Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Съмърсет Моъм: "Една любов в Париж" (статия) - Английска литература, Класическа английска литература, Съмърсет Моъм
Съмърсет Моъм: "Една любов в Париж"

Поредици: Съмърсет Моъм

Автор: Александър Арсов, петък, 21 септември 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Гледна точка: Силата на оригинала от Александър Арсов


Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Трябва да си призная, че подходих към тази книга със сериозна доза недоверие. По простата причина, че такъв роман на Съмърсет Моъм в действителност... не съществува. Веднага щом видях сладникавото, сантиментално и защо да не го кажа направо – тъпо заглавие, ми стана ясно, че то със сигурност не е дадено от Моъм. Художественото оформление на издателство “Век 22” е под всякаква критика, да не говорим, че пише “превод от английски”, но няма и думичка за оригиналното издание, от което е направен самият превод. Може да ме сметнете за всякакъв, но нямам вяра на преводна литература, която не знам откъде е превеждана. Въобще – некадърна работа, при това на издателство, което си позволява да дава собствени заглавия на творби от Съмърсет Моъм.

Естествено, след като това заглавие ми бъркаше много сериозно в здравето, още докато бях на първите глави от произведението се зарових в Мрежата. Краткото ми виртуално проучване разкри, че от двадесетте романа на Съмърсет Моъм само един единствен може да е “Една любов в Париж” (уф!) – Christmas Holiday, излязъл за първи път през 1939 г., един от най-малко известните романи на Моъм, дори в Британската библиотека го нямат! Затова пък ние го имаме на български и въпреки порядъчно жалкия външен вид на книгата и струва ми се не особено блестящия превод, трябва да благодаря на “Век 22”, че в далечната 1992 г. са издали този роман.

Бързо се убедих до мозъка на костите си, че оригиналното заглавие дадено от Съмърсет Моъм е далеч по-подходящо от глупостта на нашето издателство. Защото това е историята на една Коледна ваканция, която Чарли Мейсън – млад, умен, красив, възпитан и от страшно снобарско семейство, т. е. класически английски джентълмен – прекарва в Париж. За първи път заминава там сам и няма търпение да вкуси от всички наслади на разгулния живот във френската столица, който кипи непрекъснато и независимо от превратностите на историята. Там го очаква старият му приятел Саймън Фенимър, който се прави на журналист, но в действителност е истински психопат - точно английско копие на Дзержински. Само ЧК му липсва! Почти цялото си време в Париж Чарли прекарва с една проститутка, Лидия – рускиня по произход, съпруга на нашумял преди време убиец, жена с чувствителна, сложна и особено объркана душа. Хванат между чука и наковалнята, Чарли е поведен из най-злокобните дебри на една мрачна история, в която се преплитат безброй невероятни, нереални, страшни и дори ужасни особености на човешката природа. В крайна сметка той се връща в Англия, потапя се в до болка познатата семейна обстановка, само за да разбере едно единствено нещо и то е потресаващо – в собствения си свят, в който се е чувствал толкова сигурен, вече е изгубил почвата под краката си.

Christmas Holiday (позволете ми да го наричам така) е наистина покъртителен роман. Не, въобще не преувеличавам! Най-ценното в него не са умелия разказ и брилянтния (макар и малко по-подробен от обикновено) стил – толкова характерни за Моъм, а огромния брой въпроси и хипотези за същността на човешката природа, които се представят на читателя и просто го принуждават да се замисли над тях. Да, знам, че това също е характерно за Моъм - аз самият често го повтарям до границата на баналността. Но в този роман има, често при това, една брутална жестокост, която не съм срещал досега в произведенията му – някаква демонична сила, която обсебва съзнанието ти и упорито отказва да го напусне.

Това е човешката природа в нейната най-голяма извратеност! Непрекъснато сме заобиколени от престъпления и разврат, но колко често се питаме какви са мотивите зад тях? Какво се крие в дълбините на човешкия мозък зад едно обикновено проституиране или силен удар с нож в гърба? Какво ли не – пари, отмъщение, ревност и всякакви други, коя от коя по-грозни прояви на нашата алчност, суета или любов. Можем да не ги приемем, да се отвратим от тях, но не е никак трудно да ги разберем. А какво ще кажете за убийство заради спорта или за разврата като собствено изкупление? Да, ужасяващо е. Същински кошмар! Защото огромното болшинство от хората не могат да възприемат подобни мотиви, по никакъв начин не могат да проумеят как някой може да извърши толкова отвратителни неща просто за да... бъде себе си. Това вече не е мотив, а някаква тъмна, жестока и неумолима сила, която не е по силите на нашето съзнание. Не се ли крие тя във всеки един от нас? Но да оставим индивида и да се насочим към обществото - грозна тълпа без интелект, без съзнание, без смисъл. Освен за лидерите с магнетичен чар, които я омайват, изкушават и съблазняват към революцията... за да се замени една тирания с друга. Дантон и Платон са отправните точки към безкрайната вселена от размисли за революцията, която изкарва на повърхността цялата - гнусна и противна - човешка утайка и хората, повечето от които се раждат роби и остават такива през целия си живот. Някой трябва да управлява с желязна ръка цялата тази плътска сган. Колкото жестоко и отвратително звучи - толкова е вярно!

За мен Christmas Holiday е един от безспорните шедьоври на Съмърсет Моъм, макар че не прилича на нищо друго от него, което съм имал щастието да прочета. А може би точно заради това. Романът пленява съзнанието и въображението за дълго след последната страница. Чете се бързо, но не и лесно. Определено не е за хора, които приемат книгите като забавление или начин за отмора. Ако сте от тези, за които литературата има по-сериозна функция, и ако обичате да се замисляте (или поне да се опитвате) над наистина сериозни неща - горещо ви го препоръчвам. Аз си пожелавам някой ден да го прочета в оригинал.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=188817#188817






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 6540 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.