Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Химична теория на грандоманията (статия) - Творчество
Химична теория на грандоманията

Автор: Жеко Найчов, събота, 15 ноември 2003.

Публикувано в Статии :: Други; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Резюме


1.Определение и общи сведения


2.Състав, строеж, изомерия, номенклатура, хомоложен ред


3.Свойства и качествени реакции


4.Получаване


5.Биологично и социално значение



Това са съединения, при които около профан се натрупва грандотрониев облак, при което Homo sapiens recens се превръща в ssp. grandomanicus. Новополучените вещества могат да се разглеждат като нов, отделен клас, с който се занимава обединен клон на химията и психологията, наречен грандология. Известни са още от далечното минало, като характерни техни представители са се срещали из най-висшите среди на човешкото общество - император Нерон, например.

Грандоманите са силно грандотронизирани въглеродпрофанни съединения. Имат сложен строеж, което обуславя разнообразните им свойства.Ядрото им е изградено от профан [prn+], около който обикалят грандотрони [gr- ]. При тях се срещат всички известни видове изомерия и броят изомери нараства в геометрична прогресия с времето. Характерни са тривиалните названия (Нерон, Наполеон Бонапарт), а също така и по IUPAC (грандани, грандени, грандини, както и техните производни поли- и циклограндани, циклофрени, олигофрени, кретани, кретени, кретини и др.).

Хомоложният им ред се образува от грандомани с еднакъв качествен и закономерно прoменящ се, с увеличаване на грандотроните, количествен състав. Различават се по броя грандиленови групи [C – gr-]. Нисшите представители са изключително нестабилни, силно реактивоспособни съединения, проявяващи огромен грандотронов афинитет. Те се кондензират до по-висши грандомани по верижно-грандикалов механизъм. Като цяло, грандоманите са енергетично богати, следователно нестабилни съединения. Стремят се към минимум спин и тъй като грандотроните имат спин равен на минус единица, то по правилото на Атила Хунт, грандоманите при възможност присъединяват всеки свободен грандотрон, или всеки грандотрон, който могат да откъснат от други съединения. При свързване на над определен, минимален брой грандотрони, в първичните профани започват да се образуват строго спецфични за този клас съединения връзки между ядрото и грандотрониевия облак, наречени qq-pp (куку-пипи) спрежения, които обуславят по-нататъшно усложняване на грандомана, и обратно-с нарастване сложността на грандомана, се обуславя пропорционално нарастващ брой куку-пипи спрежения. Тези спрежения дават известна, макар и временна стабилност на грандоманите и следователно висшите хомолози имат тенденция да стават все по-висши. Най-висшият известен засега хомолог е така нареченият "пара-ноид-шизо-френо-грандоман", познат повече под тривиалното си название "параноиден шизофреник". Параноиците се разглеждат от някои по-стари автори като качествено различни по състав съединения, но последните изследвания доказаха, че различията от нормалните грандомански свойства се дължат на образуването на изключително сложната ноидна група на пара-място спрямо основното натрупване на грандотрони в съединението, която взаимодейства по особен начин с шизо- и френо-групите, променяйки отчасти техните свойства. Това автоматично постави параноидните съединения на висше място в хомоложния ред на грандоманите.

Физичните свойства на грандоманите са най-разнообразни и трудно могат да бъдат класифицирани в система. Съществуват главно под формата на разнообразни лекета, като с методите на аналитичната химия до ден днешен е доказано само, че олигофренилкатилните комплекси дават бяла или бледо, до фекалножълта пихтиесто-лугава утайка, а кретаните, включително и ненаситените им форми (кретени, кретини), са нетрайни съединения с лоша миризма.

Поради натрупването на нарастващ брой грандотрони, грандоманите са силно отрицателно заредени съединения, като това обуславя високата им реактивоспособност. Повечето им реакции са характерни.

- грандолитна шизофренизация - протича и в нормални условия, но вкислената срада значително я катализира. Формира се грандониев йон, който е нуклеофилен. Тъй като грандоманите са макромолекули с големина над един метър се получават колоидно-дисперсни системи. В много вкислена среда е възможно да протече ударна грандизация, която води до временни промени във физичните им свойства, отразявайки се особено на ковкостта, разтегливостта и удароустойчивостта им.
- изомеризация - преминават много лесно от едни в други (например кретини в кретени, олигофрени в циклофрени) при най-различни условия, най-често в присъствие на катализатори.
- грандоманите имат амфотерен характер. Взаимодействат и с мeтали, и с немeтали и с техните съединения, образувайки силно взривоопасни вещества. (пояснителна бележка - ударението при метали и неметали се поставя на Е :") - Райстлин)
- грандообменни, кондензационни, полиграндоманизационни и други грандоман-грандоман реакции - протичат трудно, поради отблъскването им, заради едноименния им отрицателен заряд. Взаимодействията са силно ендергонични и се извършват в присъствие на катализатор, носещ полза, като специфичното количество полза, получавано в края на реакцията трябва да е изключително голямо. Взаимодействието е многостепенно и равновесно, като във всеки един момент системата може да се разпадне. Образуват се нестабилни, често взривоопасни комплекси. За равновесието е в сила правилото на Льо Шателие-Граунд, т.е. "равновесието се изтегля по посока на по-голямото количество специфична лична полза". Специфичната позла се измерва в ползони, равни на един квант внесена в грандомана полза. При внасяне на външна енергия, в системата се образуват диграндограндеразини, които макар и малко по-стабилни, са временни съединения. При грандообменните реакции е в сила и правилото на Панел-Теракот, особено в грандообменната адсорбция -"адсорбират се такива грандотрони, които с профана дават грандоман" (т.е. всички грандотрони -б.а.)
- катализа - всички грандомани са чудесни катализатори на най-различни социални реакции. Имат свойството да вкисват средата, което от своя страна ги стимулира. Съответно, количеството специфична полза в края на реакцията е положително.
- реакции с алкохоли - алкохолите им действат стимулиращо, подобно на киселата среда, като по последни данни, най-силно въздействие има етанолът. Превръщат се в нетрайни комплекси, които поради превъзбуденото си състояние излъчват кванти енергия. След като се излъчи достатъчно енергия, грандоманите се връщат в изходното си състояние, като процесът се нарича "изтрезняване".
- истерификация - предизвикват я най-вече при взаимодействие с по-кисели реагенти. Най-често действат като истерификатори, но и самите те могат да се истерифицират при наличието на силни окислители (т.нар. G4-смес, качествена реакция - б.а.). Истерификационните процеси се характеризират с отделяне на огромно количество енергия, с въздействие и върху околната среда. Често се отделя и райски газ, който действа положителновърху околните. Известни са и голямо количество случаи, при които истерификационните реакции завършват с временни промени на физичните характеристики на някое от изходните вещества. Истерификационните процеси са обратими, като с течение на времето равновесието се изтегля все повече в посока изходните вещества и в крайна сметка първоначалните компоненти се възстановяват.
- циклизация - реакцията е вътремолекулна и протича паралелно със стремежа към висши форми, с течение на времето, като се благоприятства от приемане на нови количества грандотрони. Първоначално се получават циклограндомани,а в последствие и цикло-френо съединения. При крайна циклизация, продуктите са дебилни вещества.
- заместителни реакции не са известни, тъй като грандоманите нямат навика да отделят
- окислителна реакция с G4-смес (качествена реакция)* - сместа се образува от еквимоларни количества перлорна киселина, ледена оцветна киселина, азорна киселина и L-i-бетанова киселина.Четирите сложни по състав киселини взаимодействат помежду си, свързвайки се в траен, силно окисляващ комплекс, чрез голямо количество водородни, вандерваалсови, донорно-акцепторни и делокализирани връзки. Реакцията с грандомани е сложен, многостепенен процес, който протича изключително бързо, водейки до взрив. Грандоманът се окислява степенно до кретен и различни олигофрени и циклофрени. При допълнително вкисляване на средата, се получават разнообразни олигофренкатилни комплекси и други катилни производни, придружени нерядко с промяна на физичните свойства на грандомана.
- валерианова проба (качествена реакция)** - при реакция с грандоман валерианът се редуцира в значителна степен и ако се прибави G4-смес, неминуемо се стига до взрив. Оцветяването варира от червеникаво до виолетово и при добавяне на материален обект се получава трудно отмиваема, зеленикаво-синкава утайка с виолетов отенък. От сместа се отделя бистра, солена на вкус течност.
- реакции с инертни вещества (качествена реакция)*** - при продължително въздействие и нормални условия, в крайна сметка ги изкарват от равновесие, по което се отчита, че реакции протичат. Те също са силно ексергонични и при тях се получават различни цветни продукти, подобни на тези в описаните по-горe взаимодействия.

Биологичното действие на грандоманите е силно отрицателно, като те влизат в категорията на изключително вредните канцерогенни и силно токсични вещества. Въздействат върху нервната система, пораждайки разнообразни мускулни контракции и имат също силно патологично въздействие върху нервната стабилност на околните индивиди, с които имат както пряк, така и косвен досег. Грандоманите притежават специфични образувания, наречени грандоксизоми, в които преработват информацията двустранно - както тази от външната среда, така и изходната информация. На втората е нужен известен период на узряване, през който настъпват необратими промени в състава й и който се извършва в бурсата на Грандиций. Тя е кръстена на древноримския философ, предположил съществуването на специален орган, в който информацията от и към грандоманите подлежи на преработка. Смята се, че Грандиций първи полага основите на грандологията. В немалко случаи обаче, поради малфункция или претоварване на грандоксизомите информацията се обработва на място, което довежда до неизбежни деформации в състава й.

Социалното значение на грандоманите е не по-малко негативно. Те са определени като "социално зло", което предизвиква редица социални израждания. Най-лошият вариант е, ако те намерят свои последователи, което ги стимулира, катализира и в крайна сметка увеличава вредното им въздействие многократно. За налагане на контрол, авторският колектив предлага затварянето им в подходящи изолиращи материали, до откриването на неутрализиращ агент, прекъсващ тяхното действие.


Авторски колектив:
проф.д-р Жеко Найчов, M.D.
ст.н.с.I ст.д.х.н.Христина Жекова
ст.н.с I ст. Ангел Генчев, Ph.D.

Пояснителни бележки

Видният литературен кръг “Без мисъл”, в който членуват и тримата автори, винаги се е гордял с това, че засяга в произведенията си злободневни и вдъхновени от изпъстреното с интересни случки битие теми. Ние никога не правим нещо без причина. На конкретната причина за това творение ние посветихме 5 дълги и нелеки години от живота си за наблюдения и изследвания върху развитието на въпросния индивид (доста често с риск за собственото ни физическo и психическо здраве). Тъй като драгите читатели не са присъствали на експериментите, се чувстваме длъжни да дадем някои разяснения, които може би ще спомогнат за по-лесната асимилация на творбата:

*G4-сместа се състои от 4 доста силно-окислителни реактива, с чиято реактивоспособност доста често сме си имали проблеми, а именно Азорна киселина (от Зорница), Оцветна киселина (от Цветелина), Перлорна киселина (от Лора) и L-i-бетанова киселина (чете се ел-изо-бетанова; от Елизабет). В последната година на изследванията често наблюдавахме реакцията на въпросния грандоман със сместа с цел да разберем нейния механизъм.
**Валериановата (от Валерия) проба е свързана с един неприятен сблъсък, който доведе до сълзи въпросната Валерия. Дори ние, обръгналите на какви ли не ситуации твърди учени, бяхме леко потресени.
***Инертните вещества, за които става въпрос, са всъщност инертно вещество, а именно тогавашния приятел на въпросната Валерия, който в продължение на тези 5 години беше хрисимa и смиренa съвкупност от ядра, инертна към обикалящия я свят, но във връзка с това което се случи с Валериановата проба беше силно афектиран и активиран и за кратко граничеше по реактивоспособност с G4-сместа. Подозираме, че това се случва поради ефекти на спрежение, които могат да бъдат доказани чрез различни спектрални методи.

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=846






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 4881 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.