Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Симптоматика на прогреса (статия) - Сърбия
Симптоматика на прогреса

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 31 август 2007.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Накратко

Виж още: Сърбия [6]

Когато човек иска да достигне до бленуваната Европа, тръгвайки от нашата мила родина на запад, то неминуемо трябва да премине през съседската братска Сърбия. А по ред причини човек изпитва известни притеснения, когато преминава през епицентъра на турбофолка. От някогашната западно-ориентирана Титова Югославия не е останало почти нищо. Непосредствено след промените и почти едновременно се откъсваха парче по парче зимните словенски и летните хърватски курорти. Македония обяви независимост и се оказа обект на албански, гръцки и отчайващо слаби български апетити. Етническото напрежение в Босна и Херцеговина доведе до оформянето на още една, огромна по площ държава, а с Черна гора си отиде и последният морски достъп. Всичко това беше съпроводено с кървави войни, беззаконие и санкции, налагани от НАТО, ЕС и кой ли още не. Отгоре на всичкото, Косово, смятано не без основание за епицентър и огнище на сръбщината, стана автономна албанска територия с нескривани амбиции за велика единна Албания.

На фона на всичко това, заедно с полулегендарния образ на сърбина - простак с богат речник от псувни и безогледен пияница - средностатистическият българин обикновено си представя Сърбия като бойно поле, в което лесно може да загуби парите и живота си. Какво е учудването обаче, когато след няколко километра навътре картинката започва да изглежда твърде розова. Поради една или друга причина имах възможността да проследя развитието на тази изстрадала държава и след последното ми транзитно преминаване вече съм сигурен в едно. Сърбите бачкат яко за собственото си бъдеще и резултатите, които постигат, могат да съперничат на най-бурно развиващите се държави.

Преди десет години първото ми посещение граничеше времево с първите тежки войни и горивното ембарго. Навсякъде по кръстовищата имаше просещи военни инвалиди, а магистралата София-Белград нямаше много общо с магистрала, защото най-малкото беше построено само едното платно. Но симптоми на подобрение имаше. Строяха се огромни мотели по западен образец, а стремежът за чистота и възстановяване от военния период беше забележим. И, вярвате или не, на всяка забутана бензиностанция на Югопетрол, във всяко забравено от Бога градче имаше симпатични девойки, които ви миеха предното стъкло на колата.

Няколко години по-късно при една екскурзия до Пирот се набиваха на очи погребалните бюра, по-гъсто разположени от кръчмите и процъфтяващите бит-пазари. Набиваше се на очи и липсата на продоволствена криза, както и учтивостта на сервитьори, продавачи и изобщо на обикновените хора.

Сега, когато отново посетих Сърбия, след бомбардировките, след разрушените мостове и дълбоко нараненото национално самочувствие, се почувствах комплексиран. Докато българската част от пътя, която и без това е като елемент от третокласна пътна мрежа, се ремонтираше по най-безумния и неудачен начин, в западната съседка ни посрещна една огромна магистрала, която освен че денонощно се достроява след Белград (свързано с тежко отводняване на блатист терен), се ремонтира също така ежедневно. Само че с акъл. Не като магистрала Хемус, където 2/3 от пътя се минава двупосочно, просто части от платното са затворени и се заобикалят, добре обозначени със святкащи табелки и предупреждения километри преди това.

А какво е учудването, когато видите подстриганата тревичка край пътя. Може да ви се стори доста нехарактерна гледката, което, както осъзнах, се дължи на липсата на пустеещи обработваеми земи. Всяко парче нива е засадено с царевица, рапица или слънчоглед. Вярно, това лято е крайно неблагоприятно за посевите, но ги има. Има и ябълкови градини, добре поддържани, с ниски дръвчета, отрупани с плод. И докато в нашия парламент се водят нескончаеми спорове какво да правим с ГМО и официално е забранено да се садят с комерсиална цел, а никой не знае дали наистина ги няма, то в Сърбия голяма част от културите са обозначени като такива. Генно-модифицирана царевица с разноцветни табелки, че е такава и каква е точно, законно и с право на избор за потребителя. С право на избор дори за гаргите, ако могат да прочетат табелките.

Видях и Белград, макар и мимоходом, този толкова мрачен и осакатен от бетон град, който всъщност е доста добре уреден и чист. Видях и мивките с надпис “мивка”, разположени до компресора за гуми на бензиностанциите. Видях и Унгария, която уви не прави по-добро впечатление. И се замислих.

Очевидно е, че преходът в България е тежък и понякога имам чувството, че изобщо не е започвал. Но можем ли да се сравняваме с тежките последствия, които имаше разпадането на Варшавския договор за сърбите. И защо те могат, а ние не? Защо дори в момента Сърбия е в пъти по-добре уредена държава от нас, а не ми се мисли какво ще представлява след години?

Обясних си го донякъде с това, че тях никой не ги натиска да изравняват стандарти. През всичките тези години не са и мечтали за влизане в ЕС и затова работят сами за себе си, за това да се превърнат в една нормална държава. За разлика от нас, Гърция и Унгария, че дори и бившата ГДР, тях никой не им спуска директиви и не се оплакват постоянно от наложено повишаване на цените. Да, и целият пътникопоток от Турция минава оттам и налива пари.

Но това не е достатъчно, за да си обясним симптомите на подобрение. Истината е в хората, в желанието за работа, в манталитета и в патриотизма. Защото в каквото и да обвиняваме сърбите, расовата и верската нетърпимост отстъпват място на желанието за нормален живот и стремежа към една Сърбия, която да е пример за подражание. И тези сърби ни възприемат открито, с радост, като комшии, а не ни гледат с подозрението на един озлобен и затворен в себе си народ. Ей затова искам да им кажа едно голямо “Евала!” и се надявам, че някой ден ще се поучим от техния пример.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=187678#187678






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3596 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.