Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Приключенията на Ихтиандър, или как се става водолаз (статия) - Водолази, Гмуркане, Екстремни спортове, Екстремно, Карибски басейн
Приключенията на Ихтиандър, или как се става водолаз

Автор: Владимир Атанасов - Delvig, неделя, 12 август 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Част I. "Чудовището от черната лагуна"

Както се казва в популярния роман на Любен Дилов "Тежестта на кислородната бутилка":
Ние това го очаквахме сине, но не бяхме подготвени за него..

Курсът за водолази започва подвеждащо лесно. Ухилен инструктор с небрежно завързани на кръста ръкави на неопрена се появява, бутайки пред себе си обемиста количка, съдържаща половината инвентар от "Deep star 6" и "Бездната". Аз предвкусващо оглеждам кислородните бутилки, БЦД-тата (Buoyancy Compensator Device) и професионално изглеждащите мокри неопрени *, маски и плавници. В главата ми започват да се образуват видения как стиснал назъбен водолазски нож, се спускам сред отвесни стени от разноцветни корали към тайствените останки на потънал кораб, в чийто трюм, без съмнение, се спотайват прогнили съндъци със златни дублони. И ром.

От пещерите сред коралите мрачно гледат зъбати мурени.

Обратно в реалното време обаче единствено един махмурлия италианец мрачно ме гледаше от гишето на будката за записване. Той ми подаде обратно кредитната карта и ме упъти да застана ей-там на слънце и да чакам инструкции. Това е. Вече официално съм си продал душата на ПАДИ и ще ставам водолаз. Връщане назад няма (и то не само защото таксата е нон-рефъндабъл).

Инструкторът, около тридесет годишен испанец с бръсната глава и рибарски тен (по-късно получил кодовото име Педро Коравия), се здрависва с нас и ни повежда към....

Но нека се върна малко назад във времето.

Школата за подводно гмуркане ПАДИ (PADI) е най-широко разпространеното и най-предпочитано училище за водолази в момента. Флагчетата на пиратските им сборища се веят от Варна до Ванкувър. Обучението, което предлагат, дава възможност на хора от всяка възраст и физическа подготовка да се запознаят с прекрасния спорт "скуба дайвинг". По същество, това е подводно гмуркане с акваланг, като оборудването включва мокър или сух неопрен, бутилка със сгъстен въздух, маска, шнорхел, надуваема жилетка (въпросното БДЦ) и колан с оловни тежести.

Целият курс за начинаещи, който е достатъчен, за да получиш диплома, разрешаваща самостоятелно гмуркане, обхваща от четири до седем дни (в зависимост от интензивността) и включва четири гмуркания в басейн, четири-пет гмуркания в "открито море" и два теоретични теста.

Отбележете тук думата "басейн", защото ще я срещнете отново в текста.

Педро и неговата чета (ние) за запътваме в посока, обратна на плажа и всичките корали, мурени, дублони..и ром, които ни очакваха някъде зад прибоя. Скоро достигаме басейна на хотела, Педро паркира количката до ръба и започва да сваля оборудването от нея, сякаш току-що е бил публично обявен за единствен наследник на Жак-Ив Кусто. В главата ми се заражда мрачно предчувстие.

Нека да ви опиша как изглежда средностатистическият външен басейн на голям хотелски комплекс от гледната точка на кандидат-водолаз, облечен в черен гумен костюм с кислородна бутилка на гръб, маска, шнорхел и единадесет-килограмов колан с тежести. Разочароващо. Освен че е плитък и хлориран, обикновено около него са наредени удобни шезлонги, върху които са се изтегнали туристи с нещо за пиене в ръка. На тях им е скучно и те зяпат.
...

Педро ни раздава неопрените и ни заповядва да ги навлечем. Ако някога сте се опитвали да обуете много тесен шушляков анцуг, веднага след като сте излязъл/а от банята, знаете какво е. (Впрочем ако наистина сте го опитвали...що за хора сте бе?!!) След това си помагаме един на друг да ги закопчаем откъм гърба. Аз учтиво отказвам да ме опаковат до врата в черна гума и професионално си връзвам ръкавите на кръста. Като Педро. Останалите в групата ме гледат с насмешка, докато задружно донагласяват ципове, гънки и ограничители. Повечето от тях са американци.

Тук е моментът да вметна, че средната дневна температура в Пунта Кана е 32 градуса Целзий. На сянка. При 80% влажност. Але-хоп.
На третата минута от въвеждащата лекция, описваща правилата за безопасност, нашият инструктор оглежда с тревога моравите физиономи и им предлага да скочат в басейна, за да се охладят. Аз си свирукам американския химн и ровя из купчината плавници за някой по-гъзарски модел.

"Сухата тренировка" в басейн включва изучаване на екипировката (скучно) и някои весели елементи, като изкуството на Неутралната Плавателност (висиш на тридесет сантиметра над дъното в поза лотос и се издигаш или спускаш само с едно поемане на въздух от бутилката) или сваляне и слагане на маска под вода, при което се научаваш да си пълниш маската с въздух, дори да си на десетки метри под повърхността.

Също така се научаваш да комуникираш със сигнали и да следиш въздушния си запас. Светът под вода изглежда невероятно, дори да е просто басейн. Първото усещане е на космическа безтегловност и навлизане в някакво ново, непознато измерение. Шумовете отвън достигат приглушени и променени до неузнаваемост, а светлината се спуска на коси снопове, които играят по плочите. Ти помахваш леко с плавници, дихателният апарат издава звуци като Дарт Вейдър и се рееш над непознатата планета, в която изведнъж се е превърнало прозаичното дъно на басейна.

В близост до мястото, където се обучавахме, няколко девойки играеха воден волейбол и аз се отправих да изучавам рефракцията на лъчите във водна среда. Свърши ми въздухът и инстукторът ме изгони да съхна.

* Мокрият неопрен е по-леката форма на защита. Той дава възможност на водата да навлезе между него и тялото на гмуркача. Тъй като циркулацията е минимална, самата вода се загрява от телесната температура и образува изолационен слой.

Очаквайте Част II "One small step for man..."

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=186040#186040






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 5804 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (12) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Death at a Funeral (2007)
Свински бут с бамя
21 (2008)
Fifty Dead Men Walking (2008)
Крими серии: Castle
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.