Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Sunshine (2007) (статия) - Научна фантастика
Sunshine (2007)

Автор: Деница Божинова, петък, 11 май 2007.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

50 години напред в бъдещето Слънцето умира, а Земята е скована в постоянна зима. Екип от осем души лети в космоса на кораб-бомба с мисията да запали Слънцето отново.

Трябва да призная, че когато за първи път чух синопсиса на филма "Sunshine" (Проектът: Sunshine) ми идеше да се захиля искрено. Спря ме прекрасния трейлър и музиката му - известното от "Реквием за една мечта" произведение на Clint Mansell - Lux Aeterna. Чак сега, след като съм изгледала филма осъзнавам колко добре се вписва тази музика в атмосферата и характера му. Sunshine forever, наистина.

Успях да се преборя със скептицизма ми относно сюжета на филма, подсилен от дочути коментари, че бил подобие на "The Core" (Ядрото), който успя да бъде нереалистичен дори за жанра фантастика. Реших да му дам един шанс, както заради актьорския състав и режисьора - Дани Бойл, така и поради носталгия – в последните години интересните и добре направени научно-фантастични филми са наистина толкова редки, че дори и един неуспешен опит е по-добре да бъде видян и разкритикуван, отколкото да отмине незабелязано. Колко по-добре, че опита се оказа успешен.

50 години напред в бъдещето Слънцето гасне в следствие на аномалия, с която астронавтите от Икар II ще се опитат да се преборят с помощта на специален взрив. Всеки желаещ допълнителна научна информация може да я потърси на официалния сайт на филма, тъй като създателите наистина са се постарали с обосновката. Нея няма да я чуете обаче във филма. Филма е за нещо друго.

Седем години преди настоящия момент е бил изпратен друг екип, който очевидно се провалил в мисията си. Бомбата, с която лети Икар II е последната, която може да се построи със земните ресурси и от шестнадесет месеца осемте души на борда летят към Слънцето с мисълта, че са последният шанс на всички. Полета им е вече към своя край, но най-вълнуващото, най-интересното, най-страшното тепърва им предстои.

Наистина е невероятно как Дани Бойл е успял да предаде усещането, че има нещо повече от това, което виждаме. Успоредно с космическото пътуване, заедно с героите сме изправени пред едно психологическо пътешествие с крайна спирка - Слънцето. Теология и наука започват да се смесват пред идеята, че човек може наистина да се срещне със Създателя си – защото нима според науката всички ние не сме само звезден прах?

Няма и да се опитвам да описвам обратите и изненадите във филма, защото несъмнено това, което наистина успява да те направи съпричастен е неизвестното. Не знаеш какво да очакваш, какво може да се случи и като се случи не знаеш как да го тълкуваш. Ако въобще подлежи на тълкувание. Когато отговорността тежи повече от всякога и напрежението и умората взимат връх, нима всичко, което виждаш е реалност? Нима всичко, което се случва е действително?

Sunshine е вероятно най-кинематографичния филм, който Бойл е правил досега. Светлината, картините, които виждаме, звуците, които чуваме са изпипани до последния детайл. Актьорската игра е на много високо ниво, с достатъчно време, за да вникнем в образа на всеки един от екипажа – дори само с една-две сцени. Режисьора обаче не ни занимава с историята на героите, това, което е минало, е минало. Важни са техните действия и решения сега, когато всичко зависи само от тях и само те могат да поемат отговорността за собствените си постъпки. Действието се развива от плавно през бързо до шеметно препускане в края на филма, през най-разнообразни визуални похвати, които те карат да усетиш вълнението, страха и емоцията на участниците.

Филмът започва с един човек, който се взира в слънцето и се къпе в сиянието му. Когато някой стои потопен в мрак, той се чувства самотен, депресиран и уплашен. Мракът е вакуум, липсата на нещо и човек ясно се разграничава от него. Нима е възможно, когато стои потопен изцяло в слънчевите лъчи, да се чувства различно? Възможно ли е това, което получаваме от Слънцето да е повече от очевидните светлина и топлина? Възможно ли е...

Lux aeterna!

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6798






Допадна ли ви този материал? (0) (1) 3436 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.