Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Съмърсет Моъм: "Театър" (статия) - Английска литература, Класическа английска литература, Съмърсет Моъм
Съмърсет Моъм: "Театър"

Поредици: Съмърсет Моъм

Автор: Александър Арсов, неделя, 16 септември 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Реших да се отдам малко на спомени из моята младост. “Театър” беше първият роман на Съмърсет Моъм, който прочетох. Купих си го преди... не помня колко години, от една сергия на претъпканата с народ главна улица в Приморско. На връщане от морето невинно прелистих страниците в колата, просто защото нямаше какво да правя по време на дългото пътуване, ала скоро вече поглъщах жадно една след друга главите, които летяха по-бързо и от километрите. След този роман започнах да чета (и препрочитам) всичко от Моъм, което е излязло на нашия език, като за някои творби се налагаше (а и все още се налага) едно почти криминално разследване из дебрите на книжния пазар. Може да ви прозвучи странно или пресилено, но днес смятам запознаването си с творчеството на Съмърсет Моъм за едно от най-важните събития в моя живот, защото то промени коренно моите възгледи за човека и света. Всичко започна с “Театър”...

Това е една история за Джулия Ламбърт, гениална театрална актриса, която играе навсякъде – на сцената, пред сина си, пред съпруга си, пред любовника си... пред себе си? Човек се възхищава на актьорското й изкуство, но в същото време не може да не я съжалява, защото тя отдавна се е превърнала в един сбор от роли, брилянтни, блестящо изиграни роли, но все пак... просто роли. Във водовъртежа на живота й, житейската и театралната сцена толкова пълно са се слели, че тя е загубила себе си. Ако отвориш вратата на стаята, в която е тя току-що е влязла – няма да намериш никого вътре. Само празното пространство.

“Театър” е един от по-малко известните романи на Моъм, но аз спокойно мога да го наредя сред най-добрите му творби, макар че ако ме попитате “И какво става накрая?”, ще трябва да ви отговоря “Ами, нищо!”. Между първата и последната страница обаче, с брилянтния и безпощадно изобличаващ душата цинизъм на зрелия Моъм (романът излиза за първи път през 1937 г.), е изваян живо и пълнокръвно един образ, апотеоз на човешкото лицемерие и суета. “Суетата е любимият ми грях” се казваше в един мой любим филм. Да, това е любимият грях на човечеството и най-голямата глупост на хората е, че често го ограничават само до външния вид, когато той е пуснал къде-къде по-дълбоки корени в сърцата и умовете. А какво да кажем за лицемерието? Нещо също толкова естествено за човека, колкото и суетата. Наистина е страшно докъде – волно или не – може да стигне човешкото лицемерие. Днес играеш една роля, утре друга, вдругиден – трета, докато вече не знаеш кой в действителност си. Докато накрая загубиш себе си. Питам се дали това е цената, която трябва да плати всеки, който иска да овладее до съвършенство актьорското изкуство? Възможно ли е дори обикновения човек да бъде себе си? Трябва ли винаги да играем някаква роля, за да се чувстваме значими в очите на другите? А в собствените си очи? Въпроси, въпроси, въпроси... нямат край. Достатъчно. Ако някога сте се замисляли върху тези две изконни свойства на човешката природа – лицемерието и суетата – горещо ви препоръчвам да прочетете “Театър” на Съмърсет Моъм. Не се учудвайте, ако откриете изненадващи прилики с ваши познати. Тук и там, тогава и сега – човекът е толкова еднакъв.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=188408#188408






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 5258 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.