Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Светът се променя (статия) - Творчество
Светът се променя

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 01 февруари 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Високият рус мъж с кафявия ботуш се облегна на перилата на ферибота и замислено проследи със зоркия си поглед щуращите се в опит да избегнат металния корпус сребристи рибки. С досада намести шапката си и бавно започна да тъпче лула с почти човешки бой. След няколко минути ароматният пролетен въздух се изпълни с пухкави кълбета упойващ дим. Дрипавото джудже го погледна безучастно за момент, но след това отново се зае с управлението на нестабилното корито. Тия елфи се връщаха на талази от странство и мъкнеха дяволските треви, в които твърдяха, че намират душевен покой. Само от началото на седмицата поне петнайсет бяха прекосили реката в този участък, блуждаещи в собствената си несигурност души, които намираха утеха в измамните усещания на южняшката порочност. За един истински син на въглищните мини подобни удоволствия бяха непонятни.
На тинестия бряг откъм страната на Старата гора вече унесеният пътник подхвърли няколко дребни монети на лодкаря и, нарамвайки академичния вързоп, закрачи по разбития калдъръм на някога величествената магистрала. За сто и петдесет години студентство родният му край се беше променил. Не можеше да си обясни как баща му беше оставил входната врата към княжеството в подобно окаяно състояние, а и нямаше как да предположи, че издръжката му и тази на другарите му бе донесла постепенно обедняване, прераснало в тежък фалит. Лекият му ход беше накъсван на моменти единствено от неприятните дупки и издатини, в които с ужас установи, че си съсипва модерните ботуши – уникат от уаргска кожа със златни конци и инкрустирани брилянти. А къде беше делегацията по посрещането? Най-бързите хвъркати куриери, които имаше в Южното Кралство, най-елитните гургулици на FDS (Flying Delivery Service) бяха понесли новината за завръщането на любимия син на Росната дъбрава. Къде бяха гордите стрелци и потайните рейнджъри, белоснежните еднорози и луничавите девойки, които да пеят възхвални песни за гордостта на баща му. Е, предпочиташе мургавите безсрамници от обществените хареми, но бащината му повеля щеше да го принуди да си избере за невеста някоя срамежлива елфида от знатен произход, та беше решил още с пристигането да се огледа за най-звънкогласната и стройна.
На разклона за Пушещата кула се натъкна на гледка, която го остави безмълвен и изумен до корените на русите косъмчета на върха на ушите му. Някакъв крастав орк налагаше жена си със сопа, докато изтерзаното създание мъкнеше ръждясала човешка броня към грубо-стъкмена каруца, в която беше впрегнат изкалян и видимо лишен от всякакви емоции хърбав еднорог. Около двамата подскачаха и скимтяха дребни оркчета и късокраки уарги със сплеснати муцуни и увиснала кожа, но различаването на двата вида беше трудно.
- Хей ти, робе – провикна се младият елф с подобаваща за положението и произхода му интонация – защо си изпълзял от помийната си яма посред бял ден, та да стряскаш взора на горските обитатели?
Грозното създание или не го чу, или се направи, че репликата не се отнася за него. Затова елфът повиши тон, демонстративно потупвайки фината ножница, обвила в топла прегръдка хладната стомана на тънката сабя.
- Веднага ми оседлай вихрогона, който си вързал за каруцата и се скрий от бляскавата усмивка на слънцето, за да не крадеш от топлината му. Ще вляза гордо, на кон в бащиния си двор.
- К’о ка’еш гусподине. – мерзкото създание се обърна видимо заинтересовано към нашия герой и оголи гнилите си зъби в широка усмивка – Крантата ше я имаш за трийсет жултици, кат’ примоция ша имаш жената за един час в храстите. Мноу я бива в тия занаяти. Саму чи за храсталака ша плащаш двайсет жултици на гоблина, дету ги държи.
Русият младеж загуби ума и дума при това нахално поведение от страна на лигавото същество, но след кратък размисъл реши, че численото преимущество е на страната на противника и, отбелязвайки мислено да прати наказателен отряд, продължи с припряна крачка по пътя си. В последния момент реши да се отбие до Пушещата кула, за да купи някаква джунджурия от Лудия магьосник, уж че е скъп дар от Южното кралство за сестра му. Оркът го изпроводи с обещания за невероятно изживяване, смъквайки в крайна сметка цената до пет жълтици, като се оказа, че и никакъв гоблин не съществува.
Навремето, като млад елф, любимото му занимание в свободното време беше да ходи с другарите си да замерят магьосника с развалени яйца от базилиск, които както знаем са най-смрадливото нещо на този, а и в други светове, след което да палят огън в гората на ентите и да ги гледат как се разбягват в безмълвна паника. Като поотраснаха установиха, че магьосникът всъщност е безобиден шарлатанин, който продава какви ли не боклуци на безумни цени, главно заради удоволствието от пазаренето. Повечето бяха абсолютно безполезни, донесени от някакво Източно кралство, където хората били с цвят на прегоряло на слънцето жито и се размножавали като мишки.
Пейзажът около него изглеждаше драстично променен. На мястото на гората се простираше почернена от пожарища земя, тук там стърчаха гротескните трупове на величествени дървета. Какво ли се беше случило тук? Скоро разбра, че и Пушещата кула наистина беше пропушила, но след като и последният дървен елемент беше изгорял, бе загубила завинаги това си свойство. Елфът почти се разчувства, чудейки се каква нелека съдба бе сполетяла бедния старец. Тормозът, който му бяха оказвали, щеше да терзае съвестта му през следващите поне петнайсет минути. С тази нелека тежест в петите си, той поседна на един пън, за да изпуши поредната си лула. Още преди да се отпусне, той подскочи, изпроводен от звучно и доста неприлично пожелание по адрес на прескъпата му майка. Учуденият му поглед срещна разгневената физиономия на някакъв ент, не по-висок от педя и половина, с изкривена снага и най-причудливи разклонения и израстъци.
- Какво си ти, балрозите да те вземат?
- На какво ти приличам, тъпунгер такъв? Аз съм ент.
- Но ентите са величествени, величави, великани...
- Бяха. От изток донесоха на магьосника книга за отглеждане на дръвчета бонзай и през последните осемдесет години се занимава само с подкастряне и овързване. Аз съм един от първите, които станаха жертва на тези антивегитабилни експерименти.
- А какво е станало с добрия старец? Сигурно е загинал в пожара, поразил величественото му жилище.
- Ами. Князът на елфите толкова му задлъжня, че се премести в горския дворец, където най-личните елфиди му прислужват. А нас остави да се скитаме като гротескна карикатура на прежното си величие. Кулата запалиха някакви полуръстове, попаднали на дефектни фойерверки в изоставения склад, но покрай нея изгоря и малкото зеленина, която бе останала в околността.
Елфът се почувства като в ужасен, нереален кошмар и се помоли всичко да свърши с едно щракване на пръстите. Нима бе възможно светът да се е променил толкова, какво се бе случило с родното му място? Отпусна се унило на изсъхналата земя, но само след миг се изправи отново, с горда осанка, спомни си за бляскавото родословно дърво и сиянието на отминалите дни, след което с целенасочената увереност в силите си да промени положението почти се затича към бащиния дворец. Зад него ентът тъжно поклати глава, отдавна загубил вяра в здравия разум на остроухите и отново изпадна във философски размисли.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6144






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3115 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.