Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Casablanca / Казабланка (1942) (статия) - Втора световна война, Ингрид Бергман, Кино класика, Пол Хенрийд, Хъмфри Богарт
Casablanca / Казабланка (1942)

Автор: Александър Арсов, четвъртък, 20 септември 2007.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Продължавам да си играя с холивудската машина на времето и да се връщам все по-назад и по-назад... и ето докъде стигнах.

Втората Световна война. Европа е в пламъци. Нацистките танкове и ботуши газят наред. Единственото спасение е бягство към Америка, което обаче минава през перлата на Френско Мароко – Казабланка и... нощния клуб на Рик Блейн (Хъмфри Богарт) – американски изгнаник, бивш контрабандист на оръжие и човек, който може да осигури изходна виза през океана. Неговото колоритно съжителство с шефа на полицията, капитан Рено (Клод Рейнс), внезапно е прекъснато от гестаповците, тъй като на африкано-френска земя се намира един от водачите на Европейската съпротива – Виктор Лазло (Пол Хенрийд), който пътува с красивата си съпруга – Илза Лунд (Ингрид Бергман). Оказва се, че тя е голямата парижка любов на Рик, която навремето го е зарязала в последния момент...

„Казабланка” е уникален филм! Страхотно съчетание на точно дозирана и нито за момент не изпадаща в пристъпи на сълзлива мелодраматичност любовна история, невероятен, непрестанно бъкащ от цинизми диалог и истинска драма на изконни човешки ценности. Да се отдадеш докрай на една кауза, да се пребориш със собствените си чувства и чуждата безчувственост – това са само някои от темите, които се засягат достатъчно, за да се замисли сериозно човек. Филмът изобилства от запомнящи се сцени, някои от които са станали легендарни. Кой би могъл да остане безразличен при надпяването между Die Wacht am Rhein и Марсилезата?! Впрочем, френският химн присъства осезателно във великолепната музика на Макс Щайнер, и то в някои забележителни аранжименти. Актьорската игра е просто изумителна. Трудно е да повярва човек, че въобще има такава от страна на актьорите. Макар че всички са на изключително високо ниво и буквално са се слели с героите си, основната причина (според мен) „Казабланка” да бъде един от легендарните бисери на американското кино е Хъмфри Богарт.

Рик Блейн е човек, който не помни снощи, защото е твърде отдавна и не прави планове за довечера, защото е твърде далече. Определено не е красавец, но притежава особен чар и при появата му в бяло сако с черна папионка всички представителки на нежния пол моментално се подмокрят. Интелигентен, с остър ум и още по-остър език, от който непрестанно се леят цинизми, той се интересува само от една единствена кауза – самият той. Под твърдата черупка на безскрупулен циник обаче се крият неподозирана чувствителност, откровеност и доброта толкова неприсъщи за повечето хора, които на пръв поглед ги притежават. Блестящото изпълнение на подобни образи са направили Хъмфри Богарт една от митичните кинолегенди на ХХ в. Във филмографията му те са доста, но Рик Блейн е може би най-въздействащият и провокиращ към размисъл. И зад най-безсърдечната външност може да се крие лесно ранима душа, която има нужда да бъде обичана.

„Казабланка” е филм, в който всеки може да открие по нещо за себе си, защото той разказва за нещата от живота – нещо ужасно субективно, но и адски вълнуващо. Действието може да ви се стори статично, а диалогът – странен, но определено има над какво да се замислите. В най-лошия случай няма да отидете по-далеч от клопките на сюжета и час и половина добро забавление. Тези, които отписват филма само като видят годината, в която е правен, да помислят за майките, бащите, бабите и дядовците си. И те са правени тогава, но това не означава, че са хора „втора ръка”, нали? Шестдесет и пет (цифром – 65) години по-късно „Казабланка” е филм все така силен и въздействащ, защото времената може и да са се променили доста, но човекът си е все същият.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=188738#188738






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 8622 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.