат си в началото ме дразнеше, а после ми стана много симпатична. И освен това е много хубава. Нищо чудно, че успя да завърти главата даже на безчувствения Рафаил. Има голяма уста и когато реши да отстоява позициите си, нищо не може да я спре. За брат си тя жертва всичко – от застиналото спокойствие в далечна Европа под крилцето на мама, до живота си (в съвсем реален смисъл).Определено заслужава всичко, което Сетсуна изстрадва заради нея.

Юе Като (Yue Katou)
Приживе – наркоман, дилър и един от най-добрите приятели на Кира. Рожба на изневярата на майка му, той е мразен от съпруга й, тъй като поради физическата си прилика с баща си, той е едно непрекъснато напомняне за семейния позор. Ясно е, че в такава среда не могат да се възпитат кой знае какви ценности (не и когато чуеш от човека, когото считаш за родител, че те е кръстил с женско име, за да умреш по-бързо), но въпреки това дълбоко в изтормозеното му от наркотици съзнание дремят достойнство и гордост. Росиел завзима тялото му и се опитва да убие Сетсуна и Кира. Успява да нарани жестоко Кира (поне за кратко, нали е неуязвим), при което Алексиел взима контрола над тялото на Сетсуна и съсича Като с Нанатсусая (тъй като Кира е Нанатсусая няма нищо чудно в самопризнанието му пред полицията, че той е физическият убиец). След смъртта му душата му попада в царството на Хадес, където й е наложено да служи като водач на тази на Сетсуна. И така, Като отново се появява на сцената. И остава там до своя край. Отива си от света по един много драматичен и героичен начин, жертвайки живота си, за да може Сетсуна да довърши започнатото. О-БО-ЖА-ВАМ ГО!!!

Рури Сайки (Ruri Saiki)
Тя се появява само в началото. Приятелка на Сара, влюбена в Сетсуна. Една от жертвите на играта Angel Sanctuary, чрез която херувимът Катан успява да събере достатъчно енергия, за да освободи Росиел. Играта е много странна. Първо, има необичайна дистрибуция – Катан сам подбира по-чувствителните и самотни деца за жертви, след което им я връчва. Когато децата я стартират, играта започва да води диалог с тях (различен от тези, които си водиш с Windows, въпреки че и двата достигат до най-мрачните дълбини на емоциите ти). Малко по малко, собственото съзнание на гадния software обсебва жертвата и изсмуква жизнената й енергия и данните, скрити в паметта й. Това наистина е една от игрите, които ти взривяват главата (буквално). Грозна работа. Рури е последната жертва и оцелява по-дълго време, тъй като Росиел използва тялото й, за да манипулира Сара и Сетсуна.

ДРУГИ

Джейд, Амбър и Агате ( Jade, Amber, Agathe)
Трите драконови сестри-богини, които само определени чистокръвни издънки от императорския род на Анагура, снабдени с едни специални обеци – талисмани, могат да видят в реалния им вид и да ги призоват. Останалите ги виждат само в драконовия им образ. Обитават третия кръг на Ада. Джейд, слепият дракон, може да вижда бъдещето. Тя предсказва Апокалипсиса и събуждането на Алексиел и разкрива причината за промяната в цикъла от преражданията й. Агате, най-младата сестра, използва силите си, за да попречи на Алексиел да влезне в двореца на Анагура, където адските обитатели не искат да я пуснат.

Ен Рао (Enn’Rao)
Главният генерал на Хадес, който се грижи за мира там. Изграден от множество кристализирали в едно тяло духове и има също толкова много лица. Дава на Като кристален кръст и специално наметало, което би го защитило от загубените и освирепели души, скитащи из пределите на Хадес. Показва на Сетсуна пътя към световното дърво Игдрасил, а после заповядва на Като да го убие.

Нидхег (Nidheg)
Бивш ангел. Влюбен в ангелката Лайла, която става причина за екзекуцията му, поради обвинението й, че и той е взел участие в изнасилването й. Въпреки всчко това, той знае че Лайла не е била на себе си, когато го е сторила и все още я обича. Преди Уриел да го открие и да му даде ново тяло с облик на дракон, той се е скитал като една от многото загубени души. Веднъж сдобил се с новото си тяло, той е натоварен със задачата да брани световното дърво Игдрасил. Помага на Сетсуна да избяга от Хадес, което му коства животът, тъй като тялото му не може да съществува далеч от дървото. Преди да умре, Нидхег дава една от своите люспи на Месията, с молбата да иде в Рая, да намери Лайла и да й я предаде като знак, че той не я обвинява за смъртта си.

СВЕТЪТ

Както се вижда от картинката, светът в Angel Sanctuary се състои от Ад, Рай и между тях – Земята. От своя страна Раят е разделен на три нива. В първото, Ацилут (Atsilouth), най-високото ниво, се намира седмото небе Аработ (Araboth), където е скрита кулата Етеменанки. Второто ниво Бериах (Beriah) представлява шестото небе Зебул (Zebul), където се събира и заседава Висшия съвет на ангелите. Третото ниво Йецирах (Yetsirah) включва петте по-ниски небеса (пето, четвърто, трето, второ и първо), които носят съответно имената Матеи, Макономе, Шехаким, Ракиа и Шамаиме (Mathey, Maconome, Shehaqim, Rakiah, Shamaime). Името на Земята е Асия (Asshia). Адът е разделен на седем нива, всяко от които включва по един Кръг: Първо ниво, Хамбарът, представлява Кръгът Анагура (Anagura), където е разположена империята на Злите, Геена (Gehennah). Следващите пет нива носят имената Стомахът, Тишината, Вратата на смъртта, Вратата на сянката на смъртта и Руината и включените в тях кръгове се наричат съответно Хара, Хинмоку, Ши но мон, Ши но каге но мон и Хаметсу (Hara, Hinmoku, Shi no mon, Shi no kage no mon, Hametsu). Подозирам, че това са японските еквиваленти на имената на нивата. Последното ниво са Дълбините, в които се намира седмият кръг Шиол (Shiol). Част от наименованията са взети от Кабалата. Имената на повечето ангели също са взети от различни езотерични и апокрифни източници, но положението им в Света, историята, характера и действията им са най-вече авторова измислица.

ГОСПОД
Хм, за да разберете кой е той и какви са мотивите му ще трябва да прочетете мангата. Sorry! :P

ANGEL SANCTUARY – OVA

ОVA – тата представляват три кратки серийки (по около тридесетина минути всяка), в които са засегнати първите три книжки от мангата (плюс началото на четвъртата). Цялото действие се върти основно около забранената любов между Сетсуна и Сара и за по-голямата част от гореописаните герои не се споменава нищичко (ОГРОМЕН МИНУС!!!). Както и да е. Красиви са и радват окото, но мен лично ме депресираха. Както вече казах, пред мащабността на действието и базата данни в мангата, трите серийки бледнеят неимоверно. За да бъде обхваната необятността на болния мозък на Kaori Yuki ще са необходими ПОНЕ два – три сериала, от по 26 серии всеки!

ANGEL SANCTUARY – OST

Саундтракът към трите серийки е нещо неописуемо! И красиво, красиво, красиво!!! Сигурно си казвате: “Тая ни наду главата с тази красота”, но пред фактите и боговете мълчат. А това е факт, при това неоспорим. Двадесет и девет мелодии, събрали в себе си цялата покъртителна тъга, сила, заплаха, безизходица и борба, лъхащи от мангата. Музиката варира от откачена електроника в откриващата песен Messiah, през великолепни оркестрации до закриващото парче Knife of romance, чиято жизненост възстановява всеки път разклатеното ми от анимето психическо здраве. АБСОЛЮТНО задължителни (това ще рече, че ако не сте ги чули, не сте живяли) са Setsuna’s theme (успя да ме разплаче), Thoughts of two, Kira’s father’s death, The ring’s theme (красотата има и звукова дефиниция), Frightening faceoff, Forced dimension, Alternate dimension, Astral power (удрят в земята!) и не на последно място музикалните теми на Росиел и Алексиел, които страшно много им отиват. Досега не бях срещала музика, която, докато слушаш, позволява да си представиш героите и събитията, които описва. Толкова е сполучливо това нещо, че чак е престъпление!

АNGEL SANCTUARY – THE END

Ох! Най-сетне дойде и краят! Казах твърде много и твърде много остана недоизказано. Какво да се прави? Проклетото нещо е 4000 страници дълго! И не съжалявам за нито една от минутите, през които тези уникални и детайлно изваяни персонажи бяха с мен. Обичам ги всичките! Какво да ви посъветвам? Ако имате време и настроение, прочетете това чудо на съвременната японска мисъл. Трябва само да се започне. Оттам нататък то само си върви. И съм убедена, че няма да съжалявате!

Използвана е информация от сайта www.angelsword.net - великолепен сайт за феновете франкофони. Картинките са извадени от мангата (без тези на драконовите сестри, Мамон, Велзевул, Левиатан, Нидхег и Абадон, които са взети от сайта).

Специални благодарности на Петя, за това, че ме зарибява с анимета и за това, че ми помогна да изясня някои не особено ясни положения от мангата (благодаря ти, сис!).

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=843






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 15791 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (56) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.