Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Изневяра (статия) - Творчество
Изневяра

Автор: Никола Райков, сряда, 01 август 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

0.1

Обляга се назад, притиска очи с два пръста, докато хидравличния стол поема тялото й, после пак се заглежда в своя широкоформатен плазмен монитор, който се свързва безжично с малко поостарял Hextium II. Усеща леко главоболие и слаби болки в стомаха, които от време на време се усилват, писнало й е от работата, офиса, бюрото, електрическото кошче за боклук, е-хартиените листи формат А4, колегите, компютъра, и шефа – ненавижда цялото еднообразие. Видеофонът до нея изписуква. Отклонява поглед от ефектно уголемяващ се триизмерен файл на екрана и с досада прочита, дигитално изписания личен код на шефа. Натиска копчето. Състарената, поизсъхнала и впита физиономия на изпълнителния директор, изплува на тъмното екранче, веднага след синия екран с фирменото лого. Приветствена музика с лошо откраднати мотиви от 'ода на радостта' оповестява с гордост осъществилата се връзка.
- Пътувам към Москва в момента, няма как да се видим. Можеш ли да си на командировка в Дейтона утре?
Жената се обляга назад и се замисля за секунда, докато един европейски транспортабъл бавно преминава покрай широката прозрачна стена, съставена от някакъв полиестерен синтетичен материал с примеси на безцветен nylon 66. Въпросът е по скоро реторичен. Ясно е, че трябва да изпълни служебните си задължения, а кратката разходка няма да й е неприятна, напротив, сигурно ще й донесе нови и интересни изживявания.
- Да, шефе, няма проблеми.
- Ще имаш работа само за ден. Обаждам се сега на секретарката да уредя формалностите и ще се свържа, като кацнем.
Връзката прекъсва едностранно от негова страна и автоматичната фирмена система весело я уведомява, че времето в Дейтона е прекрасно и се очаква да се запази такова, информира я за най-интересните състезания със залагания, концерти, спортни мачове, най-популярните клубове и виртуални зони. Докато с приятна неангажираща музика сменя картини от красиви залези над окъпания с електронни светлини град на Дейтона Бийч я запитва дали иска да й запази хотел.

* * * * *

Безидейно прещраква каналите на широкоекранната телестена, докато пали цигара 'Newport Comfort' с лазерната си запалка. '+ 10% добавка на листа от sativa indica: безплатно!' - гласи опаковката, която с по ситен шрифт, съобщава, че тя, има допълнителен вреден ефект върху човешкото здраве, освен този, който оказва наличния тютюн. Надпис, който повечето пушачи игнорират. Дробовете му поемат дима, после го изтласкват навън, той се смиса с въздуха, но един от електронните освежители улавя аромата и го неутрализира. Видеофонът до него изписуква.
- Какво правиш, миличък? – лицето й е приветливо усмихнато, на малкия екран.
- Нищо. При теб как е на работа?
- Отивам утре до Дейтона в командировка.
- Това е хубаво. Ще ми разкажеш довечера.
- Няма сигурно нищо интересно, но ще ти разкажа, разбира се. Чакам и шефа да се върже пак да каже повече. Ти скучаеш ли?
- Нещо такова. Чакам те да се прибереш.
- До.
Той прекъсва връзката и автоматичната система весело му съобщава, че разговора е продължил точно 41 секунди и това значи, че веднага, само след три реклами, започва любимото му шоу '1984' и може да го проследи по канала e-HBO. Докато системата се сбогува с него успява да спомене, че има по-конкурентни цени на друг телефонен оператор от настоящия, но той вече се чуди какво да прави утре, докато е в почивка, а съпругата му няма да я има. Заглежда се във все още неизгорялата 110-милиметрова цигара, която не е достигнала втората част от добавената sativa indica от 5%. 5% в началото, 5% в края. Почти едновременно с достигането й, тоя поднася бъдещата угарка към устата си и доволно, дори замечтано опъва от нея. Един от електронните освежители Panasung отново улавя аромата, а гласовия локатор гласа му, който изрича командата и номера на канала.
"Представете си, че живеете в една друга реалност. Ставате, обличате се, ходите на работа, купувате, храните се, почивате, работите, срещате се, пиете, пушите, прибирате се, къпете се, спите и... сънувате, но всичко, в този свят, абсолютно всичко се запечатва. Представете си, че живеете в '1984'!” – изначалното лого на предаването просветлява внезапно на огромния екран и както повелява традицията емисията започва с избрания за най-страшен кошмар от вчера.

* * * * *

Колежката отговаряща за планирането се появява отнякъде. Прикривайки вървящата онлайн игра, симулираща реалния живот, тя завърта десктопа с влачене на своя оптичен хендлър и 3D куба на остарялата операционна система Viena Power бързо го заменя с работния такъв.
- Нали трябваше да договориш цените за Unlimited Estates?
- Договорих ги. Нали съм длъжна да ги пратя на маркетинговия отдел, който да ги обяви официално. Там са още от миналата десетдневка.
- Те защо не са ми ги обявили?
Опитва се да не я изгледа с неприязън. Откъде може да знае защо лентяите от маркетинга, не са обявили цените, какво общо има тя и нейното бъдещо приятно изкарване в Дейтона с всичко това? Смотолевя само 'не знам' и повдига рамене, но колежката продължава да кръжи наоколо, като оса, която може да се срещне извън цивилизованите места, където не пръскат срещу паразити. Докато безцелно дефилира покрай нейното пластично бюро набира нещо на видеомобилника си и дава да се разбере на хората от маркетинга, че цените са и крайно необходими, тъй като изпълнителният директор е питал нейния началник за договора. От там й отговарят, че са пратили файла, но тя е била в отпуска и автоматично го е получила нейната заместничка. Случаят е разплетен.
Докато колежката бавно се оттегля в поражение, нейният Hextium II отбелязва с премигваща лампичка, че извършва дейност, докато се връща в играта. Героинята й слуша новините по телевизията, където съобщават, че започва предизборна заявка за кандидати на европейската камара и световния парламент. Всички аватари, които има повече от 10,000,000 точки опит и са над 45-годишни могат да се кандидатират. Тези показатели, разбира се, няма как да бъдат достигнати от нея през кратките няколко години, които е играла. Поглежда към опаковката. '+ 12% добавка на листа от ефедра: безплатно!' - гласят нейните 'Newport Active', към които е свела поглед. Задължителният надпис обявява задължителното.

* * * * *

Поема в ръцете си добре увит бебешки вързоп, приема го в скута си и поглежда към него – от там гледат извадените очи на малко прасе. Така завършва и предаването с днешните пет кошмара, които можете да избирате директно, още сега чрез вашия гласови локатор. Задните колони на дигиталната 9.1+1 скрити незнайно къде в стените на възголямата стая имитират успешно песента на птички, шума на дървета и ромола на река – всичко, което е необходимо за началото на една реклама на серия автолизирани сапуни за интимни места. Чуди се за момент какво да вечерят тази вечер, после се замисля дали да слезе до третия етаж на огромния комплекс, в който живеят и да напазарува или да се обади по видеофона да му го донесат, но в крайна сметка мързелът надделява и той изпружва крака на леко поизтъркания електрохидравличен диван, който се намества според тялото му. Стерео системата Microsonic го запитва дали не предпочита да пусне някоя от най-любимите му песни и да загаси телестената. Той с радост се съгласява и оставя на нея да ограничи безкрайния избор, с който разполага до десет предложения, като я насочва само към предпочитания стил, след което си избира 'The Hunt For The World President' на групата 'Those man'. Това, че има три почивни дни в работата е хубаво, но защо по средата на седмицата? Малкото му останали приятели, които все още живеят в тази зона от комплекси са в стандартен работен режим и вече почти никога не успяват да се видят. След мелодиите на още няколко песни системата тактично намаля звука, докато той поръчва храна, алкохол, десерти, цигари, цветя и няколко чифта еднократни чорапи, след което отново го унася със следващите си прекрасни песни, докато в крайна сметка автоматичната входна система съобщава, че съпругата му влиза в границите на комплекса и след около десет минути ще си бъде у дома.

* * * * *

Шумът от индивидуално моделираните й обувки стъпващи върху бетона се разнася по коридорите, губи се напред, но отново се връща, макар затихнал и приглушен. Електронната шпионка 'Weltwatch' сканира ретината й, автоматичната система отваря плъзгащата се врата, като не пропуска тактично да я поздрави за добре дошла у дома. Намира го в позната стойка - излегнал се е на дивана и слуша някаква музика, флегматично обръща глава към нея да я поздрави и сякаш му трябват усилия да се надигне от дивана, за да стане да я прегърне. Тя е нервна и превъзбудена от работния ден, не е в най-добро настроение и макар, че се радва, че ще пътува е напрегната за ранното ставане сутринта.
- Ще отида да се изкъпя и преоблека.
- Чакам те, скъпа, вечерята ще дойде по някое време.
"Можеше да излезем и навън” – минава й през главата за няколко секунди, но само поклаща глава в знак на съгласие и се усмихва, след което стълбите я водят нагоре по мекото си покритие, което потъва под тежестта на стъпките, до банята в приятни небесносини цветове, където водните масажори във ваната, озоновия освежител и електро-арамотизаторите могат да премахнат всяка болка, тежест или притеснение. Поне за малко. Поне, докато водните струи с добавени соли, оцветители и аромати барабанят по меката й кожа, образуват вадички и потичат надолу по красивото й голо тяло, докато накрая се събират на розови локвички, вливащи се в малки ручейчета, които изчезват в ямата на сифона.

* * * * *

- Как мина денят? – пита той.
- Ами нищо особено, освен тази командировка във Флорида, както всеки ден. Скука.
- Кога се връщаш?
- Само за един ден съм там и след това се прибирам. Ще скучаеш ли?
- Не знам, може би ще гледам няколко филма. Мога да си пусна виртуалния холостейшън и да видя какво ново има в игровата мрежа. Ще го измисля. Ти за какво отиваш там?
- Някаква сбирка семинар среща. Не знам защо продължават да ги правят реални, като виртуалните са почти същите. Накъсват от време на време, ама иначе са си като другите. Смяна: канал 33. – последната реплика е отправена към гласовия локатор, а не към него.
Той, като че помръква за момент:
- Не можеш ли да останеш?
- Няма начин. Знаеш как е. Работа.
- Все по често те пращат къде ли не и по някаква случайност все съвпада с почивните ми дни.
- Да, така е миличко, но това е положението. Шефа каза, че може би скоро ще ми вдигнат заплата, а до година има шанс да ме повишат.
Той замълчава.
- Не е толкова лошо, обикалям по света – продължава да се оправдава тя - А и с допълнителната заплата ще можем да си вземем на кредит по-нова сушилня за дрехите, че тази старата вече за нищо не става, нали?
- Според мен си върши още работа – не се съглася той.
- За нищо не става – понякога прекъсва програмата по средата.
- Е случва се, ама рядко. Не е фатално.
- Веднъж направо нямах какво да облека, като тръгвах за работа. Защо се усмихваш?
- Ами няма как да си набуташ всичките дрехи вътре.
- Да, ама тези, които бяха подходящи до една бяха вътре и не бяха изсъхнали, като трябваше да тръгвам.
- Добре мило, няма значение, като искаш ще вземем нова сушилня.
- Panasung има промоция още няколко месеца. Ще я вземем без пари. – тя се накланя към него и го целува по врата.
- Поръчката ви пристигна – съобщава входната система.
Настъпва кратка суматоха, прехвърляне на кредити чрез личния мобилник, разопаковане на неща, суетене, още разопаковане на още неща, още малко суматоха и в крайна сметка вечерята е успешно сервирана в еднократни чинии, имитация на порцелан. Двамата се хранят мълчаливо.
- Защо не вземеш отпуска да отидем някой ден до PixelLand?
- Може, но не и сега преди повишението – ще трябва да изчакам.
Мълчаливото хранене продължава. От време на време хвърлят някой поглед на канал 33. Някакви новини съобщават за влошаването на условията извън зоната. Открити са няколко мутирали щамове, които са дали началото на нови опасни заболявания.
- Много е вкусно. Благодаря ти мило, че си се сетил да поръчаш филипинско, отдавна не сме си взимали.
Специалисти предупреждават, че не е известно как точно биха реагирали съществуващите животни в някои части при среща с хората.
- Нали! Питите особено са страхотни.
Продължават много бавно, но сигурно да се покачват външните температури.
- Жалко, че все пак оставаш сам утре.
Един европейски транспортабъл е получил авария, която е отнела живота на пасажерите и екипажа, след като се е отделил от предварителния маршрут извън зоната – причините остават неизвестни.
- Чудно!
Приключили са с храненето преди малко. Той се навежда към нея и леко я целува зад ухото, прегръща я и тя го прегръща. Разменят си няколко целувки, вървят реклами. Той усеща възбуда, отново я целува по-настоятелно. От обкръжаващата система гръмва началната мелодия на сериала 'Изгубени приятели'.
- Не сега. Започва!
Най- хитовия, най-култовия и дългогодишен сериал наистина започва. Стартирал, като свръхестествен трилър с елементи на загадка, постепенно продължил с повече хумор и някои криминални елементи при гласуванията на зрителите, директно след края на всеки епизод чрез гласовите локатори, напоследък почти не напомня на първоначалната си форма. В началото на него му е почти безинтересно, но динамичният сюжет го увлича и двамата с интерес проследяват как Александър е готов да саботира полет 798 от Атланта, заради желанието на Линда, която играе своята двойна игра – но никой от тях не подозира, че Мишел е подочула нещо и е готова да действа, само че малко преди решителната крачка идва и края на едночасовата серия. Гласовите локатори по света веднага започват да отчитат прииждащите гласове.
- Трябва да си приготвя багажа и да реша с какво ще пътувам утре.
Той пали нова цигара "Newport Comfort”.
- Червената рокля дали ще ми стои добре?
Преди да измисли някакъв отговор тя вече се е разшетала насам-натам и ентусиазирано блуждае из къщата, взима дрехи, забравя къде ги е оставила, мери други тоалети, отново намира оставените, прибира в багажа някакви, но после ги вади, защото не й харесват и се заема да подрежда бельото си.
- Кога летиш утре?
- По обяд, но сутринта ще трябва да хвана транспортабъл до зоната с летището. А90 си е на доста разстояние.
- Сега ли си лягаш?
- След малко, сигурно.
- Искаш ли да дойда?
- Както ти искаш. Няма значение.
След половин час двамата се приготвят за лягане, обличат си нощници, мият си зъбите с електрическите четки, разменят си приятни пожелания, намърдват се под завивките и заспиват обърнати с гръб един към друг. Страстта от по-рано е изчезнала.

0.2

Хотелската стая е чудесна. Всички стаи от световната верига "Hilson & Sons” си приличат доста, но тук-таме имат някоя екстра повече, или пък различно дизайнерско хрумване, което придава малко свежест. Огромният панорамен прозорец гледа към брега на океана и целия интериор е в нюанси на синьото, ако изключим жълтеещите лампи във формата на по-малки и по-големи мидени черупки. Въпреки това всичко носи марка, която не може да бъде сбъркана лесно – "Hilson & Sons”. И ухание на синтетична чистота.
Тя натиска едно бутонче на видеомобилника си и след няколко секунди връзката се осъществява.
- Вкъщи ли си? – въпросът беше безмислен.
- Да. Как мина срещата?
- Обичайните дрънканици за просперитет и постигане на нови, по-високи цели, като партньори. Идеше ми да заспа по едно време.
- Е вече е свършило. Какво ще правиш вечерта?
- Ще изляза може би да се поразходя.
- Внимавай с нощните клубове. – двамата се бяха запознали в заведение и той леко я жегна с майтапа си.
- Завиждаш ли ми?
- Не ти завиждам, изобщо. Пуснали са новото разширение на "Agecraft” в игровата мрежа – аз си имам забавление.
- Болен си за тия игри.
- А какво да правя самичък?
Тя замълчава.
- Как мина полета?
- Нормално. Но един дядка, пенсиониран пилот, не спря да се налива с уиски и да ми надува главата с глупости - колко по-добре било, когато хората отговаряли за управлението, а не някакви си бездушни машини.
- Човека сигурно са го съкратили.
- Сигурно, но нали му превеждат кредитите? А автоматичната совалка взе разстоянието за няма и 2 часа.
- Надявам се и утре да няма някое случайно забавяне.
- Няма да има. Ще си дойда на време. Забавлявай се.
- И ти. - той натиска червеникавото бутонче за прекъсване и се вглежда смълчано в игровия си визьор.
"Забавлявай се”. Всъщност "Agecraft” му е писнала до втръсване. Така, както и телестената, храната, алкохола, стерео системата и цигарите. Изляга се на дивана и прехвърля наум имената на някои познати само, за да се убеди отново, че няма на кого да се обади. Включва дозатора, усеща типичното слабо изтръпване, причинено от уреда и започва да се приготвя за излизане.

* * * * *

Тя продължава да стои под струята на душа, въпреки че отдавна вече се е изкъпала, водата и доставя удоволствие и тя не бърза да я спира. От няколко раковини в банята се носи лека и приятна музика, а тарамбуките весело акомпанират на мелодичен женски вокал. Ароматизаторите перфектно имитират уханието на океана. Човек с малко повече фантазия би могъл почти да усети полъха на бриза и да се размечтае за летни приключения в романтични нощи.
Най-после дръпва небесно синята завеса на ваната, спира водата и загъва тялото си в огромната мека хавлия с наситено син цвят, след което се хвърля върху леглото и с блаженство се отпуска върху сините чаршафи. Замисля се за момент, зареяла поглед в хотелския таван, след което все така увита само в хавлия рови в чантата с багажа, докато не изнамира дозатора и отново се пльосва върху електро-водното легло, последен модел. Усеща познатото леко затопляне на тила, когато включва приспособлението, но скоро забравя за него и мисълта й вече блуждае между сексапилната й червена рокля и елегантния черен костюм. Труден избор.

* * * * *

Един от 16-те гравитационни асансьори, поема надолу и го сваля до приземния етаж за по-малко от шест минути. Двайсет етажа по-надолу продължават подземните паркинги за всякакви транспортни средства, но той слиза на ниво 'нула', насочва се, към един от малкото пешеходни изходи на комплекса и излиза. Никой не споделя неговата лудост да върви пеша в хладно и неприветливо време. Наоколо не се мяркат хора, животни не се допускат, а насекомите са победени отдавна. Пешеходните зони са безкрайно прави, разположени равномерно между еднаквите огромни жилищни комплекси и човек лесно би могъл да се загуби, ако не са електронните GPRS ориентировачи на всеки ъгъл. Той свива наляво на първата пресечка и минава покрай прозрачната външна стена на кибер-кафене от веригата Deploy в комплекс '36', което е изцяло празно в този час. Подминава стената на един затворен нощен клуб от същата верига, в същия комплекс и продължава право напред. В този миг из ненадейно, като от нищото, заръмяват леки капки насам натам, но той дотолкова е отвикнал от дъжда, че те го безпокоят, плашат и вещаят неприятности. Спомня си, че последно го валя дъжд преди години, когато отскоро запознал се с бъдещата си съпруга двамата бяха останали необмислено в нецивилизованите външни територии. Беззащитната им кожа се покри от огромни ухапвания на всякакви насекоми, дробовете им вдишаха вируси и бактерии, срещу които нямаха изградена защита, а привикналите им към постоянна температура крайници измръзнаха. Но въпреки всичко си спомня с някакво приятно чувство и известна тъга, за голите им тела, увити едно около друго под падащите капки дъжд. Този спомен, като че ли го разведрява за малко и ръмящия дъждец вече не му е чак толкова неприятен.

* * * * *

Огромните синтетични палми, точни копия на истинските такива съществували в щата Флорида, отпреди нарушаването на еко-равновесието покрай скандала "Airgate”, поклащат грамадните си листа под порива на океанския бриз и отразяват в своето тъмно зелено електронните светлини на града. Крайбрежната ивица от дървета небрежно сменя вида си, като отстъпва място на няколко по-странни палми, чиито листа преливат в различни цветове на дъгата, в зависимост от посоката и скоростта на вятъра. Резултатът е един впечатляващо красив танц, който задържа погледа й – сигурен знак, че се намира на едно точно определено място във Флорида - до най-грандиозния увеселителен нощен клуб, световно известният "Aqua World”. Огромни надписи, сякаш от нищото извайват в пясъка името, което посетителите и без това отлично знаят, след което нови надписи допълват, че то е собственост на 'US Deploy'. Самото заведение се намира навътре, потопено в океана и единствените начини да се стигне дотам са под вода, по вода или въздух. Всичко това й е добре известно от прекрасните реклами, които е гледала от малка, но сега реалността я стъписва и тя е леко объркана, неуверена. Толкова дълго време бе сигурна как ще избере да пътува, а сега оглежда внимателно възможностите. Оставя са на прекрасните холо изображения да и разкажат, че те са причудливи дънни риби, които може да срещне с подводната комета на компанията и че техния свят е по-странен, отколкото би могла да си представи. Дълго се вглежда в лунната пътека с малко тъга от липсващата романтика и предполага, че разходката по нея би била по-подходяща за влюбените двойки. Спира се отново на това, което кара сърцето и да прескача всеки път, когато мярка рекламата – летенето. Една възрастна скандинавска двойка завива наляво към подводната комета, а тя се отделя от двете лесбийки, които продължават напред по лунната пътека и тръгва към скалата надвесила се над океана.

* * * * *

'Създайте своя перфектен партньор!' – гласи надпис на виртуален секс клуб от веригата 'Deploy' в жилищен комплекс '7'. Такъв има и във всеки друг комплекс, тъй като те са крайно идентични и самодостатъчни. Тези места печелят доста привърженици напоследък поради реалистичната симулация, която предлагат с партньора, създаден софтуерно от теб. Програмните опции са толкова богати, че стигат до прецизно поставяне на бенки върху създаденото тяло, всякакви татуировки, пиърсинг и цвят лак. Въпреки това има нещо в тези места, което не му допада, а той продължава към края на жилищните комплекси. Там някъде свършва зоната. Малко по-нататък асфалта, бетона и плексигласа отстъпват на кафеникава пръст и започват различни видове предпазни стени с електронни вирус-унищожители, лазерна защита, въздухо-пречистивачи Panasung Massive и външни камери. Лекия дъждец не иска да се откаже, докато той върви успоредно на оградата. 'За вашата безопасност и сигурност се грижат: Weltwatch, Panasung, Golabal Defence и Siemson' изписват огромни електронни надписи по стените, след което обявяват, че проекта е финансиран от Bank of Europe.
В далечината се мяркат няколко женски силуети и когато се приближава по ясно се вижда, че са облечени еднотипно в черни облекла. Стилните черни панталони са толкова прилепнали, че изящно подчертават женските им форми, а възкъсите черни ризи привличат погледа към плоските кореми и стегнатите в тях гърди.

* * * * *

Външният асансьор вграден сякаш в самата тъкан на скалата се издига, нагоре позволявайки й напълно да се наслади на все по-красивата гледка, тъй като синтетичния материал, от който е изградена стената, успешно имитира своята липса. Най-накрая вече е там – на върха на исполинската канара врязала се в океана, разбивайки водния устрем в шумни и високи пръски, гордо изправени и двете - скала и жена над черната лунна вода. Тя знае, че може да скочи. Огромните антигравитационни полета на 'US Deploy' ще поемат тялото й, ще му позволят то да увисне във въздуха и ще го движат едвам-едвам напред, неусетно, но сигурно като мъртво вълнение, което почти не усещаш. Знае всичко това, но сега реалността да скочи от високата канара в празното и тъмно нищо е толкова стряскаща и безумна, че тялото и настръхва от възбуден приток на адреналин. 'Ами ако полетата изведнъж откажат?' – мисълта е безумна това никога не се е случвало и тя знае, че няма да се случи, но сега реалността изглежда толкова различна и изместена, че нищо не е толкова невъзможно. 'Хайде няма цяла вечер да се държиш, като пъзла' – но наоколо има й други хора, които изглеждат леко уплашени загледани извън ръба на скалата. Но 'US Deploy' не бърза. И не настоява. После един симпатичен латино младеж с дълга черна коса се засилва, хвърля се напред, без да помисли и полита. Сега всичко изглежда по-лесно и други хора след него скачат понесени на фирмените криле от антигравитационни течения. Въпреки всичко цялата изтръпва, когато краката и се оттласкват от каменната повърхност и изпращат изпънатото й тяло в бездната отвъд ръба. Тогава полита. Антигравитационните притоци развяват косите й, вдигат ги по-нагоре, където се заиграват с океанския бриз и весело танцуват безумна фиеста. Тялото й се носи бавно, плува в среднощния въздух, а когато се накланя насам или натам, завива с изящна грация. Чувството е неописуемо. В далечината може да се види издигащия е огромен лъч от разноцветна светлина, обграждащ въздушния вход на 'Aqua World' - устремен право нагоре, пронизващ тъмнината и пробиващ небесата. Сърцето и трепва в знание, че скоро ще бъде във вътрешността на най-големия увеселителен нощен клуб на света, скрит от погледите под водата.

* * * * *

Въпреки че облеклото им е толкова еднакво момичетата са доста различни – с руси, червени и черни коси, източно-европейки, негърка и азиатки, дребни и по-едри. Намокрени от ръмящата влага косите, телата и дрехите им изглеждат още по-привлекателни, а на него му е почти невъзможно да отклони поглед от тях. Една от двете азиатки се озовава най-близо до него и го пита директно дали желае секс. Спира се за момент, после свежда леко глава притеснен и засрамен, смотолевя нещо, като 'не, благодаря', но момичетата много добре знаят, че човек не попада случайно насам. Въпреки че се дистанцира от тях не го прави нито твърде бързо, нито твърде далече, а чернокожата хубавица се е отделила от останалите и вече е до него. "Искаш, нали?” – устата му остава в мълчание, но тялото му вече е спряло на място. Красивата негърка свежда поглед към слабините му, където личи леката ерекция. Поставя длан върху панталона му и нежно гали възбудените му части, които потръпват под синтетичната тъкан. "Виж, не…” – той се дръпва леко настрани, но момичето знае, че почти е спечелила клиента – "мъжете не могат да мислят, докато са надървени” – както казваше една нейна позната. "Ще бъде страхотно, ще си изкараме супер” – вниманието му е отнето от думите, които изрича, но неусетно нейната ръка отново е пропълзяла надолу – "Няма да съжаляваш…” - и усърдно притиска все по издутия панталон. 'Само 20 кредита и получаваш, всичко, което искаш' – пръстите и вече са се обвили – 'Виж парите не са проблем' – 'Какво тогава е?'

* * * * *

Ярка светлина, която прелива във всички цветове на дъгата приветства очите й. И точно ти се струва, че синьото преобладава, когато ярко зелено гордо го обръща, за да отстъпи на увиващото се около него жълто. Леко навежда глава надясно и свива ръката от рамото, накланяйки своя полет с едно странно усещане, което сякаш помни от детските си сънища. Последен пирует в нощното течение и тя знае, че след секунди, тялото и ще бъде засмукано вихрено надолу, но когато след един разтеглил се миг на очакване това се случва, се оказва неподготвена за силата, с която пада и закрещява в полу-изплашен, полу-весел екстаз. Точно преди да достигне огромната прозрачна тръба, която се издига от океана, гравитацията се укротява и тя се понася във вътрешността на въздушния вход плавно, като пухено перо. Звуците от приветственото парче 'Welcome to Heaven, Welcome to Hell', познато по цял свят, като символ на 'Aqua World' вече достигат до ушите й и я зареждат с едно приятно изтръпване. Докато тялото и продължава да потъва надолу звука става все по-плътен и обгръщащ, извира от прозрачните стени на тази огромна тръба, която след като хлътва под повърхността на океана рязко се разширява в огромната, необятна за погледа, сфера на вътрешността.
Стотиците дизайнери, които са работили с години по пълната концепция на 'Aqua World' са достигнали един своеобразен връх в своята професия, доближавайки я максимално до изкуство, като не са пропуснали нито един дребен детайл. Огромни снопове от светлина пронизват като паралели и меридиани сферата в една реалност, където човек бързо се обърква кое е горе и кое долу. Когато се отпуска в най-близкия син лъч той я поема с лекота нанякъде, където вече звучи натрапчивия ритъм на хаус парче. В големите разстояния между тези огромни лъчове за придвижване, има стотици плоскости с най-различни цели, които сякаш висят в нищото, без да бъдат задържани. Поставени под всевъзможни различни ъгли от някои от тях извират струи от разноцветна вода, върху други има своебразни барове или служат като типичен традиционен дансинг, макар че повечето хора в "Aqua World” предпочитат да танцуват във въздуха. Синята светлина продължава да я дърпа там, където все още чуващия се бас на хауса допълва женски вокал на леко рок парче, преди напълно да изчезне и да му отстъпи място в съседната зона. Оставя се на това опияняващо чувство да пропада в светлина, докато шеметна музика от различни стилове плува покрай нея. Към женския вокал се включва и мъжки, по-твърд, който постепенно я заменя, а парчето неусетно вече не е толкова леко, а пътуването не е толкова бавно, но грубия глас в крайна сметка замлъква под нотите на Вивалди, където един напречен жълт лъч се пресича с нейния в зеленина. Оттласква се по него и скоро латино ритмите изпълват всичко, когато един случаен поглед встрани я кара да се отдели от лъча. Не е само заради него. Все пак и музиката тук е страхотна.

* * * * *

Извън зоната. Толкова отдавна не е излизал, че сякаш почти е забравил как изглежда тази безкрайна пустош изчерпана от ресурси, с малко останали форми на живот, тук-таме, като самотни островчета из нея. Погледа му стига толкова надалеч в този непривично безкраен хоризонт, че има чувството, че стои стъпил на друга планета, може би някоя близка, посещава, позната, но със сигурност – друга - планета. Усеща силния приток на адреналин от това, че прави нещо толкова непривично и "опасно”, както ги предупреждава входно-изходната система, когато се регистрират със сигнала от личните си мобилници, преди да го изключи до максимално разрешеното ниво на неактивност. Ерекцията му изпълва панталона. Знае, че ще попаднат в обектива на някоя от околните възголеми камери 'Weltwatch', но това не го притеснява особено и дори му носи лек гъдел, който се спуска по гръбнака и добавя към възбудата. Така или иначе авто-лещите на грамадните камери, качени най-горе, са толкова мощни, че е безумство да се опиташ да стигнеш извън досега им пеша. Всеки знае за проституцията, но странно това бе останало сякаш единственото нещо неотрегулирано от закона и имаше някакъв странен статут на полулегално. Никой не се криеше, но никой не правеше й проблеми, че съществува.

* * * * *

Вече втори коктейл "Long Island” почти не може да отдели поглед от него и почва да и става неудобно, че се държи по толкова глупав начин - той със сигурност е забелязал.
Така и не може да реши със сигурност, дали това е същия младеж, който първи от групичката им скочи. А какво значение има, това е просто една глупост, никой не лети, има само едни огромни антигравитационни полета, които струват милиони, ако не и милиарди кредити. Още един "Long Island” и цигара "Newport Active”. Латино ритмите са мамещи, всеки следващ по-съблазнителен от предходния. Навежда се към свежата струя чист кислород, който извира от масичката пред нея и главата й едновременно олеква и се прояснява. Встъпва встрани от удобното си канапе и тялото й вече виси във въздуха, изпълнено с движения в горещия ритъм. Мисълта обаче не напуска главата й и от време на време тя хвърля някой поглед към дългите му черни къдрици крадешком, но за нейно съжаление тя, като че ли не съществува за него. Остава за още няколко песни, но желанието и за танци е намаляло.

* * * * *

Има нещо толкова самотно и тъжно в пустошта, но все пак красиво по свой си собствен начин. Извън зоната няма хора и сгради в една привидна безкрайност, а за несвикналото човешко око растителните форми изглеждат странни и неправилни, пречупени и нелогични, а животните, които случайно могат да се мярнат са различни от човешката форма и твърде непривични. Всичко това се събира в една странна екзотика, докато падат последните капки роса и слънцето най-после се показва зад някакъв странен облак приличен на митологичен дракон. Момичето вече е разкопчало неговия панталон, но погледа му остава загледан в пясъчната равнина пожълтяла от достигналите я слънчеви вълни. Но когато първите талази на възбуда го заливат вече е неспособен да отдели поглед от нея коленичила пред него, от черната й кожа искряща под лъчите, от движението на устните й, които му носят такъв екстаз, от танца на езика й, който почти го кара да крещи.

* * * * *

- Всеки непознат ли зяпате така? – зелените му очи са приветливи, а лицето усмихнато и дяволски красиво.
- Извинете – тя се изчервява – просто се чудех, дали… няма значение…
- Не, кажи, стана ми интересно.
- Ами, глупаво е.
- Нищо. Искам да го чуя.
- Като скачахме… Като скачах... Искам да кажа, че на скалата имаше едно момче, като теб, не знам дали беше ти, което се засили и скочи, докато другите се двоумяха…, двоумяхме де, какво да правим.
- А, това ли? – той се засмива – свикнал съм, живея наблизо.
- Казах ти, че е глупаво.
- Не, не е – той поглежда назад за момент – сама ли сте?
- Да, може да се каже. Ще седнеш ли?
- Разбира се. С удоволствие.
По дяволите тези зелени очи, тази усмивка, тези черни къдри, това атлетично загоряло от слънцето тяло. Чувства, че бръщолеви пълни глупости, на външен вид изглежда спокойна, но вътре бушува някаква какафония от емоции. На този танц вече ще я покани, или на следващия, защо не се сеща, дали е добър танцьор, може да се срамува, но не изглежда много срамежлив. Търси очите му. "О това парче е невероятно! Ще танцуваш ли с мен?” – той звучи съвсем непринудено – "С удоволствие” – съгласява се тя. Телата им са толкова близо едно до друго, талази на възбуда я изпълват, чувства се толкова женствена, а когато устните му срамежливо докосват ушната й мида изтръпва цялата.

* * * * *

Забрана, свобода, възбуда, пустота. Извън зоната. Тялото й е голо, обвитите и устни се движат все по-бързо, двете чернокожи хълмчета на дупето й са се издигнали предизвикателно във въздуха. Ръцете му напипват стегнатите й гърди, зърната й набъбнали в неговите шепи, се търкат в дланите му. Пустош на екстаз. Не помни откога не е бил толкова възбуден, толкова твърд и набъбнал – влагата и топлината идващи от плътните й устни го побъркват. Всяко докосване, движение, нюанс го издигат все по-нависоко. Всеки топъл слънчев лъч изригва в него, докато възбудата го докарва до ръба и после става непосилна… скокнал, плувнал в пот на стария електро-хидравличен диван. Дозатора се е самоизключил.

* * * * *

Тя е толкова възбудена в ръцете му, така увиснали в страстен танц във въздуха. И той го знае. Има широки рамене, които го правят толкова мъжествен. Притиска дупето й под луксозния червен плат със силните си ръце и тя усеща, че възбудата й я кара да диша по-учестено. Няма сили да го спре. Латино страст, музика, светлина, водни стени и ритми. Възбуда, влага вътре в нея. Не иска да го спира. Той е пуснал ръката си надолу по корема й, усеща силните му пръсти върху венериния си хълм, където дори и през плата на официалната рокля си играят с нея, побъркват я, иска й се да крещи. Успява само да издиша едно 'продължавай', но той не е спрял, а напротив, о боже, напротив, той е великолепен, пръстите му се движат, всичко в нея се движи, докато достига до експлозия от екстаз… потна, объркана и сама в хотелското легло. Дозатора се е самоизключил.

0.3

Този уред напоследък ставаше все по-популярен. Принципа му на действие стана възможен още откакто направиха сериозен пробив в сферата на сънищата и тяхното записване, видео разчитане и модификациите с мод-контролерите. Но едва съвсем наскоро на някой му бе хрумнало, че може да създаде подобно приспособление и то да има голям успех на пазара. За разлика от всякакви други оптични джаджи, които можеха да те потопят в избрана от теб сънувана реалност, дозатора работеше, като стимулираше единствено вече съществуващите логични връзки в паметта. В резултат уреда създаваше една реалност, която беше точно копие на всичко това, което индивида вече възприемаше за реално. Поне, докато уреда не се самоизключеше при някоя крайна емоция, или пък се задействаше автоматичният таймер, нагласен за определено време. Но докато се случваше, всичко си беше истинско. Даже по-истинско от истинското.

* * * * *

Огромните плъзгащи се врати на летището се разтварят, за да пропуснат поредната тълпа от всевъзможни пътници, които пристигат от различни краища на света, а още зад тях се мяркат други, които забързани към следващия си полет, дори няма да напуснат зоната на летището. Тези, които излизат, се спират за момент, оглеждат се и тръгват към някой транспортабъл, като бързат да ги отведе нанякъде, отвъд сините ленти. Посрещачи почти няма. Хората са свикнали да бъдат повече сами, отколкото с други.
Ето я и нея. С този елегантен черен костюм му се струва толкова делова и въпреки това чаровна. Нямало я е само един ден, но като че в този ден се е разхубавила многократно и изглежда толкова щастлива, когато го забелязва. Лицето й се изпълва с усмивка. Подава и прекрасен букет цветя, но тя се хвърля в прегръдките му:
- Обичам те!
- И аз те обичам!
Високо над тях един огромен светещ надпис приветства пристигащите и рекламира последния модел дозатор на Panasung: "Изживейте живота си безопасно!”

--
Лиценз: Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=9499






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 5745 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.