Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Станислав Лем: "Непобедимият" (статия) - Еволюция, Европейска литература, Златна ера на научната фантастика, Космос, Научна фантастика, Стани
Станислав Лем: "Непобедимият"

Автор: Александър Арсов, вторник, 21 август 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

(Във връзка с “Жертвата” на Майкъл Крайтън)

Едва ли има човек, който да не е чувал името на великия полски писател Станислав Лем. Дори и абсолютните дилетанти в областта на научната фантастика като мен. Неговите “Избрани фантастични произведения в два тома” стоят непрочетени и събират прах в библиотеката ми срамно дълго време... няма да кажа колко... защото не помня. За излизането ми от тази “Лемтаргия” главни виновници са Майкъл Крайтън и... интернет. Първо ми попадна “Жертвата”, която прочетох изненадващо бързо, и останах дълбоко впечатлен. Тук се включи Мрежата и то с нейния сигурно най-популярен сайт – Wikipedia. След кратко ровичкане там, открих твърде интересното твърдение, че много от идеите, за които пише Майкъл Крайтън в творбата си, са сходни с един роман, публикуван близо 40 години по-рано – “Непобедимият” на Станислав Лем. Естествено, всичко, което се чете в Свободната енциклопедия, трябва да се подлага на проверка, не защото тя е висша форма на доверие, а защото не се знае на кого какво му хрумнало да пише. Затова грабнах Избраните произведения и след кратък преглед се оказа, че първото произведение от втория том е именно “Непобедимият”.

Сега, след като прочитането на този роман вече е факт, бих искал да споделя с вас мисли, чувства, вълнения и най-различни други душевни състояния. Преди това трябва да изтъкна две неща: 1) не претендирам за абсолютно никаква компетентност, поради простата причина, посочена във второто изречение на това писание; и 2) през ум не ми минава да сравнявам Станислав Лем и Майкъл Крайтън, защото това е все едно да сравнявам Моцарт и Металика.

Първото ми впечатление от Лем беше, че е тежък. Много тежък. Описателният и технически подробен стил ме затормозяваше и уморяваше смущаващо лесно. Постепенно обаче мрачните краски на историята за кръстосвача от втори клас “Непобедимият”, натоварен с мисията да разкрие безследното изчезване на неговия близнак “Кондор”, ме обгърнаха изцяло. Преди да се усетя, вече бродех из суровата пустинна красота на Регис III, а загадката караше въображението ми да злоупотребява с най-различните хипотези, които ми се предлагаха. Характерите на астрогатора Хорпах и навигатора Рохан, пестеливо описани, сякаш между другото, скоро ми станаха особено близки. Когато доктор Лауда изложи своята хипотеза, вече бях напълно покорен.

Казват, че Светът бил малък. Може и така да е. Космосът, обаче, определено не е малък. Човек никога не знае с какво ще се сблъска в него и какъв ще е изходът от този сблъсък. На Регис III екипажът на “Непобедимият” се изправя срещу огромен брой малки, възпроизвеждащи се, строго организирани и еволюирали в продължение на милиони години... машини. Човешкото съзнание е твърде ограничено, за да ги определи като “живот” или “цивилизация”, макар че те са покорили абсолютно цялата суша на планетата. Учените, тези горещи почитатели на терминологията, говорят за “мъртва еволюция”, дори за “некросфера” и спорят има ли тя психика и интелект или не. Но скоро хипотезите за произхода и развитието на необикновения феномен се заменят с планове за неговото пълно заличаване. В ожесточената борба се проявяват както техническия гений и силата на човешкия дух, така и фанатичното желание на човека да унищожава всичко, което не разбира или не може да приеме. Зад привидно благородното желание да се помогне на изпаднали в беда приятели понякога могат да се крият ужасяващи амбиции на властимащия за задоволяване на неговото собствено его. И за прикриване на страха му. Прав е бил авторът като е казал: “Аз пиша за своята съвременност и за своите съвременници, само че обличам героите си в космически одежди”.

Станислав Лем е изградил една наистина грандиозна концепция за еволюцията на автоматични технически устройства и как те завладяват цяла планета. За целта е трябвало да се справят с конкуренцията и на живи организми (поне такива, каквито ние разбираме под “живи”), освен на техните метални “събратя”. Наистина, има някои сходства между “облака” на Лем и “рояка” на Крайтън, описан в “Плячката”. И двете се състоят от огромен брой миниатюрни частици, всяка от които притежава твърде ограничени възможности, но взети заедно, те съставляват огромна сила, която притежава удивителни, но и плашещи възможности. Идеите на Лем обаче са с несравнимо по-голям размах във времето и пространството. Нещо повече – те не се опират на никаква научна основа, тъй като “Непобедимият” е издаден за пръв път през 1964 г. (написан е през 1962-63 г. в Закопане). По онова време био- и нанотехнологии въобще не са съществували, а компютрите са били в своите пелени. Близо 40 години по-късно, през 2002 г., Майкъл Крайтън черпи вдъхновение от техния главоломен напредък и колосални възможности. Все пак при Лем никога не се губи основното, дълбоко философско послание – сблъсъкът между човека и машината, между живата и неживата материя, между биологичния и електронния мозък, докато при Крайтън, в шеметните бързеи на трилъра, това се случва твърде често.

Така завърши първата ми среща с творчеството на Станислав Лем. Без преувеличение мога да кажа, че “Непобедимият” ме потресе. По твърде различен начин от “Жертвата”, но в никакъв случай по-слабо. Интересно, но въпреки че Лем не се е опирал на никакви научни достижения, неговият свят ми се стори не по-малко реалистичен, макар и несъмнено фантастичен. Дори бих казал, че полякът е един забележителен пророк по отношение на компютърните технологии и разпределения интелект, макар че едва ли го е съзнавал в началото на 60-те. С нетърпение очаквам следващите си срещи с него.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=187021#187021






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 5035 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.