Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Дж.Селинджър: "Спасителят в ръжта" (статия) - Американска литература, Дж. Селинджър, Реализъм
Дж.Селинджър: "Спасителят в ръжта"

Автор: Николай Николов, вторник, 14 октомври 2003.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Интересно съвпадение се получава. На статията за филма “Дони Дарко”, която размотавам на чернова по харда от няколко месеца, най-сетне ще й излезе късмета. Историята във филма, както и в книгата “Спасителят в ръжта”, някак ми се вижда доста сходна от гледна точка на главните герои. А и нервозното състояние, в което се намирам напоследък, не ме води далеч от мислите на двамата герои - Дони и Холдън. Странното е, че инфо за книгата “Спасителят в ръжта” (както и другите разкази на Селинджър) открих, зяпайки едно аниме “Ghost in the shell SA” (в крайна сметка, както казва един приятел: - Who needs a social life anyway? Watch anime! ;р). Усещам аз пръста на съдбата тук, ама не знае просто къде си го е пъхнала, горката. Хм, winamp-а ся пък засвири “Destiny” на Stratovarius. Няма измъкване, ей, а не ми се пише никакв момента. И направо ме убива това, което съм написал досега, като си го препрочета. Но на кой ли му пука? – ако цитирам Холдън. И двете са задължителни, според мен, за четене/гледане. Произведенията де, не статиите ми :), ама ще ме ощастливите, няма лъжа, ако ги прочетете поне бегло. Та! Двете статийки ще са под нещо като общ надслов този път. Приятно четене и по-весело.

Единственият публикуван роман на Джеръм Дейвид Селинджър. За сметка на това успешен до немай къде и то в държава, където е в списъка на проблемните книги. Книгата е забранена заради убиеца на Джон Ленън, Марк Чапман, който поискал автограф върху копие от “Спасителя” по-рано същия ден, преди да убие Ленън. Медиите не пропуснали да спекулират нашироко с факта, че героя на книгата също имал психологични проблеми и т.н. Макар че това всъщност довело до още по-голямата известност на книгата в Америка... стига клюки...

В романа отнел му близо 10 години обмисляне и писане (за скромните 200 страници), Селинджър създава един образ, за който читателя би се заклел, че е истински. В крайна сметка истинския автор винаги влага много от себе си в творенията, които създава.

Ще се опитам накратко да нахвърлям най-видимото от историята описана в книгата... за останалото трябва да я прочетете внимателно.

През 50-те, докато се възстановява физически и психически, Холдън описва събитията, довели до състоянието му, примесени със спомени и размишления за отминали събития и хора през живота му. Изключен от поредното училище поради незаинтересованост към предметите или по-скоро начина им на преподаване, Холдън, отвратен и от лицемерието на съучениците си, се маха 3 дни преди официално да го изключат. Решението да прекара няколко дни в евтин хотел в Ню Йорк, преди да се прибере в дома си, където го чака гнева на родителите му, се превръща в страно пътуване. Избрал несъзнателно пътя на отчуждението и саморазрухата, поради това, че не може да си намери място и щастие в този свят, тои се лута из нощния, замръзнал и бездушен град Ню Йорк. Една тирада, посветена на духовното израстване на младеж, изпълнен с разочарование и безсилие към двойствения морал на обществото и на възрастните. Откровеният и простичък на пръв поглед разказ е изпълнен с философски размисли, нежност и цинизъм (абе, баш реализъм си е за мене). Надали има някой от миналите или пребиваващи в тази възраст сред нас, който да не намери общи допирни точки и мисли с героя на книгата (както често споменава Зел – прав е господарят Ли – интелигентният младеж, като види какво го чака, веднага посяга към алкохола ;). На моменти забавен, на моменти трогващ до сълзи, в монолога на героя всичко е подредено и описано внимателно и с умисъл и на точното място, макар той самият да гледа света с привидно объркване. Вярно, депресарска е, както се изразиха повечето ми познати (особено тези от другия пол), но пък живота си взима своето от всеки и фалшивата усмивка и подминаването на подобни смущаващи покоя текстове не решава нищо. От книгата направо лъха декемврииския студ и полъх на цигари. Единственото красиво нещо, са децата в мислите на Холдън, интелигентни и умни. Без маските на възрастния. Брр, студ. Въпросът е дали след като човек прочете книгата, ще гледа на света по същия начин. Съмнявам се. Най-малкото мисля, че аз лично няма да съм чак толкова песимистичен и циничен в подобни случаи. А и червен каскет надали ще ми седи добре... :) Не знам как е свършила историята с Холдън, а и не е важно. Имам си своя, но уроците на живота понякога е хубаво да се споделят на хартия, за което книгата ще си остане винаги в библиотеката ми ;).

Тук съм извадил просто няколко цитата от книгата, които ме грабнаха:

“Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво ли не още, с една дума – цялата тази плява от сорта на “Дейвид Копърфилд”, но на мен не ми се ще да се ровя из нея. Просто ще ви разкажа тази смахната история, дето се случи с мене около Коледа и ме умори до смърт, та трябваше да дойда тук и да си гледам спокойствието”

“Падам си по книга, дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона когато ти се поиска”

“Дано когато наистина умра, се намери някой свестен човек да ме хвърли в реката или нещо подобно. Каквото ще да прави, само да не ме натиква в тия идиотски гробища. И после да идват хора в неделя и да ми слагат букети цветя връз корема и подобни глупости. Кому са притрябвали цветя, като е мъртъв. Никому.”

“Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някъква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда, зная, че е лудост”

Кратка биография на автора:

Роден – Януари, 1919, в град Ню Йорк
Получил образованието си във военна академия “Valley Forge” и университети в Колумбия и Ню Йорк
Публикувал около 21 кратки разказа в Saturday Evening Post и други списания през 40-те
Участвал в Американската пехота през Втората световна
Публикува The Catcher in the Rye през 1951
В момента живее в Корниш, Ню Хемпшир

Други произведения

1940: "The Young Folks"
Селинджър е бил на 21, когато е публикувал своя първи кратък разказ в “Story”
1953: Nine Stories (в Англия под името, For Esme, With Love and Squalor)
1961: Franny and Zooey
1963: Raise High the Roofbeam, Carpenters и Seymour: An Introduction
June 1965: "Hapworth 16, 1924"
(последният разказ на Селинджър, публикуван в New Yorker)

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=841






Допадна ли ви този материал? (10) (0) 19179 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (26) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.