|
Сивостен :: Харуки Мураками: "Хроника на птицата с пружина" (статия) - Магически реализъм, Харуки Мураками, Японска литература
 | |
Понастоящем роденият през 1949 г. новелист Харуки Мураками е най-таченият японски писател на запад от Империята на Изгряващото слънце. Той е автор на дузина романи и редица разкази, издаван е на над двадесет езика. Носител е на няколко награди, сред които е и авторитетният приз на името на популярния драматург Франц Кафка. И не на последно място – японецът е много вероятен кандидат за Нобеловия приз за литература на предстоящите номинации.
"Хроника на птицата с пружина" на Мураками е пространна творба, която би могла да се възприеме добре и като драматична новела или пък като трилър с мистични и политически елементи. Въпреки това по-особено впечатление прави (или поне ми направи) вътрешният поглед върху съвременното японско общество, представен по изключително възприемчив начин и поднесен с характерната за Далечния изток последователност и сериозна фактологична наситеност.
Силно специфична и често парадоксална, японската култура обикновено озадачава западния зрител. В най-добрия случай. Япония все така си остава мистерия, почти несъвместима с европейското мислене – една световна политикономическа сила, израснала върху развалините на война, водена с фанатична преданост и осъзнат недостиг на сили; една страна, съградена на основата на индустриалния шпионаж и средновековния феодализъм в средата на ХХ век, в чието сърце съжителстват краен прагматизъм и дълбоко вкоренено суеверие.
В този ред на мисли не се чувствах съвсем неподготвен за сблъсъка с японската действителност, благодарение най-вече на Йошикава и „Тайко”, а донякъде и на Филип Дик, макар и последният да се занимава повече със социалната фантастика. Мураками обаче ме постави пред съвсем различно изпитание. Не толкова с бруталните, откровено сексуалните или пък философските моменти, които са подчертано обичайни за разбиранията и нормите на дребничките жълти хора от островите – едно общество с коренно различни табута, порядки и въобще доста чужд мироглед. Не. По-неочаквано за мен бе да осъзная, че малко идеализираните напоследък поради по-криво или по-право разбран интерес към екзотичното японци са освен всичко друго, не само обикновени хора, но и с общочовешки черти. Никога не си бях представял, че някой японец би могъл да ненавижда Втората световна война заради нещо, различно от Хирошима и Нагазаки... Оказа се обаче, че западният фронт, този срещу СССР, също е ужасявал редовите войници (до голяма степен заради жестокостите на руските съюзници - монголците). Явно мръсните игри в политиката не са патент на западната цивилизация, а ги има и на изток, дори и сред такива хора на честта, каквито са японците...
Мураками-сан очевидно е почитател на котките, защото и тук, подобно на "Кафка на плажа", животинките имат водеща роля. В случая обаче котаракът е само един и в началото на книгата се изгубва. Нашият главен герой тръгва по следите му, за да осъзнае, че освен домашния любимец той е загубил и съпругата си, а сякаш и себе си. По пътя Съдбата го среща с няколко жени, коя от коя по-странна и алогична. С напредването на книгата оставах с впечатлението, че липсващите парчета от мозайката са все повече и повече, а цялостната картина изглеждаше все по-неясна и фрагментирана. Развръзката ми се струваше невъзможна до момента, в който на дъното на пресъхналия кладенец (какво по-добро място да останеш сам със себе в големия град) всичко сякаш се нареди. Почти като в онези картини, в които се взираш и взираш, докато в един момент триизмерното изображение изплува пред взора ти и те оставя да се чудиш как не си го забелязал досега. Или пък не?
Книгата е наситена с поезия, символика и японска култура. Не се чете лесно, но частица от нея остава у теб и след като отгърнеш последната страница. На места усещах, че правя неволни сравнения с любимите ми автори от битническата вълна, като Керуак и Бротиган, което е странно, защото темите в книгите са толкова различни. От друга страна, може би нещо в цялостната атмосфера на романите и мисленето на разказвачите съвпада. Кой знае?
Така или иначе, „Хроника на птицата с пружина” е силно специфична новела, изключително изящно изписана. Тя със сигурност не е за читателя на масова литература, но е крайно впечатляваща. Лично бих приветствал всеки желаещ да я опита, независимо от резултата.
--
 Повече информация от страницата на издателство "Колибри"...
--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=187084#187084 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
