Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Зациклилата битка (статия) - Творчество
Зациклилата битка

Автор: Йордан Йорданов, събота, 28 април 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Фьодоров лежеше в калта без да помръдне. Дишаше бавно и тихо. Придържаше фотонната пушка на педя от себе си, без да я стиска и без пръстите му да дращят нервно по обкова. Беше се превърнал в същински камък. Дори не мигваше с очи. Стоеше замръзнал така вече два часа. Влагата се просмукваше през крачолите, през чорапите, през бельото му. От време на време някакви насекоми пролазваха по лицето му без да им обърне внимание. Студът и мъглата отдавна се бяха загнездили в дробовете му.

Оставаше му още малко и всичко щеше да свърши. Не трябваше да се поддава на емоциите си точно сега, в крайния момент. Статистиката показваше, че в цели 57% от случаите дебненият е загивал през последните две минути на дебненето, когато нервите му не издържали и се поддавали на копнежа всичко да свърши веднага. Но не и нервите на Фьодоров. Някои твърдяха, че той няма нерви, а някакви стоманени нишки из организма си, неподатливи на влияние. Фьодоров знаеше, че има нерви като на всички останали. Но и знаеше също, че няма да се поддаде на крещящия порив да скочи и да побегне. Беше се озовавал вече четири пъти в ролята на дебнения и имаше опит с какъвто малцина можеха да се похвалят. Нямаше смисъл да бяга – машината винаги беше по-бърза.

Лежеше замръзнал. Бръмченето от лявата страна над главата му лекичко се усили. Корпусът от въглеродна сплав на “Дебнещия” току изникна до рамото му и Фьодоров за миг изпита желание да завърти леко глава и да види на фокус машината. Но се въздържа. Глупаво щеше да е да се издаде точно сега. “Дебнещия” заобиколи над главата му с тихото жужене на антигравитационните си двигателчета и продължи да върти сензорните си панели във всички посоки.
Миг преди да се просне неподвижно на земята, още преди два часа – когато беше доловил тихото бръмчене на машината – Фьодоров беше успял да хвърли на земята пред себе си малкия си водоустойчив часовник. От контраразузнаването знаеше, че в алгоритъма на “дебнещите” е заложено точно двучасово сканиране на даден район, след което машината се преместваше на произволно избран нов участък и продължаваше да търси потенциални жертви. Конкретно този “Дебнещ” точно толкова време вече кръжеше наоколо, в радиус от двадесетина метра. Скоро трябваше да се разкара. Фьодоров разчиташе, че камуфлажът и студената локва ще прикрият телесната му топлина. Останалото беше въпрос на воля – не трябваше да помръдне нито на сантиметър, иначе онова щеше да го усети дори и от другия край на поляната.

Най-сетне машината изцъка глухо, прибра сензорните си панели и премина в режим за далечни преходи. По-мощните двигатели се показаха изпод едната стена и корпусът се обви в плътен ковчег от някаква строго секретна сплав. Фьодоров знаеше, че в този момент “Дебнещия” е почти напълно “сляп” и “глух”. Изведнъж скочи на крака и острата болка от схващането го прониза като светкавица. Грабна пушката и смъкна предпазителя. Лявото му рамо копнееше да се откъсне от тялото му. “Дебнещия”, без да му обръща внимание, се врътна и се подготви да се изстреля с почти свръхзвукова скорост. Фьодоров вдигна оръжието и с треперещите си ръце що-годе намести мерника пред окото си. Машината изпиюка и завибрира зловещо. “Имам само един опит.” Натисна спусъка и мълния разцепи тищината. “Дебнещия” извибрира неестествено и политна към земята. От едната страна на тялото му зееше грозна пукнатина. Блъсна се в калта и замря. После изцъка, проведе бърз анализ на състоянието си с помощта на полуживия си трети процесор и взе решение да се самоунищожи. Избръмча за последно и се взриви. Фьодоров отдавна беше залегнал зад един здрав пън. Когато експлозията отшумя и небето спря да донася отломки, човекът се изправи и седна на пъна. Започна бавно, методично да разтрива вдървените си крайници. Кръвта постепенно нахлу в тях и частично измести ледения студ и чувството за прогизналост.

“Как само искам да съм в стаята си, в леглото, на топло…”. Но беше далеч оттам. Оперативните задачи за деня още не бяха дори наполовина изпълнени. Бяха се откъснали от взвода по време на една яростна престрелка сутринта. Оттогава неговата група търсеше път да се върне обратно неразкрита от врага. Фьодоров имаше странното чувство, че някога, някъде, е сънувал всичко това. Напоследък целия му живот му се струваше като сън. Хвърли бегъл поглед към гъсталака от другата страна на поляната. Разкъсаното лице на младия ефрейтор стърчеше от храстите и изглеждаше неестествено червено на фона на посивялата, мърлява зеленина. “Дебнещия” все пак си бе свършил работата. Донякъде.

Пристегна обувките си и провери оръжието. Метна го на рамо и куцайки продължи през гората. Ако правилно беше изчислил местоположението си, би следвало двадесет минути ходене на изток-югоизток да го отведат до правилната страна на иначе разкъсания фронт.

Болката в тялото му почти отшумя. Или поне свикна да не й обръща внимание. С приближаването си към фронта започна да чува звуците от битката. Тя се водеше вече трети ден. Непрекъснато. Цели дивизии идваха по въздуха и олитаха обратно пълни с трупове. Фьодоров се изкачи на едно малко възвишение, откъдето се разкриваше чудесна гледка и залегна. Вражеската артилерия се беше концентрирала върху няколко механизирани взвода и ги разкъсваше със залповете си. Снайперисти се разхождаха в почти съвършените си камуфлажи и очите им шареха в търсенето на висши офицери от другата страна на фронта. Някой крещеше. Лекари с червени обозначения търчаха между редиците и се чудеха на кого най-напред да обърнат внимание. Въздушни катери се тълпяха над площадките за кацане, докарваха каквото е нужно и откарваха ранените. Малка тънка ракета се заби в един от тях и машината изгоря за секунди, сякаш беше от картон. Отломки се посипаха по хората отдолу и викове на болка изпълниха въздуха. Две бледи сенки пробягаха по тревата и Фьодоров зърна за миг двата изтребителя, прелитащи в пълна тишина над вражеските редици. Свръхзвуковият грохот от двигателите им разцепи въздуха миг след това, когато огнените кълба разцъфнаха под тях. Трасиращи куршуми и фотонни светкавици разсичаха въздуха между двете линии. Взривове отекваха от близо и далеч. Една тежка зенитна платформа се извъртя и направи опит да проследи двата изтребителя. В този момент изсвири малокалибрен снаряд и уцели левия й антигравитационен двигател. Платформата се завъртя като припадащ възрастен човек и заора с единия с край в земята. Малка група спецдесантчици се промъкваше през целия този ад към отсрещната линия. Бавно, пълзейки сантиметър по сантиметър, мъжете тихомълком се канеха да направят куп поразии в противниковия лагер. Но оптиката на един наблюдаващ робот ги забеляза и сирените му заквичаха. За част от секундата близката батарея се пренасочи и обсипа със смърт смелата групичка. Видя как шрапнелите ги разкъсват. Никой от тях дори не извика. Фьодоров стисна зъби. Не веднъж и той самият бе пълзял така през пъкъла от огън, за да изпълни някоя задача... Слезе от хълма и понечи да продължи през гората.

Тогава нещо иззад близкия храст тихичко избръмча. Без да се замисли, Фьодоров се хвърли по очи на земята, но десният му крак пропадна в някаква дупка и се строши при глезена. Нечовешката болка го заслепи и човекът прехапа език, само и само да не изкрещи. Просна се в студената кал и застина неподвижен. Бавно разтвори челюстите си. Езикът му кървеше. Очите му се насълзиха от силната болка в крака. Наложи си да се успокои и да нормализира дишането си. Иззад храста бавно се подаде тъмният корпус на “Дебнещия”. Машината извади сензорните си панели и се подготви за претърсване на района. На Фьодоров му предстояха два тежки часа...

КРАЙ

© Йордан Орлинов Йорданов Всички права запазени.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6724






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 2753 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.