Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Алкохолна география на родината (статия) - България, Кулинария, Любопитно
Алкохолна география на родината

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 19 април 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария; Предложи Гледна точка


Also published in English [click here]

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Като всеки нормален човек българинът има нужда да разпусне в приятна компания на маса, обръщайки няколко чашки алкохолен градус с подходящо леко мезе. Понякога прекалява, разбира се, но в рамките на приличието. Е, понякога направо си се напива системно. Културната консумация на алкохолни напитки обаче е въпрос на финес и би могла да се практикува в изключително целомъдрена обстановка. Така или иначе, въпрос на чест е да посрещнеш близък приятел или комшия, да му нарежеш от домашното мезе и да му налееш чашка от миналогодишната ракийка. Ако това става в студен зимен ден, някъде в механата пред бумтяща камина и сред колекция от шишета и ловни трофеи, картинката става почти като видение.

Успоредно с урбанизацията и европеизацията на България възможностите за собствено производство драстично намаляха, което ме накара да направя един кратък разбор по географски признак на разнообразието от качествено производство алкохолни напитки с типично български дух и подходящите за тях мезета.

Бира

С годините все повече се убеждавам, че няма държава в света, където да не произвеждат бира или поне някакво нейно подобие, а в голяма част от случаите тя е и доста прилична. България ни най-малко не прави изключение, а дори напротив- има сериозно производство. В почти всеки голям град, че и някои по-малки, има една до три пивоварни, като напоследък се нароиха и производствата от типа microbrewery, които предлагат на клиентите си наливна, прясна бира в ограничени количества (или поне така би трябвало да бъде). В последните години, за съжаление, бутилковото производство все повече се глобализира и минава под шапката на крупни международни корпорации (напр. Interbrew). Това донякъде води до намаляване на вкусовото разнообразие и появата на доза гняв у потребителите, които вече не получават това, с което градът им се е гордеел.

Съвсем категорично мога да заявя, че българинът е любител на светлото пиво. Повечето опити за въвеждане на безалкохолни, червени, черни, бели и с царевичен примес бири са завършвали с провал. За сметка на това, всяка уважаваща себе си пивоварна има светла, високо-калорична и добре газирана бира, която се харчи като топъл хляб (и често вместо него). Изключението, което ще си позволя да посоча, се нарича Столично тъмно, с плътен, карамелен вкус, мека пяна и доста солена цена (за наливното, бутилката няма нищо общо), което се превърна в запазена марка. В последните години на пазара се появи и родно производство на известни западни марки като Beck’s, Tuborg, Kaiser и др., които първо, вкусово нямат нищо общо с оригиналите и второ, бледнеят пред българските.

Бирата, в което не може да има съмнение, се консумира ледено-студена или охладена до около 4 градуса, в комбинация с пържена цаца и картофки, кюфтенца на скара и да кажем, шкембе чорба. Затова и най-подходящото, направо класическо място, където човек да се отдаде на това удоволствие, е черноморското ни крайбрежие.

Вино

Виното винаги е било обширна, болна и необятна тема за България, горда с лозята и производството си, датиращи от тракийски времена, но загубила заслуженото си място на международния пазар. Ще се опитам кратко и сбито да опиша наистина огромния избор, който стои пред потребителя, както и типично детските болести на българските винари, които са пречката за едно сериозно развитие.

Бяло вино
Богат избор от шардоне, траминер, совиньон блан и мускат може да се открие най-вече в Северна България и по Черноморието. С особено добро име се ползват вината от Търговище, Шумен и Поморие. За сметка на това са доста редки типично българските сортове като димят и керацуда, за които бих препоръчал съответно сливенското и кресненското производсто. В случая с керацудата проблем е сложното съхранение и необходимостта от много консерванти, които, от своя страна, съсипват вкуса. Да не забравяме и известните от миналото карловски и сунгурларски мискети, от които все още може да се намери на пазара.

Червено вино
Отново се радваме на една добра селекция от мерло и каберне совиньон, които се отглеждат в невероятни количества навсякъде и се бутилират заедно или разделно с шарени етикети и натруфени заглавия. Лично на мен, ми е малко смешно половината българско производство да е от “вила” или “шато”, да не говорим, че уж подчертаният по този начин гарантиран произход е доста съмнителен. Може да попаднете на гениално вино, но може и да си купите сравнително качествен оцет. Тук е моментът да спомена, че произведеното в България вино е по-добре да не отлежава твърде много, защото, както някой се беше изразил, липсва ни “ноу хау”-то да запазваме бутилираното производство за по-дълго време.

С българските сортове нещата вече са строго дефинирани, така че възможността за грешки е малка. Ако тръгнем от югозапад, където е и центърът на винопроизводството, то край мелнишките пирамиди и то в доста широк район, можете да се надявате да си купите истинско вино от истинска широка мелнишка лоза, както и от селекционирания в България сорт рубин. Легенди се носят за мавруда от Асеновград и регион, както и за плевенската гъмза и тази от Ново Село, Видинско, които държат стабилно и реномирано производство. За съжаление, памидът тотално е изчезнал от полезрението ми, а отел се намира само в домашни условия.

Други вина и десертни напитки
Розе се намира от всеки голям винпром и независимо от биенето в гърдите, на повечето места е еднакво качествено, стига да му хванете сезона. От полусухите вина локална слава има Мечата кръв, която в повечето случаи води до сериозни главоболия, но се консумира доста усилено. В допълнение към животинските флуиди трябва да споменем бялото "Магарешко мляко", което се прави от ризлинг. С голямо задоволство забелязвам, че от татово време се запазиха прословутите вермути и пенливи вина (наричани неправилно, по нашенски, шампански). Чочосан и Искра са марки, които предизвикват сълзи на умиление и са задължителни за по-голям празник. Друго прочуто пенливо вино е отлежаващото по класическа бутилкова технология в пещерата Магурата, а мащабно производство на качествени продукти се развива и в Тракийската низина в района на Чирпан.

Типично българска напитка е пелинът, букет от над 100 различни билки, с които отлежават бялото и червеното вино. Върви идеално силно изстуден в летните горещини под асмата. Прочути с пелина си са Лозарево и Осмар в Североизточна България.

Високо-алкохолни напитки

Дойдохме си на думата, както се вика. Както повечето държави, и в родината се произвеждат почти всички световно известни разновидности на дестилираните напитки, както и някои типично български. Ще ми позволите да не коментирам водките, джиновете и текилите, които в повечето случаи се получават от спирт и есенция. Не мислете, че това е нещо престъпно или ненормално, в повечето държави това е практика, само дето чинно си го отбелязват на етикета. Да видим какъв качествен концентрат може да откриете из пределите ни.

От типа на зърнените дестилати, освен няколкото разновидности, които се правят от вносен дестилат, с изненада откриваме локално производство около Асеновград, което се характеризира с доста прилични качества. Местните Зърнена напитка и уиски Дива Коза, макар и не съвсем традиционни, могат спокойно да се конкурират с масовия бърбън и скоч (съответно).

Винените дестилати (или неправилно присвоили си преди време името “коняк”) са характерни за повечето страни от бившия Съветски съюз и областите му на влияние. България не прави изключение, но не мислете, че безумно евтините и наричани галено “Слънчев удар” и “О’Плиска” са за простосмъртни. За сметка на това, резервите на Плиска и Преслав понякога достигат космически цени и качество, отлежават десетки години и се предлагат в луксозни опаковки, подобно на френските си батковци. Качествено бренди се произвежда и по Черноморието. От хубаво вино става хубаво бренди, така че няма какво да се учудваме.

Друга прословута страст на българина е мастиката, ледено-студена, на кристали и често в комбинация с мента - коктейл облак. Най-известна е заарската мастика - с доста високо алкохолно съдържание, но истинско изкушение за любителите на анасонови аперитиви.

Бих искал да завърша този кратък преглед с най-характерната, любима и разпространена алкохолна напитка по нашите земи, нейно величество ракията. А такава можете да намерите както от грозде, така и от разнообразни плодове. Грозданките се произвеждат от почти всеки винпром, мускатови или не, в широка палитра от цени, разфасовки, опаковки и имена. Обикновено се гони наименование, което да напомня за нещо традиционно и патриархално. Не мога да не спомена една от перлите, Сливенската перла, от която се продават и бутилки на достойна възраст, като не липсват луксозни ракии от всички производители.

От плодовите бутилирани се намират сливови, кайсиеви, крушови и тук там от други плодове, като с добро име се слави Троянската сливова. Домашното производство тръгва от смокини и боровинки и стига до невиждани висоти.

В заключение искам дебело да подчертая, че не одобрявам битовия алкохолизъм или какъвто и да е алкохолизъм. Смятам обаче, че в почивните дни, с подходящо мезе и компания, умерената дегустация е дори полезна, особено съчетана с туризъм.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6595






Допадна ли ви този материал? (1) (2) 7325 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (8) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.