Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Майсторът и Маргарита (статия) - Магически реализъм, Михаил Булгаков, Руска литература, Фентъзи
Майсторът и Маргарита

Автор: Marfa, събота, 15 ноември 2003.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

“…та кой си ти?

- Част от силата, която желае зло, а все добро твори!”

Гьоте, “Фауст”


Изправих се пред нелеката задача да напиша ревю за “Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков. Направо непосилна, за да бъдем честни. Великолепното есе на Николай Звезданов “Земята привечер”, публикувано като епилог в края на българското издание почти обезсмисля труда ми, още повече, че което и да е ревю не би могло да обхване цялата същност на романа, да я изследва, да я обясни. Трябва да си добър познавач не само на библейските събития, които са основата на Новия завет, не само на масонската идеология, не само на човешката психика, не само на историята, може би просто трябва да имаш трето око. А аз нямам.

Започвам поред. С риск да получа искрено “анатема” от всеки професионален критик, бих се осмелила да кажа, че с оглед на описаните в романа събития това спокойно би могло да се приеме като фентъзи-творба, макар и не от съвсем конвенционален тип. Все пак вътре има вещици, вампири, магове, има и Сатана… Има даже и самодиви, макар и доста епизодични. На фона на книгата като цяло, който я е чел, ще си каже веднага, че това са само подробности и е прекалено плоско и наивно дори да бъдат споменавани. Да, така е. Но да продължа.

Кой е Михаил Булгаков? Роден на 3/15 (стар и нов стил) май 1891 г. Преди всичко – Човек. Но човек, буквално прокълнат с дарбата да бъде и “Творец”. Като Творец и Създател той притежава и онова шесто чувство, онова ясновидство, така характерно за гениите в човешката история. Лекар, учен, писател, романтик, идеалист, реалист. Точно той е жертва на суровата реалност, унищожаваща всичко свято и ценностно в любимата му страна. Суровата съдба го прави съвременник на може би една от най-тъжните религиозни войни в човешката история – кръстоносния поход на новата религия – Атеизъм, срещу старата религия, Християнството. Оказва се, че това да си атеист, не е задължително да те възвиси над простите човешки вярвания, традициите, свързани с култа към някое божество, над вярата в някаква свръхестествена и непозната нам сила, която може би определя съдбите ни от необятността на съществуването си. Талибанът-атеист е не по-малко опасен от всеки фанатизиран привърженик на която и да е друга световна религия. Вярата в нищото се оказва дори по-опасна от твърдоглавата вяра в Нещото. И Булгаков става поредната и невинна жертва на тази нова религия. Но тя не успява да го унищожи. Сталин го обрича на забрава и на творческо небитие. Булгаков превъплъщава идеята за Вечното наказание и Вечните мъки именно с това – да бъдеш забравен во веки, да те няма и да не те е имало никога. След като всички негови публични изяви са анатемосани и забранени от Върховния жрец на новата вяра, този роман се превръща в източника му на живот. Замисля го през 1929 г., след което го редактира и прередактира осем пъти. Последната редакция е правена 1940 г., месеци, преди да почине. Вече ослепял от психическо напрежение, той завършва творбата си с помощта на своята съпруга Елена Сергеевна, след което, на 10.03.1940 г. напуска този свят. Поне успява да не види войната, която разсипва, измъчва и унижава човечеството тъй както никоя война преди това не го е правила.

“Майсторът и Маргарита” е роман в романа. Свидетели сме на две паралелно протичащи действия – разделени от времето, но обединени от пространството. Прокарана е мислена линия между Москва на тридесетте години на миналия век и между древен Йерусалим, или както авторът го нарича Йерушалаим, в библейското време на Разпятието. И двете събития се случват през Страснтата седмица.Представете си Москва през тридесетте. Ако можете. Това е времето на Новия Строй, изкуствено заченат и безплоден, на соцреализма, на разкулачването, на общите квартири (феномен, който ние за щастие в България сме пропуснали, стигнахме само до двустайните панелки, но това във всеки случай е по-добрият вариант), времето, в което бездуховността е новата и официално призната държавна религия, времето, в което материализмът уверено и сигурно се превръща в култ. Религията е опиумът за ума, атеизмът е отрезвителя, който обаче те лишава от всички онези усещания в миговете на опиянение, унищожавайки възможността да се погледне отвъд. Хората са заети с най-обикновени човешки проблеми – съседът да не ги издаде в милицията, че тайно се надяват “старото” да се върне, те да издадат съседа в милицията, че крие валута да речем, пък после като порядъчни граждани да му вземат стаята, защото по силата на новите закони петчленното им семейство се гъне в едно помещение, делейки обща баня и тоалетна с още да речем шест други “клетки на обществото”. Москва е красива, една много красива фасада на голям европейски град, отвъд която плъхове гризат стените й, само че всичко това не се забелязва от никого. Даже и от самите участници в процесите, все пак е по-добре да не виждаш тези неща, ако искаш да си запазиш разсъдъка. И точно в този момент в Москва пристига Сатаната, придружен от странна свита, със съвсем прозаична цел – да си проведе традиционния бал. Подходящият посетител на подходящото място и в подходящото време. Е, не очаквайте сатанински сборища и кървави ритуали! Воланд (Дяволът) не счита за нужно да върши такива неща, той по-скоро е наблюдател на събитията, черпейки жизнена сила от Сянката, която хората сами си хвърлят, упорито отказвайки да видят Светлината. Той не вреди пряко. И защо да го прави? Нали вижда как човекът сам се унищожава? Защо да е нужно да го изкушава, за да му вземе душата? Просто седи и наблюдава как той най-доброволно му я дава. Булгаков го замисля като демонът Астарот, после, преминавайки през различни редакции, неговият Сатана еволюира до личността на Воланд. Воланд няма чувства, не изпитва болка, не се терзае, той няма и защо да го прави, на него му е известно абсолютно всичко, вижда миналото, вижда бъдещето, а най-голямата му дарба е да вижда и настоящето. И единствено избира да се забавлява, наслаждавайки се на театъра, който хората така упорито играят единствено за негово удоволствие. Тук ще цитирам Николай Звезданов, който характеризира този герой така: “Вътре във Воланд (т.е. в него и между него и свитата му) няма борба, а единство на различното и самостоятелното, като условие за движение, развитие и генериране на информация. Всичко това ме кара да мисля, че Воланд – това невероятно Булгаково откритие – ще бъде обект на внимание в недалечното бъдеще и като кибернетичен проблем”. При пребиваването си в Москва и то точно по време на Страстната Седмица той предимно наблюдава, изучава, анализира. И се забавлява. Смее ни се, точно както ние се смеем и се забавляваме на спектакъл на марионетки, демонстриращи знания, умения и вярвания, които са им подвластни единствено доколкото са им подвластни конците, водещи телата им. Паралелно с това в Йерушалаим – град с позлатени покриви и красиви градини, в който бездуховното процъфтява, торено от отпадъците на човешките души, се случва нещо друго – в града пристига скитник, който е обвинен поради някой уж недообмислени слова и следователно е осъден на смърт. Това е виждането на Булгаков за действително случилите се събития, които после са били изкривени и подменени, осакатени до неузнаваемост през изминалите 12 000 луни. Йешуа Ха-Ноцри е беден младеж на 27 години, роден в града Гамала, последван единствено от странния спътник Леви Матей, (покаял се митар!), човек, който вярва в изначалното Добро, заложено в човешката душа, и на което само трябва да му бъде отворена вратата, за да излезе на бял свят. Дела – Слово – всичко е свързано, всичко е равнозначно: “Хората са неразумни, алогични и егоцентрични, обичай ги, каквото и да става. Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли, прави добро, каквото и да става…”

Кои са Майсторът и Маргарита? Те са, пак ще си послужа с нещо, взето от Николай Звезданов – андрогин. Две души, загубени, самотни, нищо незначещи една без друга, живеещи безсмислен живот, до момента в който съдбата не ги среща. Те се допълват, заедно са една личност, творят чудеса, вече не само съществуват, те живеят. Майсторът Твори, тя е неговата муза, която го подкрепя, вдъхновява, обича, разбира… Той е надарен с Третото око, позволяващо му да разбули мъглите на времето, тя е единствената, която има вяра в него. Той вижда неща, които обикновените хора подминават и не забелязват, защото няма с какво да ги забележат, нямат това сетиво, тя е неговото сетиво. Заедно сътворяват чудо. В един момент той се предава, това изначално създание, този андрогин се разпада, разпада се с него и светът на Майстора, животът на Маргарита губи всякакъв смисъл. Но тъй като той в Творец, Майстор, той има привилегия, която не е дадена на обикновения човек – адът му е отказан. Адът е небитието, забравата, онова място, което не гори душата ти, а нещо по-лошо, то е нещо, което унищожава душата ти, същността ти, всичко, което си бил, то е това, което превръща човека само в биологична система, състояща се от вода, кости и правилно подредени аминокиселини. И този ад си го създаваш сам, вярвайки в него. Има ли право Творецът да унищожи творението си? Излиза, че няма. По-скоро – че не може. Дори и да го изпепели, то оставя следи във времето, в спомените… Унищоженото творение не оставя просто дупка във водата, която се запълва веднага, след като него вече го няма, но всичко, което е било около него, помни и съхранява. Нещата не са толкова прости. Можеш да унищожиш човека, не можеш да унищожиш душата му. Единствен той може да я погуби, и в този смисъл основният избор е негов.

Може да се пише и анализира безкрай по темата, но няма смисъл. Това е книга, която просто трябва да бъде прочетена. Показва един нов свят, реален и мистичен, видим и невидим, събития, които може би са се случили във въображението на един човек, а може би не, може би те се случват постоянно, повтаряйки се безброй много пъти във времето и пространството, еволюирайки съгласно новата обстановка. Това е свят на магия, на мистика, вплетени в реалността, която изключва свръхестествените събития, непознати за масовия потребител на съвременната цивилизация. Вярата в Човека кара Майсторът да започне да Твори, Надеждата му дава сили да продължи, Любовта го спасява. Тя го превръща в цяла, неунищожима личност. Дори когато се предава и унищожава творбата си, т.е. прави опит да я унищожи, но, както се оказва, “ръкописите не горят” и с това поставя бъдещето на своята собствена вечност на косъм, Любовта е тази, която се намесва и двамата с Маргарита отново стават единна, цяла личност, намираща спасение в Покоя.

Ако Булгаков беше написал романа си в друго време, в друг свят, най-вероятната му съдба щеше да бъде низвергване и анатемосване от средите на Църквата. Парадоксалното е, че именно времето на обезличаване на човека, в което той твори, го предпазва от подобна съдба. Едва през 1966 г. е публикуван романът, може би защото издателите са сметнали, че той толкова се отдалечава от официалната църковна доктрина, та би могъл да се приеме и за атеистичен. Все пак, както е казано в романа, всекиму според вярата и делата. Става тъй, че Булгаков получава едновременно безсмъртие, светлина и покой. Някой творения действително са вечни. Вечен ще бъде този негов роман, в който единият главен герой несъмнено се явява не Йешуа, Осъдения, а Пилат, Съдника, в който другите главни герои са хората около нас, те са всички нас, ние можем да се отъждествим с всеки описан участник и да изберем. И трябва повече да гледаме, дано най-сетне успеем да видим, преди да е станало твърде късно. Дано.

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=848






Допадна ли ви този материал? (35) (1) 16899 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (21) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.