|
Сивостен :: DVD - история и технология (статия) - История, Компютри, Открития, Хардуер
 | |
DVD е абревиатура на digital versatile disc и най-елементарно може да се опише като CD с увеличен капацитет. Всъщност, близоста в технологично отношение между CD-стандарта и DVD-стандарта е причина всяко DVD устройство да може да чете CD. От гледна точка на потребителя, разликата между CD и DVD е само в капацитета – един компактдиск може да побере до 737 MB информация, докато един еднослоен DVD-диск – до 4,7 GB. Имайки предвид, че могат да се запишат два слоя и две страни, максималният капацитет на DVD-то става 23 пъти по-голям от този на стандартния компактдиск.
В настоящето нещата около DVD-стандарта изглеждат спокойни, като го контролира една единствена организация, а именно т. нар. DVD Forum, основана от Hitachi, Matsushima, Victor JVC, Pioneer, Sony, Toshiba, Philips, Thomson и Time Warner. След публикуването на стандарта, към нея се присъединяват още 230 компании, което прави сигурно бъдещето на настоящия стандарт и изключва възможността за повторение на сценария от войната между VHS и Betacam.
В началото обаче не всичко е толкова розово. През 1995 г. се разработват два стандарта за оптичи носители и устройства с висок капацитет: единият, наречен Multimedia CD, подкрен от Philips и Sony, и другият – Super Density Disc на Toshiba и Time Warner. В този момент нещата изглежда да вървят към повторение на гореспоменатата VHS/Betacam-война, но няколко независими организации, сред които Hollywood Video Disc Advisory Group и Computer Industry Technicak Working Group, се обединяват в консорциум за контролиране на новия стандарт и притискат компаниите Sony и Toshiba да се съгласят да работят за един общ индустриален стандарт, който да включва най-доброто от двете разработки. Така се появява DVD.
 Технологията на DVD е подобна на тази на CD. И двете използват 120-милиметрови дискове с 1,2 мм дебелина и еднакъв отвор в средата. И двете използват трапчинки и равни участъци, щамповани (или прогорени) в поликарбонатна основа, като DVD може да има два слоя за запис, всеки от които е щампован отделно върху отделни поликарбонатни дискове. Основната разлика между CD и DVD е в това, че DVD-дискът е с по-висока плътност на записа и се чете от лазер с по-къса дължина на вълната, което е причината да бъде възможно четенето при такава плътност.
Всеки записан слой е покрит с тънък метален филм, който отразява лазерния лъч. Външният слой има по-тънко метално покритие, за да може светлината да преминава през него, като така става възможно четенето от втория слой.
Бъдещето на DVD-стандарта според мен няма да е много по-различно от настоящето. Самият стандарт няма накъде да бъде развиван, а т. нар. флаш-памети стават все по-големи и по-евтини и се явяват един добър заместител на DVD като носител, така че не вярвам стандарта да надскочи сериозно нишата си и да надрасне положението си на носител за висококачествено видео и архивна информация.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6154 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
