Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Виртуална разходка из “законните незаконни” забележителности на една европейска столица (статия) - България, История, Любопитно, София
Виртуална разходка из “законните незаконни” забележителности на една европейска столица

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 06 март 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка


Also published in English [click here]

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Младият юрист излезе с отмерена крачка от Гранд Хотел София в ранната утрин на един слънчев юлски ден и се насочи към близкото кафене, разположено пред Народния Театър. Предния ден настроеният авантюристично французин беше приключил с преговорите, заради които се намираше в София и искаше да прекара остатъка от престоя си в разглеждане на забележителности. Разбира се, беше прочел набързо няколко диплянки, разказващи на потенциалните туристи за архитектурните забележителности и музеите, но той не беше човек, изкушен от лъскави атракции. Срещу скромна за стандарта му на живот сума се беше разбрал с един от служителите на хотела, говорещ приличен френски, да го разведе из местата, родени от трудния преход, за които рядко се говори какво са били и как са се появили.

И така, в очакване на своя “екскурзовод”, той се разположи удобно с чаша кафе пред себе си. Малко по-късно дребничкият българин се настани срещу него, поръча си чаша безалкохолно и започна да сваля с думи завесата, обвила местата около тях. Разказа за петзвездния хотел, където беше отседнал французина и за това как той се е появил на мястото на рушащата се дълго време библиотека. Разказа му и за занемарената градинка в далечината, намираща се пред бившия царски дворец. Дали някой ще си спомня, че тя е разположена на мястото на мавзолея на Георги Димитров, който самозабравил се министър решил да срути? Легендите твърдят че взривяването му е отнело повече време, отколкото построяването му. Разумът казва, че този мавзолей бе част от историческото ни наследство и, дори да беше грозен и безполезен, нима е нужно някой да се опитва да го изтрие от картата на София и от учебниците по история?

А дали се помни ремонта на бул. “Цар Освободител”, прочутите жълти павета, които след десетилетия безпроблемно съществуване още от преди войните не издържаха на “наложения” им пътен трафик и се “накъдриха”? Смешно е, но тогава те бяха махнати и седяха дълго време неподредени, докато накрая стриптизьорките от един бар започнаха да ги редят. Писнало им било да си чупят токчетата, а добре че никой не си строши и краката. Там, точно до Двореца се намира и Партийния дом, бившето седалище на БКП с гордо навирен към небето “комин”, от който навремето хеликоптер смъкна червената петолъчка. За 15 години така и не се намери достойна идея как да се украси пилона. Партийният дом е известен и с това, че бе щурмуван и запален – участ, от която намиращата се в обратна посока сграда на Народното събрание бе спасена на косъм. В момента случайният турист ще види един красив герб на Република България върху фасадата му, но дали някой ще му каже, че това място седя празно години, докато се реши какъв да бъде този нов герб.

След тези кратки разяснения двамата мъже тръгнаха бавно през градинката, разположена срещу театъра. А там може да се види друга уникална “забележителност”. В тази градинка с години отчаяните от нищетата пенсионери играят шах. Дали от общината или от скромните им пенсийки, сега те имат красиви шахматни маси, имитиращи мрамор, и часовници, докато навремето просто седяха по пейките, ден след ден, независимо от атмосферните условия.

Разходката продължи към площад “Славейков”, понастоящем един сравнително модерен открит пазар за книги. В днешно време могат да се видят удобни маси с навеси, но колко си спомнят, че този книжен пазар спаси литературата в България в началото на прехода? Колко си спомнят как изчезнаха всички книжарници и единствено на този площад дори в най-лютите зими интелектуалците на държавата можеха да си купят една-две книжки с последните си спестени пари. Тогава обаче ги нямаше лъскавите сергии и навесите, имаше само любов към книгите, ентусиазъм и неугледни дървени масички. В центъра на площада, точно срещу “МакДоналдс” се намира и един фонтан, вероятно красив, “но защо през лятото е покрит и не работи?”, попита французинът. Дано не избледнее никога споменът за младия човек, който по абсурден начин намери смъртта си заради неизправната осветителна инсталация. Неминуемо от площад “Славейков” следващата спирка е паметникът на Патриарх Евтимий или просто “Попа”. Години наред малкото площадче е любимо място за уреждане на срещи, докато стената на близката сграда на Нотариата е своеобразно “табло за обяви” на хипарската субкултура. А в този ред на мисли, какво по-естествено от това да изпиеш една бира в заведението “Под Бора”. Макар и силно променено след многобройните ремонти, то си остава култово кафене.

Скоро странната двойка се изправи пред Паметника на Съветската Армия, там, където се строи поредната спирка на софийското метро. Вероятно това е най-дълго строената подземна железница в света. А градинката там, преди приютявала софийската зоологическа градина, сега е наречена “Скейтърския парк”. За десетина години от сборище на наркомани тя се превърна в спортна площадка, където младежи със скейтбордове, ролери и колела практикуват екстремното си занимание върху самоделни и полупрофесионални съоръжения за каскади.

Като последна спирка българинът заведе своя спътник при антикварните сергии над Военния клуб, разположени близо до катедралата “Александър Невски”, античната църква “Света София” и Вечния Огън, горящ в памет на загиналите в освободителните войни. А чужденецът буквално се загуби между икони и картини, сребърни накити и огромното количество вещи, останали от времената на съюза между България и хитлеристка Германия и последвалото членство във Варшавския договор.

Два часа по-късно, вече в самолета, французинът извади тефтер и започна да пише с усмивка на уста. Защото както в туристическите гидове може да се прочете за историята и забележителностите на София след Освобождението, по време и между двете Световни войни и комунистическия период, така всеки трябва да може да прочете и за годините на прехода и преди влизането в Европейския Съюз.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6312






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4826 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (13) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.