Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Пътешествията на Симба в страната на чудесата (статия) - София
Пътешествията на Симба в страната на чудесата

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 28 юли 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Накратко

Виж още: София [15]

Корабът за страната, където луната се връща назад и стълбите те бият по челото потегляше към 1500 от китната държава, чиято основна забележителност се явява несъществуващият бар „Гоганци” и известната по цял свят Ге Арена. Бях в командировка до Центрум ат Сливнишката Река и се наложи да се придвижа максимално бързо с пощенски коне до Ге Арена, откъдето с каляска се стигнах до пристанището. Преоблякох се набързо в ханът до пристанището (който понастоящем обитавам) и отидох на кея. Платноходът носещ гордото название 85 закъсняваше, но това е обяснимо, бяхме чели в По Д’ Уя Прес, че каналът свързващ старата бирена фабрика с нашата малка китна страна е в ремонт и пропускателната му способност е намалена до минимални стойности.

Без да описвам скучното пътуване ще спомена, че платнохода за Ляо Лин, известна като страната на чудесата обиколи чак през нос Центгар и че пристигна пощенски гълъб, който носеше писмо за мен от Местния, на който отивах на гости. В писмото бях упътен към пъб на пристанището в началото на страната, от което сме щели да потеглим с коне към мястото на закупуване на Артефакта.

Корабът акостира с близо 10 дена закъснение. Открих Ан Ге’Лген в пъба който се намираше точно като пресечеш крайбрежната улица. 10 дена вътре... Беше страшна гледка. Слава богу оказа се, че точно този пъб предлагал и стаи, така че пораженията не бяха чак толкова лоши, колкото човек може да си помисли. Предложих направо да се мятаме на конете и да отиваме към двореца на Търговската гилдия, все пак артефактът беше рядък а трябваше да бъде инсталиран в магическата машина възможно най-бързо. Местния каза, че има време за по една халба бира внос от страната, където слънцето изгрява от юг. Поговорихме си за новите сортове растения, които никой не знае как са се появили, но По Д’Уя Прес подозира, че са дело на злите магьосници от гилдията на Генетиците, обсъдихме новите далавери на Фондовете на Императора и се оказа, че местните крале и благородници са същите като тези в страната на Ге Арена – крадат, та се късат, обсъдихме дори женската красота в различните страни. Изобщо изключително приятна беседа с човек живеещ отвъд най-смелите мечти. Но беседата си е беседа, Артефакта си е Артефакт. Качихме се на пощенските коне и потеглихме към вътрешността на страната.

Десет етажната барака на Търговската гилдия ни гледаше злобно с хилядите си очи. Местния ми каза да не се страхувам, вътре живеела вещица, която обичала да плаши хората с тези очи. Преодолях страха и влязохме вътре. Вещицата я нямаше. Видяхме отворена врата на която с огнени букви беше изписано „Търговски одел”. Помислих си, че одел е местната дума за котел и отново ме побиха тръпки. Оказа, че била обикновена правописна грешка и значело отдел. След като описахме какъв артефакт искаме вещицата се вмъкна някъде в дебрите на бараката, обърса около 14 паяжини, поговори с един вещер за новостите в производството на кард рийдъри (магическа кутийка за автоматизация на гадаенето на Таро), измъкна се от дълбините на бърлогата си и ни даде „обикновен буркан за захранване с магически точки на машината на Писи”. Беше в луксозно дървено съндъче, в което за жалост не погледнахме, което по-късно можеше да ни изиграе лоша шега.

Пристигнахме в двореца на Местния – внушителна 13 – 14 етажна сграда дълга колкото великата китайска стена. Вътре отворихме съндъчето и открихме, че бурканът е с нестандартни размери и едната тръбичка липсва. Отказахме се да го монтираме, без да медитираме върху проблема, защото е известна историята с Али Ал Ахмед Ал Хаджук, който е инсталирал нестандартен елемент в кутията на Пандора и вместо да стане извор на масло и мед дала на късо и знаете историята... Тук е момента да спомена, че липсващата тръбичка най-подмолно се е била шмугнала в гората от магически мъркучета, но това медитацията не го установи.

С местният тръгнахме към залата за медитации в близост до двореца – един същи храм на изкуството да се намедитираш. Цените на консумативите бяха ниски като Ниската Земя и Напитката (която се използва при медитационния процес) се лееше като река. По едно време първосвещеника на храмовия комплекс обяви че затваря затова закупихме допълнителни количества благовонни пръчици (за вътрешна употреба) и още Напитка. Качихме се в покоите на Местния и след още три часа на медитация установих защо казват, че в Ляо Лин луната се движи назад.

Когато дойде време да потеглям реших да видя чудото на Ляо Лин наречено Стълбищният Комплекс. Оказа се, че и другата забележителност – удрящите по челото ти стълби са напълно реални. Докаран в подобен вид се качих на пощенска кола на фирмата носеща гордото название 91280, което за малко да се окаже голяма грешка. Присъствах на следващото чудо на тази стана. Всеки път като колата спреше на кръстопът и писеца на магическия апарат минаваше в графа „престой” се случваше чудо – колата седеше на едно място, а писеца току прескачаше в графата отмерваща разстоянието. Реших да не се карам, а само да продължавам събирането на премятащите се цифрички – все пак въпреки външните белези не се бях намедитирал дотолкова колкото си мислеше пощаджията.

В този дух пристигнахме в околностите на Ге Арена. Апарата показваше 8 жълтици и 87 медни монети. Извадих бон от 20 жълтици и го подадох на пощаджията, чакайки хвърчащо листче и ресто. Оказа се обаче, че той нямал 1 жълтица и предложи да ми върне две бона по 5 жълтици, което вече крайно ме възмути. Поисках да ми издаде хвърчащо листче и заявих най-отговорно, че като опитен картограф знам точната дистанция межди Ляо Лин и Ге Арена (което е нагла лъжа, защото магическата страна на Ляо Лин е известно, че се измества към Центрум и в същото време се отдалечава от него с всеки изминал ден). Попитах как в покой Апарата показва, че се движим, тргнах да излизам от колата с пощенски гълъб в ръка, при което пощаджията ми предложи да сключим сделка на 5 жълтици. Приех естествено, в крайна сметка това беше по-малко от Традиционната тарифа на пощенските служби.

Извода какъв е? Ако се качвате на пощенска кола, особено нощем – правете си сметката предварително. И никога не се качвайте на 91280 защото се особено нагли.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=9473






Допадна ли ви този материал? (0) (1) 3495 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.