Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Джак Керуак: "Бродягите на дхарма" (статия) - Американска литература, Джак Керуак, Реализъм, Хипи култура
Джак Керуак: "Бродягите на дхарма"

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, четвъртък, 30 август 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Пиене, наркотици, прекалено много секс, прекалено много несполуки в лични живот, прекалено похабяване, твърде много признание, твърде малко признание, отчаяние...

Още с първите редове на книгата усещаш ритъма на живота, свободата да се носиш в нощта с товарния влак и да спреш на някой закътан плаж, където да запалиш самотен огън. Да полееш скромната вечеря (или закуска) с бутилка вино и да поплуваш, правейки компания на луната. След това малко медитация под студените звезди и блажен сън в топлия спален чувал. И няма значение дали си сам или с голяма група приятели, духът на Буда е винаги с теб.

Керуак разказва за дните, когато бъдещите хипита все още са ходили прави под масата, но техните предци - битниците смело са обикаляли цялата страна на стоп, в някой по-закътан вагон, та дори и със собствени коли. Весели поети, скитници с китари, бхикшу или просто млади хора с раница на гръб и свободно време, прекарано в наглед безцелно мотаене насам-натам - това са били те.

Цялата книга тече в един забързан поетичен стил, с някои уж странни, несвързани и объркани моменти - почти като дзен коан. Думата сюжет някак не ми се връзва точно с "Бродягите на дхарма", но въпреки това започнал я веднъж няма как да я оставиш и четеш, четеш, четеш, докато най-сетне не осъзнаеш, че си напълно свободен още сега да се метнеш на първия автомобил, който спре на протегнатия ти палец и изкачиш най-високите, вечно снежни върхове, чудейки се на величието на планината. Или пък да отделиш следващите няколко дни на чаепиене с приятели, с които толкова добре си говорите, та дори и мълчанието носи своето значение. Или просто да застанеш под някое столетно дърво потънал в мислите си, докато не ги изгубиш напълно, намерил себе си. Или...

Доколко книгата е автобиографична не знам, но в нея има някаква магия, дори и когато се говори за такива неща като запарване на чай, купон с китари или просто разговор край огъня. Мисля си, че както будизма навлизайки в Япония е пречупен от японската култура, за да възникне дзен-будизма, така и спокойно можем да говорим за бийт-будизъм. Будизмът на Джак Керуак, Алън Гинсбърг, Ричард Бротиган и всички други поети от бийт поколението, за които нямаше особена разлика дали медитират, участват в оргия, пият вино или правят нещо съвсем различно, защото Буда е навсякъде, а свободата бе това, което ги тласкаше да експериментират със себе си и да търсят. Вечно да търсят!

Не знам дали Джак е Омир на бийт поколението, но със сигурност божествената искрица го е докоснала, давайки му не само талант, но и възможност да го изяви. А ако и вие искате да се докоснете до тази божествена искрица, препоръчвам ви съвсем искрено "Бродягите на дхарма". Приятно скитане.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=187656#187656






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 6541 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.