Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: 130 години лудост (статия) - История, Общество
130 години лудост

Автор: Асен Цветков, вторник, 25 април 2006.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Всички сме чували за Априлското въстание в часовете си по история. И колкото повече клоним в образованието си към историята, толкова повече различни неща чуваме. Надали има някой, който да не е чувал за предаденото събрание в Оборище, за плановете, направени там, за Кървавото писмо. В ушите на всеки поне веднъж са звучали думите на Вазов:

"От Батак съм чичо,
ти знаеш ли Батак?"


Само че, сякаш като повечето неща от историята, и това е нещо, което е преминало през масата ученици като часовете по игра на карти, часовете прекарани зад ъгъла на даскалото, където може да се пуши без да ти правят проблеми и т.н.

Но ако решим да погледнем по-отблизо цялата история около въстанието, ще видим че по-пълна характеристика на българите като народ надали може да се намери някъде.

Преди самото въстание, преди дори Бенковски да се появи като апостол в България, има организирано движение. Васил Левски и неговите комитети са гръбнака на едно бъдещо въстание и, впоследствие, на една бъдеща държава. За това са отишли години труд и мъки на един единствен човек. И както често се случва по нашия край, в момента, в който той умира, нещата правят същото.
И се налага да се намерят други, които да започнат да градят върху останките.

На нашата географска ширина лудите не са рядко срещано явление, така че нещата отново потръгват. Комитетите биват съживени, макар и не цялата мрежа на Апостола, но идеята е постепенно и това да стане. Само че всички са започнали да се уморяват от идеята да "въстанем там, някога, когато сме готови". "Свободата не ще молитва, иска Караджата!" е фраза, напълно характеризираща ускорената подготовка от зимата на 1875-1876 г. Гонейки сякаш някакъв краен срок, с идеята "сега или никога", комитетите се въоръжават и започват да стават все по дръзки. Все пак трябва да станем част от свободна Европа преди 01.01.77.

Събранието на Оборище е съвсем показателен факт за това как точно се се организирали, се организират и ще се организират за в бъдеще всенародните дела. Готви се всенародно въстание, а това е единствената по-сериозна идея за координация. Е, и като всяко различно нещо, въстанието бива предадено.

"Българи! Юнаци!" - първата пушка гръмва при опитите за арести над апостолите, Кървавото писмо полита по градове, села и махали. И въстанието избухва. Точно както показва и самото събрание на Оборище, въстава една съвсем малка част от населението. Което съвсем естествено води до краха на начинанието. А дали.....?

В "Под Игото" в главата "Новата молитва на чорбаджи Марко" има една реплика, която винаги ме е впечатлявала: "Лудите, лудите. Те да са живи!" Чорбаджи Марко, и авторът зад него, надали в този период от подготовката на въстанието е осъзнавал какво точно ще се случи.

Дори и Ботев, заслепен от патриоичния полет на титаничния си дух, преминава Дунава с идеята четата му да мине по пътя на освободителната армия и да стане част от нея, а всъщност минава по пътя на славата и във вечността.

Какво всъщност прави това въстание: "В сърцето на тирана отворих рана, която няма да се затвори" (цитат по памет) - тези думи на Бенковски имат предвид именно обезбългаряването на неговия революционен окръг вследствие на кланетата. Това, което постига въстанието, е да покаже на Европа, че ние тук в източния край на Балканите можем да умираме и организирано, а не само поединично. И Великите сили се намесват. България получава свободата си. Колко още кръв ще се пролее и колко мастило ще я направи безсмислена и смешна е вече друг въпрос.

Нека не ви звучи песимистчно цялото ми писание дотук. Не смятайте, че народопсихологичните моменти, които показва въстанието имат само лоши черти. Да, ние наистина обичаме да правим всичко в последния момент, но пък тогава нещата ни винаги завършват с огнен блясък. И докато масата от нас дреме по кафетата или крещи патриотични и обидни фрази по стадионите, една друга част - лудите - все още работят. Организират промяната или поне опита за такава.

Защото дори и да не успееш, никой няма да може да ти се изплюе в очите и да каже: "Ти дори не опита!". Имаме си и предатели, но пък каменната грамада край Царевец е скрила спомена как народът ни постъпва с тях. Горди сме с това, че имаме 1300 години история, но не помним уроците й. И все пак ние, българите, за цялото това време сме доказали, че най-добре се справяме, когато импровизираме и променяме плановете си в движение.

Лудостта на Априлското въстание все още дреме в нас и няма да си тръгне докато все още има поне един човек с българска кръв в себе си.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=4933






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3540 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.