|
Сивостен :: Роджър Зелазни: "Една нощ през самотния октомври" (статия) - Американска литература, Роджър Зелазни, Фентъзи
 | |
Името ми е Смрък. Аз съм куче-пазач. А също и участник в Играта, заедно с моя господар Джак. Тя се провежда от край време, винаги когато пълнолунието съвпадне с последната нощ на октомври. Това не е просто игра, а изключително важно събитие, тъй като от него зависи съдбата на целия свят и в него са замесени могъщи и ужасни сили. Едни се опитват да ни предпазят от тях, а други - да проправят пътя им.
Джак е прокълнат още от древни времена, и проклятието му е страховито. Но всеки от участниците е по своему особен, така че това не го прави много по-различен. Той носи цялата тежест на задачата ни и участва в заключителния ритуал. Моята част е по-проста - пазя настоящия ни дом, наглеждам Нещото в кръга, Нещото в гардероба и Нещата в огледалото, а също понякога нося в зъбите си големия му церемониален жезъл. Дори от време на време ми се случва да понося и ножът на неговото проклятие - покрит е с древни и странни руни. Може би забравих да кажа, но и аз не съм съвсем обикновен. В краткия час преди полунощ мога да говоря с човешки език. Тогава най-обичам да лежа край Джак и да обсъждаме събитията от деня, докато той се наслаждава на вечерното си питие. През останалото време, когато не съм зает с обикновените си задължения, обикновено спя или излизам да душа наоколо.
Горното не е точно цитат, а по-скоро е събрано по памет от не много дебелата книжка на Роджър Зелазни, носеща името "Една нощ през самотния октомври" (A night in the Lonesome October, 1993). Но количеството за сметка на качеството - това е може би едно от малкото произведения, които не съм чул някой да не харесва или да критикува особено. Кратък роман, който по стечение на обстоятелствата съм си купувал седем пъти и някак си не мога да си представя библиотеката без него, то е доста леко и забавно четиво.
Разправя се за поредната Игра и борбата между отварячи и затварячи - две противопоставящи се групи, от които зависи присъствието на древното Зло на Земята. Зелазни, който и по принцип е майстор на този подход, отново е събрал група колоритни и популярни фигури, като Големият детектив и неговият накуцващ помощник, Каин (или според някои Джак Изкормвача, а даже и двете едновременно - любима тема за раздумка и разпивка :")), Распутин, Добрият доктор и неговия изкуствен човек, граф Дракула, както и няколко повече сборни образа, като традиционният върколак. Веднага се презастраховам, че това не са всички участници, а само част. Също толкова важна - ако не и по-важна - роля заемат и животните - спътници на главните герои, от гледната точка на едно от които, рошав пес с веселото име Смрък, се води целия разказ. Той обхваща един пълен месец - от началото на октомври до Вси Светии, когато по пълнолуние ще се проведе заключителния ритуал.
Общо взето "Една нощ през самотния октомври" се чете на един дъх, и ако зависеше от мен да и давам оценки бих и връчил 11 от 10 за оригиналност. Но, разбира се, всеки със собственото си мнение. Приятно четене :")
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=850 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
