Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Scream for me, Sofia! (статия) - Концерти, Метъл
Scream for me, Sofia!

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, вторник, 12 юни 2007.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Накратко

Виж още: Концерти [31]; Метъл [149]

Преди повече от десет години движех в една компания, където половината хора слушахме Металика, а другата половина - Мейдън. Постоянните бъзици на тази тема сплотяваха компанията, но все пак гледахме да не прекаляваме. Помня напускането на Дикинсън малко след "Fear of the dark" - феновете на Мейдън не искаха да повярват, че това се е случило, но идването на групата с новия вокал средата на 90-те все пак беше събитие номер едно за тях. Никой не вярваше, че е възможно Дикинсън да се върне, но това е една друга история.

А сега да се върнем на нашата... Датата е 4-ти юни 2007-а година, мястото - стадион Локомотив, София. Над 30000 фенове - едно цяло море, облечено в черно, чака едни от основателите на хеви метъла да се покажат да сцената. Но преди тях някой все пак трябва да подгрее тълпата. Така или иначе в България има две-три групи, които могат да свирят преди Мейдън; Б.Т.Р. вече са ги подгрявали, Ер Малък отдавна не съществуват, затова на сцената излизат Ахат.

Брадвата брадвата брадвата пада
върху всяка глава
брадвата след себе си оставя
мъртъвци без лица


Крещя заедно със Звезди, а след това се кефя на "Огнени души", протягам ръце към небето с "Дървото" и накрая целият стадион пее "Черната овца". Кратко, колкото да не доскучае и определено загряващо. То добре, че свириха само четири песни, на тях ми падна половината глас. Ахат съм ги слушал на живо само няколко пъти, тъй че новината за септемврийския им албум и съпътстващото го турне ме радва. Но стига за Ахат, да качим на сцената дъщерята на Стив Харис. Каката е симпатяга, джаска се по сцената, изпява 6-7 песни, не е чак като да не може да пее, но нека си го кажем с ръка на сърцето - ако не беше щерка на басиста на Мейдън никога нямаше да ги подгрява. Толкова и за нея, минаваме към основата тема. Малко преди 9 излизат и самите те. Дами и господа, Айръъъъън Мейдъъъън! Честно казано, очаквах да излязат след като се стъмни, но те явно бяха решили да започнат с новия си албум по светло. Сега за новия албум - или хубаво или нищо - тъй че ще си замълча. Откриха с Different world, These Colours Don't Run и още нещо, обаче си личеше, че на публиката това не са и най-любимите песни... Междувременно стана ясно, че звукът не, няма да стане по-силен, отколкото беше на подгряващите. Е мамка му, все пак слушам Мейдън, очаквам баса да ме удари в гърлото, китарите да ме разбият, барабаните да ме зашеметят. Ами аз в репетиционната като отида и е по-силен звука... Само не разбрах дали проблема беше в озвучителите, или Мейдън вече са поостарели и не издържат на силен шум, но пък откъм баланс звука поне беше пипнат. Добре, млъкнах. Спирам да се оплаквам, а и така или иначе се намрънках за звука и песните от новия албум бяха почти свършили. Последва Wrathchild, публиката живна. Сякаш и пуснаха малко кислород. След това Брус започна една тирада, как не са идвали друг път в България (е, той може и да е, групата е идвала без него, а и още един път аха да дойдат, ама Яник нали падна и си счупи крак ли, какво беше там) и за разлика от сетлистите на запад мислят да свирят повече стари неща. Усети се явно пича, че хората са надошли най-вече за старите неща. После спомена нещо за Русия с любов и забиха... Не, не Mother Russia, а The Trooper. Е, тук вече започна голямото откачане на глави. Здрава куфячка и крещящи фенове, нещо, което си заслужава да се види на концертите им! Публиката не беше утихнала, когато началните акорди на Children Of The Damned прозвучаха над стадиона. Е, това вече беше изненада! Явно им хареса българската публика, защото тази песен не беше свирена на никой от другите европейски концерти (за японските да не говорим). Абе, както се казва - старо, ама златно! Това добре, но следващите две песни бяха от новия албум и не ми понесоха много добре, та добре че после дойде малко сатанизъм. Не, че се кефя на сатанизма, даже напротив, но каквото и да си говорим, The Number Of The Beast си е култово парче. След Trooper-а това беше втората песен, на която се заформи пого тук-таме, но моя милост нещо е станала далеч по-миролюбива отпреди, и предпочиташе самосиндикалното клатене на глава. Вече беше се стъмнило достатъчно, а и нормално, минаваше 10 часа. Мен не че ме е страх от тъмното, ама като ти запеят над трийсет хиляди души

I am a man who walks alone
And when I'm walking a dark road
At night or strolling through the park

няма как да не те побият тръпки. Част от песента (малка част, де) я изкара публиката сама, с лек музикален съпровод и много, много настроение. Върна ме към времената, когато след всеки концерт в летния театър, Стара Загора нашата компания се прибираше пеейки точно тази песен през тъмното Аязмо... Ех, спомени, спомени... Така или иначе, една песен колкото и да е дълга все някога свършва и друга почва. Другата беше нещо 25-годишно. Юбилейче, или нещо такова от Number Оf Тhe Бeast се заформяше, тъй че имаше 4-5 песни и от този албум, не само от новия. Гласът ми (колкото беше останал) се затича през прериите заедно с едни от последните индианци,

Run to the hills
run for your lives


а галопиращия бас на Стив ни правеше компания. Само да не си помислите, че през цялото време водещата фигура беше Стив. С трима китаристи няма начин, редуваха се да правят сола, като най-добро впечатление ми направи Ейдриън Смит. Не, че другите двама свирят по-лошо, но само той имаше на китарата си знакът на мира. И след това лирично отклонение е време да приключим концерта с песента, родила се заедно с групата - Iron Maiden. Завършиха и това парче, Брус каза довиждане и се скриха зад сцената. Публиката започна да крещи Мейдън, Мейдън, Мейдън. Направо като мантра, обаче пък подейства. Групата се показа отново на сцената, а Брус караше всички да му крещим. Scream for me Sofia. Малко егоистично, но се преживяваше. Покрещяхме, покрещяхме и чухме изненадващия му въпрос - колко е часа. Някои хора дори погледнаха към часовниците си, но Брус си отговори сам:

Two Minutes To Midnight (а всъщност нямаше и 11), The Evil That Men Do и Hallowed Be Thy Name завършиха концерта подобаващо. Публиката продължи да крещи Мейдън, Мейдън, докато се разбра, че са се прибрали окончателно и втори бис няма да ни огрее, след което тръгнахме много бавно (и претъпкано) към изходите.

В заключение - получи се готин концерт, с много тих (като за Мейдън) звук. Сцената беше доста ниска (или аз много назад), и ако не бяха видеоекраните нямаше да се вижда нищо. Декорите бяха доста зле, но пък българската публика е класи, класи над немската. Сравнявайки концерта в София с този във Франкфурт мога да споделя, че атмосферата на стадиона беше страхотна с много активна публика, докато залата във Франкфурт беше пълна с хора, които устата не си отвориха и мълчаха през целия концерт. Така е то.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6947






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 4715 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (21) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.