Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Уилт Чембърлейн - доминиращата сила (статия) - Баскетбол, Биография
Уилт Чембърлейн - доминиращата сила

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 16 февруари 2007.

Публикувано в Статии :: Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Когато става въпрос за класации, винаги се отнасям с известна недоверчивост, твърдейки уверено, че не може да съществува такова нещо като “най-велик” в дадена област. Но все пак това е любимият спорт на медиите и критиците, затова е навлязло толкова дълбоко в човешките възприятия. По отношение на баскетбола с огромна увереност се заявява, че най-великият е Майкъл Джордан. Когато някой иска да се заяде, обикновено опонира с имена като Меджик Джонсън, Лари Бърд или, ако е от по-новото поколение, с Кобе Брайънт или някоя сходна новоизгряла звезда. Постепенно обаче избледнява споменът за големите от не толкова далечното минало, а и много рядко се споменават имената на центровете, тези високи непохватковци, които осигуряват реалното надмощие в близост до кошовете.

През цялата история на Националната Баскетболна Асоциация (НБА) почти всички успешни отбори са имали като основно свое оръжие ако не велик, то поне много добър център. Като започнем от Джордж Микан и “Минеаполис Лейкърс”, минем през безпрецедентните династии на “Бостън Селтикс” (с Бил Ръсел, Дейв Коуенс и Робърт Париш) и “Лос Анджелис Лейкърс” (с Карим Абдул Джабар), и стигнем до новото царство на “езерняците” с Шакил О’Нийл и “Хюстън Рокетс” с Хакийм Олайджуон. Единствено “Чикаго Булс” успяха да разчупят донякъде властването на пивотите през 90-те години на миналия век.

Играта на центъра се характеризира с няколко основни особености, които го различават значително от доста по-подвижните и разнообразни като похвати гардове и крила. Затова е и много трудно да се прави директно сравнение. Главната роля на центъра е окупиране на подкошието, печелене на борби в атака и защита и, както е в много случаи, отбелязване на определен брой точки средно на мач. Докато Бил Ръсел с неговите безпрецедентни единадесет титли, от които девет поредни, е типичен пример за пасивен в атака, но уникален в защита център (твърди се, че той първи е практикувал чадъри и до момента е ненадминат в това отношение), Карим Абдул Джабар е на обратния полюс. И до момента той води класацията по отбелязани точки в кариерата си – 38 387, главно благодарение на неповторимата му запазена марка – “небесната кука”, и има шест спечелени титли.

Един друг мъж обаче е доминирал много повече тази игра и е допринесъл безкрайно много за развитието й, дори чрез въвеждане на нови правила, създадени само за да му се противопоставят. Макар по титли Уилт Чембърлейн да е надминат и от Ръсел, и от Джабар, при това директно побеждаван и от двамата, следата, която е оставил в баскетбола няма да бъде заличена скоро. Защото едва ли е имало някога баскетболист, който до такава степен да е превъзхождал съперниците си физически и психологически, както и няма баскетболист с толкова “космически” рекорди в НБА. Сухата статистика сочи: четиринадесет сезона в НБА, две титли (с “Филаделфия 76” през 67-ма и с “ЛА Лейкърс” през 72-ра). Сухата статистика обаче сочи и друго, много по-впечатляващо, което прави едрото момче с номер 13 повече от легенда.

Висок 216 сантиметра и с тегло от над 120 килограма, Чембърлейн безспорно е всявал смут на терена. Дебютира в лигата през 1959 г. с екипа на “Филаделфия Уориърс” и веднага прави впечатление на изключително резултатен, офанзивен център. В кариерата си отбелязва 31 419 точки – четвърто постижение в лигата, и средно 30,06 точки на мач, с което се нарежда втори след Джордан. През сезон 61/62 обаче постига средно 50,4 точки на мач, с което е недостижим и до ден днешен. Също така държи и следващите две места по този показател. Отбелязвал е 60 или повече точки в един мач общо 32 пъти, докато всички останали баскетболисти в историята на НБА са го правили общо 26. Уилт се нарежда на първо място и по спечелени борби, общо 23 924 в кариерата си, и 22,9 средно на мач, както и рекордните 55 в една среща.

Обвинен в егоизъм спрямо съотборниците си, през 1968 г. той прави рязък завой в стила си и завършва на първо място по асистенции за сезона и на второ по асистенции средно на мач, сякаш само за да докаже, колко комплексен баскетболист е. За съжаление по това време не се е водела статистика за чадъри и откраднати топки – два параметъра на играта, в които Уилт също се смята за водещ играч. Отново през 68-ма в мач срещу “Детройт Пистънс” Чембърлейн отбелязва 22 точки, печели 25 борби и подава 21 асистенции – единственият случай на постигнат двоен трипъл-дабъл.

Като че ли единствената сила, която можела да се опълчи на Уилт били “Бостън Селтикс” с невероятната си защитна формация, донесла девет поредни титли на тима, във всеки един от които случаи отборът на Чембърлейн бил потърпевш. Главно поради тази причина той остава само с две титли, едната от които спечелена с “ЛА Лейкърс” – сезон, в който отборът записва 33 поредни победи, абсолютен рекорд за всички американски професионални лиги. Друг редовно прилаган прийом срещу центъра било честото фаулиране, понеже наказателните изстрели били слабото му място. Безпрецедентен рекорд е постижението му от сезон 61/62-ра, когато регистрира най-много изпълнени, най-много вкарани и най-много пропуснати изстрели от наказателната линия, първото и последното постижение от които не са надминати и до момента. Поради тази причина се въвежда ограничение за извършените фаулове, или поне така твърди легендата.

Ако трябва да посочим най-великия момент на Уилт като баскетболист, то това вероятно са 100-те отбелязани точки срещу “Ню Йорк Никс” през 1962 година. Крайният резултат е 169:147 за “Филаделфия Уориърс” още в редовното време, като мачът е прекратен 46 секунди преди края, след отбелязването на стотната точка. От противниците трима играчи завършват с по 30 точки – рядко постижение в днешно време, но това се оказва недостатъчно срещу развихрилия се Чембърлейн. Трябва да се отбележи, че цялата тази резултатност е постигната по време, когато не са били въведени трите точки. По самото правило Уилт се изказва негативно, твърдейки че целта на баскетбола е да се доближиш максимално до коша и не трябва да се поощрява стрелбата от разстояние.

Със сигурност Уилт Чембърлейн остава един от най-великите баскетболисти, стъпвали някога на игрището и едва ли скоро рекордите му ще бъдат подобрени. Тъжната истина обаче говори, че величието се определя предимно от шампионските пръстени и индивидуалните MVP награди, в които той изостава сериозно от опонентите си.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6219






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 6164 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (13) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.