Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кратка история на компютъра (статия) - История, Компютри, Открития
Кратка история на компютъра

Поредици: Хардуер

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 03 декември 2006.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка


Also published in English [click here]

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Къде се крият историческите корени на модерния компютър - задавали ли сте си някога този въпрос? Ако го зададете на десет човека, най-вероятно ще получите десет различни отговора. Някой ще ви каже, че основите на модерните персонални компютри са налети преди повече от две хилядолетия с изобретяването на сметалото; друг ще посочи VIII - IX век, времето когато математиката и арабските числа си проправят път към Европа; трети ще каже уверено XVII век и ще посочи Джон Непер и неговата система за умножаване на числа; четвърти ще назове 1642 г. като рождена дата на идеята, и Блез Паскал като баща на първата изчислителна машина. Да, всички тези изобретения са проправили пътя на идеята за изчислителната машина във вида, в който я познаваме. Към бащите трябва да добавим и Готфрид Вилхелм фон Лайбниц, Чарлз Егзейвиър Томас с неговия механичен калкулатор, и естествено професор Бабидж.

Чарлз Бабидж, професор по математика в Кембридж, влиза в историята на компютрите с две велики изобретения, и двете - механични изчислителни машини. "Различаващата машина" е решавала полиномни уравнения по метода на разликите. Бабидж работи върху нея в продължение на десет години, като идеята му е била да бъде напълно автоматична, задвижвана с пара и дори да печата резултатите на хартия. За жалост този проект не е реализиран, защото професора изоставя идеята и се захваща с още по-впечатляващ проект - автоматичен механичен цифров компютър с общо предназначение, контролиран изцяло от програми - "Аналитичната машина". По плановете се вижда, че тя работи с десетични числа, като може да обработва числа от по 50 десетични цифри и има памет от 1000 такива числа. Имала е предвидена условност за нелинейно изпълнение на програмите, цикли, изобщо всичко, което едно модерно PC има. Уви, тази машина също никога не е завършена, иначе щяхме да имаме уникалната възможност да видим в някой лондонски музей истински парен компютър - гледката би си заслужавала. Всъщност гледката, изникваща във въображението ми, не е най-важното - най-важната идея, която проф. Бабидж представя пред света, е перфокартата като входно устройство. Точно тези перфокарти, използвани от Херман Холерит стават причина за основаването на Tabulating Machine Co. станала известна по-късно под името IBM, чието място в историята на персоналния компютър предстои да разберем.

Кога се появява на бял свят електронният компютър, ще попитате. В периода 1937 - 1942 г. Тогава един физик на име Джон В. Атанасов, в сътрудничество с Клифърд Бери, създава АВС (Атанасов-Бери Компютър) - първият компютър, използващ модерни тригерни техники, вакуумни лампи, и първият, в който се използва концепцията на логическите вериги и двоичната аритметика. Интересно е, че до 1973 г. патентът на ENIAC на Мокли и Екърт юридически превръща тяхната разработка в първия електронен компютър, но Федералният съд заличава патента и така справедливостта е възстановена.

През 1943 г. Алан Тюринг построява британския военен компютър "Колос", използван за криптоанализ на германски секретни съобщения. Работата на Тюринг така и не получава заслуженото внимание от обществеността, заради секретността на проекта.

Първото поколение компютри започва залеза си с изобретяването на транзистора през 1947 г. от Бардийн и Братън - част от инженерния екип на Bell Laboratories, и на планарният транзистор на У. Шокли от същата фирма. За тези открития тримата си поделят Нобеловата награда за физика през 1956 г. и изхвърлят триодната вакуумна лампа от компютърната индустрия, заменяйки я с полупроводников електронен превключвател - транзистор.

Третото поколение компютри започва възхода си с изобретяването на интегралната схема - полупроводникова верига от множество транзистори в общ корпус, свързани без проводници. Изобретена е през 1959 г. от инженерния екип на Texas Instruments, като първата такава схема включвала само шест транзистора. За сравнение - един Pentium клас процесор има в себе си над 55 милиона.

Като стана дума за процесори, в съзнанието ми веднага изниква една 38-годишна компания, основана от Робърт Нойс, Гордън Мур и Ендрю Гроув на 18 юли 1968 г., която от създаването си до наши дни доминира на пазара на микропроцесори. Добре де, не съвсем от създаването си, а от 1971 г., когато е представен 4-битовият микропроцесор 4004 с 2300 транзистора с размер около квадратен сантиметър, цена 200 долара и изчислителна мощ колкото тази на ENIAC, чийто "процесор" заема 85 кубични метра.

Година по-късно Intel представя 8008 , а по-късно и 8086 (16-битов) и 8088 (8-битов) - два чипа, които за една година обират практически всички награди за разработки, давани от индустрията. Последователно се появяват 286, 386, 486, Pentium, и така до наши дни, когато три дни всички яли, пили и се веселили по повод новата 64-битова придобивка на Симба, произведена от конкурентите AMD, но това е друга история...

Тъй като се отплеснах, ще се върна отново на темата. Четвъртото поколение компютри се появи през 1973 г., когато започват да се пръкват различни устройства, включващи в себе си 8008-чипа на Intel. Същата година Intel представят 8080 - значително по-бърз чип, който може да адресира невероятните за времето си 64 килобайта памет. През 1975 г. се появява и персоналният компютър. Списание "Популярна електроника" преставя Altair - базиран на 8080-процесор компютър, много шарен, святкащ и притежаващ 256 байта памет. За жалост се налагало купувачът да хване поялника и да си го сглоби сам, поради простата причина, че се е предлагал в насипно състояние, а PnP-технологията не е съществувала дори в умовете на прогностиците. Въпреки шеговития тон, трябва да отдадем заслуженото на Altair и революционната отворена технология, която е позволявала на всеки да разработва платки за него, които да бъдат включвани към 100-контактните слотове на шината. Altair също така даде тласък на софтуерната индустрия, която започна да пише софтуер за него, включително първата операционна система и първият BASIC.

През същата тази 1975 г. IBM представя IBM 5100. Това е първият персонален компютър на компанията, включващ вграден монитор, 16 килобайта памет, вграден BASIC-интерпретатор и вградено лентово устройство за съхраняване. Цената му от 9000 долара обаче веднага го поставя извън масова употреба и пазарът продължава да се доминира от евтини машинки, създавани по гаражи и мазета (съвсем сериозно говоря).

IBM 5100 е последван от два не толкова успешни модела, преди да се появи IBM PC (модел 5150). Този модел, макар че формално принадлежи към 51-серията, няма нищо общо с предшествениците си. Конструкцията на РС включва идеята за външна клавиатура и монитор, разширителна шина с 62-изводен конектор, DMA-контролер и микропроцесор 8088 на Intel и... Microsoft. Макар и шеговито казано, действително IBM превръща Microsoft в доминиращ производител на операционни системи и софтуер на пазара. Ключът към това положение се крие в решението на IBM да дадат на Entry Systems Division пълна автономия от останалите дъщерни фирми и отдели на IBM.

Така се стига до възлагането на договора за разработка на операционна система за РС на Microsoft, която поради фатален за IBM, и изключително благоприятен за индустрията като цяло, пропуск в договора може да предлага операционната си система свободно на всеки клиент, желаещ да я купи. Благоприятен за индустрията, защото сравнително лесно конкурентите успяват да напишат BIOS с аналогична функционалност на този на IBM PC, но надали щяха изобщо да се захванат с написването на операционна система. Фактът, че ОС можеше да се поръча свободно, както и това, че IBM използват външни доставчици за компонентите на своето PC, които и друга фирма може да си поръча, дава възможност на предприемчиви компании да започнат да произвеждат съвместими системи, на които софтуерът, написан за PC, тръгва без проблем. Това бележи началото на края за IBM като доминиращ фактор на пазара на персонални компютри, и бумът на Microsoft, Intel и популярността на персоналния компютър като цяло.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=5875






Допадна ли ви този материал? (31) (2) 25181 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (8) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.