Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Великденски яйца – и то какви (статия) - Бижутерство, Густав Фаберже, История, Колекционерство, Русия, Скъпоценности, Яйца на Фаберже
Великденски яйца – и то какви

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 13 април 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка


Also published in English [click here]

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Втората половина на 19-ти век. Имперска Русия е в разцвета на дворцовия разкош и селската мизерия. Освен световна военна сила, огромната държава се превръща и в център на изкуствата, бидейки родина на множество световноизвестни композитори, писатели и артисти. Макар класовото разделение да е чудовищно, управляващата прослойка и градското население не отстъпват по нищо на западноевропейските сили по обноски и начин на живот. Санкт Петербург се нарежда сред един от най-красивите архитектурно градове, или поне що се отнася до обществените сгради и дворците. Именно там, през 1842 година, Густав Фаберже основава бижутерското си ателие. Десетилетия по-късно фамилията на родения в провинция Ливония (днешна Естония) майстор ще се нареди до това на Смирноф и редица други, като символ на Русия, но извън нея, принудени от Октомврийската революция да си стегнат куфарите и след години на мизерия да продадат правата върху собственото си име на големите световни финансови акули. Тогава, обаче, бизнесът им процъфтявал под крилото на отдаденото на разгул висше общество.

Синът му, Петер Карл Фаберже, успява да наследи и да увеличи неимоверно реномето и мащабите на семейната фирма, постепенно създавайки клонове в Москва, Киев и големите европейски столици. След 1917 година, обаче, той е принуден да напусне страната и умира три години по-късно в Швейцария. Наследниците му така и не успяват да установят наново бизнеса в Западна Европа и скоро продават правата върху търговската марка.

По време на разцвета на фирмата, освен с качествените като изработка бижута, Фаберже остава в историята предимно с прочутите си великденски яйца, своеобразен символ на “царизма” в Русия. Общо 50 и две незавършени, те са уникални произведения на бижутерството, издигнато до изкуство, или пък олицетворение на кича, в зависимост от вкуса на субекта. Всяко едно от тях е внимателно конструирано и изобразява някакво събитие от живота на Империята и царското семейство, превъплътено в злато и скъпоценни камъни.

Първото е поръчано от цар Александър III като великденски подарък за жена му и е най-обикновено от всички. На външен вид изглежда като обикновено яйце, но подобно на матрьошка в него са събрани златен жълтък, златна кокошка и миниатюрна корона с рубин. Явно силно впечатлена от новата си играчка, царица Мария показва радост, достойна подобни подаръци да се превърнат в традиция. А Фаберже, разбира се, се оказва най-подходящият и достоен майстор за подобна задача.

Николай II продължава традицията, като дори поръчва и по едно яйце за майка си, като по този начин между 1885 и 1917 г. са изработени общо над 50. След революцията повечето от тях намират пътя си към частни колекции, разпродадени от Сталин, понякога срещу смешни суми. Други се загубват, но някои все пак остават в Русия и в момента са изложени в Кремъл.

Сред най-изящните се нарежда “Спомен за Азов” от 1891 г. Изработено е от яспис, с богата орнаментация от златни нишки и диаманти, а във вътрешността му се намира миниатюрен макет на кораба “Спомен за Азов” от платина и злато върху подставка от аквамарин, изобразяваща морето. През 1897, по случай възкачването на трона на Николай II се появява “Коронация”, изработено отново от злато и диаманти с орнамент на двуглавия имперски орел и каляска във вътрешността. Транс сибирската железница също си е заслужила яйце, датиращо от 1900-та година, от сребро, оникс и кварц, подържано от четири златни грифона и с модел на парен локомотив в кухината. Лично на мен любимо ми е “Зимното” яйце от 1913-а година, подарък за майката на Николай. Изработено е от платина, кварц и ортоклас, както и неприлично количество диаманти, полупрозрачно като имитация на скреж и лед. Във вътрешността има букет от цветя, разположени върху златен мъх. През 2002-а година сменя собственика си за над 9 милиона долара.

Всяко едно от яйцата е абсолютно уникално произведение на изкуството и съдържа по някаква изненада, подобно на доста скъпа детска играчка. Както сами разбирате, чисто като материали цената им е огромна, а като добавим изработката и историческата стойност за Русия, то едва ли каквато и да е цена би била “твърде голяма”. Със сигурност нито едно от тях не става за традиционното чукане по Великден, но би стояло доста добре като украса на камината, ако можете да си го позволите.






Допадна ли ви този материал? (10) (2) 29956 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (9) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.