Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Очаквайте: Дан Симънс - "The Terror" (статия) - Дан Симънс, Митология, Научна фантастика, Ужаси
Очаквайте: Дан Симънс - "The Terror"

Автор: Владимир Атанасов - Delvig, вторник, 06 март 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Дан Симънс се завръща при феновете с нова (и типично в негов стил доста дълга) книга. Този път създателят на чудовищния Шрайк ще поведе читателя към литературно неизследваните, вечно замръзнали и тайнствени полета на Северния полюс. Защото, оказва се, ‘The Terror’ принадлежи към рядко срещания и, поради тази причина, крайно любопитен жанр “документален свръхестествен хорър”...

Историята

През 1840 г. легендарният покорител на Севера, Сър Джон Франклин застава начело на експедиция, търсеща проток, свързващ Атлантическия с Тихия океан, с предполагаемо местоположение – някъде сред ледовете на арктическия архипелаг, на Север от Канада. Експедицията се състои от два бивши военни кораба Terror и Erebus и внимателно подбран екипаж от 134 души.
Експедицията се проваля ужасяващо.
Навлизайки в канадския архипелаг, Terror и Erebus скоро се оказват хванати между безмилостни ледени блокове, които бързо се превръщат в цялостно, неразбиваемо поле от лед. Последват ги дни, седмици, месеци на убийствен студ, полярен мрак и безнадеждност. Провизиите им се оказват отровени от некачествените оловни запойки (популярни по онова време) и хората на Сър Джон Франклин един по един биват поваляни от ботулизъм и отравяне с олово, което освен всичко друго поразява умовете им, или по-просто казано ги подлудява.

Действието на самата книга, започва на третата година от пленничеството на Terror и Erebus сред ледовете и след смъртта на Сър Джон Франклин. Начело на оцелелите застава капитанът на Erebus Франсис Крозиър. Ако Джон Франклин олицетворява привилегированата, консервативна прослойка английски морски командири, заели високи постове по чиста традиция, капитан Крозиър е упорития, твърдоглав, винаги underdog ирландски моряк, който е постигал всяка стъпка в кариерата си с много труд и малко ирландска безцеремонност.
Сред полярната нощ двата обречени кораба са сцена на противоестествен, мрачен, готически ужас. Свиреп нескончаем студ, нечовешки глад, лудост, бунтове, канибализъм. А там някъде, сред скърцащите ослепително бели ледове броди нещо, което по зловещ, свиреп начин убива моряците един след друг. Нещо, което не може да бъде хванато или убито. Дали звяр, подобен на огромна бяла мечка, или свръхестествено същество носител на непозната зла воля?

Кратка интерлюдия за очакванията...

Докато седях и мислех какво да напиша за Симънс, в ума ми се появи една странна и малко генеалогична картина, която обаче си заслужава да се отбележи. Всичко написано от него досега по някакъв необясним начин се разделя на две разклонения. От една страна са брилянтните и епични космически опери, от другата е (ужас!) хорър. Тъй като ‘The Terror’ явно следва точно това разклонение, добре е да си припомним предхождащите го членове на хорър-семейството.
“Песента на Кали” – единственото определение, което ми хрумва е “въздействащо”. Представлява повест-разказ за индийска секта, поклонници на кървавата богиня, и съдържа необходимата доза зловещи ритуали и шокиращи обрати. Има прекрасно начало, което те кара да намразиш Калкута (а също така да придобиеш чувството, че автора говори от опит) и въздействащ край, който се явява и единственото въздействащо нещо в цялата книга.
“Лешояди” – “Лешояди” е разказ. От около 800 (осемстотин!) страници. На средата на книгата (която започна да се разпада от мъкнене насам-натам и хвърляне на пода от отчаяние) осъзнах, че тотално съм забравил за какво се борят героите. Според мен и те самите не бяха наясно. В “Лешояди” има фашисти, психоконтрол, преследвания и още фашисти. Също така е богата на Символизъм и Метафори.

А сега сериозно. На фона на цялата фантастика, написана през последните десет години Симънс се откроява като Памела Андерсън на конгрес на БЗНС. Сагата “Хиперион” го издигна до върховете на научнофантастичния Олимп (от който той леко се хлъзна точно заради едноименната книга). Хорър произведенията му, макар и да не отговарят на моя вкус, са великолепни като стил и език. От ‘The Terror’ очаквам увлекателна смесица от исторически реализъм, готически ужас и древна митология. Материя, която би се оказала тънък лед за повечето писатели, но познавайки многофасетния талант на Симънс и способността му да създава сложни комплексни светове, аз лично нетърпеливо чакам куриерите, носещи пакета от “Амазон” да открият пътя до пощенската ми кутия. Това е книга, която ще се чете на един дъх, на запалена лампа и докато седиш в непосредствена близост до батерията на парното!

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6311






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 5603 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (9) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.