|
Сивостен :: Tom Jones - Reload (статия) - Албум, Поп
 | |
Tom Jones - Reload
Mushroom Records, 1999
Track listing:
1. Burning Down The House (w. The Cardigans); 2. Mama Told Me Not To Come (w. Stereophonics); 3. Are You Gonna Go My Way (w. Robbie Williams); 4. All Mine (w. Divine Comedy); 5. Sunny Afternoon (w. Space); 6. I'm Left You're Right She's Gone (w. James Dean Bradfield); 7. Sexbomb (w. Mousse T.); 8. You Need Love Like I Do (w. Heather Small); 9. Looking Out My Window (w. James Taylor Quartet); 10. Sometimes We Cry (w. Van Morrison); 11. Lust For Life (w. The Pretenders); 12. Little Green Bag (w. Barenaked Ladies); 13. Ain't That A Lot Of Love (w. Simply Red); 14. She Drives Me Crazy (w. Zucchero); 15. Never Tear Us Apart (w. Natalie Imbruglia); 16. Baby It's Cold Outside (w. Cerys From Catatonia); 17. Motherless Child (w. Portishead)
През последните десетина години на музикалната сцена видимо стана демоде да издаваш нова продукция. Или собствена. Камо ли пък да я издаваш сам. То не бяха кавъри на Куин, Роксет, Бийтълс, Мадона или Майкъл Джексън – наизуст и набързо, така... Не бяха екстремни комбинации, направо извращения от соя на Пейдж и Пъф Деди, или Павароти и Сепултура. Не беше даже и Garage, Inc., камо ли Under Cover на Ози (не му стигна MTV простотията на тоя човек, ей!). Не бяха ли то и X and friends. За best-овете и последователните концертни "неща" – хич и дума да не става. Въобще, старото куче се развърза, но хич го няма, но пък за сметка на това новоизгряващите "звезди" вече пробиват с кавъри. Мъка! Къде остана детството?
Не че имам нещо против Garage, Inc. или кавърите като цяло – напротив, винаги съм обичал дори самата идея да чуя нещо, писнало ми от въртене, пречупено през нова призма. Може би затова не харесвам и "преправките" на Дрийм Тиътър – може и да е много "яко" да изпълниш перфектно (това последното дебело подчертано) едно към едно с оригинала чужда песен, но не мерси. Виж, Маго де Оз, с разработките си върху Елвис, Цепелин или Юрая Хийп, пънкариите на New Found Glory, отплесванията на Роби Уилямс или - ако щете - Livin' la vida loca в изпълнение на The Toy Dolls, това вече е друга приказка...
Но да се върна на Том Джоунс. Няма да си правя труда да го представям, ама въобще – заедно с Ролинг Стоунс, сигурно остана последната жива легенда на сцена. От епохата след Лили Иванова, имам предвид – дето и казват "н.е." (новата ера).
И глас ли бе да го опишеш...
Самият Reload '99 е комбинация от всичко изписано по-горе, но за сметка на това направено и качествено, и с вкус. Не може да не помните Sexbomb – разби де що имаше класация и две лета се въртя по морета и океани. Пък и още се върти, макар и по-рядко. Целият албум е дуетен – Том Джоунс & friends, нали така – макар и сравнително по-скромно подбран откъм гръмки имена. Не че няма да чуете Кардиганс, Роби Уилямс, Зукеро, Ван Морисън, Симпли Ред или симпатягите от Barenaked Ladies. Даже има и кавър – She Drives Me Crazy на Fine Young Cannibals. За Sunny Afternoon не съм много сигурен. Така или иначе, Reload е стилен, с изключително приятно, свежо, да го нарека направо отпускарско настроение – няма начин да съжалявате дори и за минута за това, че сте го прослушали. Перфектното завръщане на дядо Том след пет години почивка.
Някои хора са като виното – дори остарявайки, просто стават по-добри.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=135174#135174 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
