Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: “Храните-мутанти” – митове и легенди (статия) - Генно модифицирани организми, Любопитно, Наука
“Храните-мутанти” – митове и легенди

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, събота, 18 март 2006.

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта


Става въпрос за генетично модифицираните организми (ГМО), тази толкова нашумяла и модерна тема в последно време. След дълго колебаене реших да рискувам да се очерня в очите на форумната общественост и да внеса известна яснота в това отношение - право, което смятам че имам, защото изкарах година и половина в трансформиране на ечемик (или поне опити за това). По това време написах и литературен обзор за възможните рискове от въвеждането на ГМО в световното стопанство и на базата на това проучване ще се опитам да изградя защитната си теза. Да, смятам да защитавам тази технология защото силно вярвам, че финансовите интереси и неосведомеността на масите не могат вечно да възпрепятстват прогреса.

Що е то ГМО?

За генетично модифицирани организми грубо казано могат да се смятат всички такива, на които по генно инженерен подход е въведен чужд генетичен материал или е променен техния собствен. В настоящата статия ще огранича вниманието си върху растенията като проблематични и с най-голямо приложение. Генно модифицирани микроорганизми се използват в практиката и научните изследвания в такива количества, за които не бихте искали да знаете, а генно модифицирани животни със стопанско значение се правят трудно и скоро няма да намерят приложение.

И така, взимаме един ген от някакъв организъм. Генът е последователност от ДНК, която кодира даден белтък и, повярвайте ми, немодифицираните организми имат също толкова такива гени, колкото и модифицираните (или с един по-малко). Вкарваме нашия ген във вектор - по-голяма последователност от ДНК, която да способства интегрирането му в генома (съвкупността от гени) на нашето растение. Процеса на въвеждане на новия ген (наричан още трансген) се нарича трансформация и става по няколко различни метода. След това растението известно време е трансформирано, но чак когато се докаже наличието на новия белтък (кодиран от трансгена) почва да бъде ГМО или трансгенно. Звучи лесно нали? Ама не е.

Защо по дяволите ни трябва подобно нещо?

Малко факти, без цифри. Правопропорционално на увеличаващото се население на Земята намаляват обработваемите площи. Почвите се засоляват, изсъхват, ерозират, отровени са от пестициди, добивите намаляват. Огромна част от хората в Африка, Азия и Латинска Америка гладуват. В скоро време чистата сладка вода ще стане лукс, който не може да отива за поливане. Земеделието вдига ръце и казва, че не може да се справи със ситуацията.

Целта на генната модификация е да се постигне по-продуктивно, по-устойчиво или по-богато на хранителни вещества растение. Това е процес, който традиционното земеделие по пътя на изкуствения отбор е постигало в продължение на хиляди години. Само че сега това е възможно в рамките на година-две. В повечето случаи генът, който се добавя, е от някакъв див роднина на нашето растение - дори ген, който то е загубило в процеса на култивация. Следователно звучи малко пресилено да наричаме ГМО “мутанти, създадени от луди учени”.

Някои примери за ГМО:

В огромна част от случаите на генна модификация се касае за постигане на по-голяма устойчивост към неблагоприятните условия на средата. За тази цел се идентифицира някакъв белтък от устойчиво, стопански незначимо растение, и се въвежда в културно такова. Обикновено се модифицират ечемик, пшеница, царевица, ориз, соя и захарно цвекло, като най-значими за селското стопанство. Така се получават студоустойчиви, солеустойчиви и сухоустойчиви култури, което позволява оползотворяването на неблагоприятни като условия почви, избягване на загуби при нехарактерни за сезона температури, липса на дъждове и т.н.

Вторият най-често срещан случай е създаването на устойчиви към даден хербицид (препарат, който се използва за унищожаване на плевели) растения. След това, когато поникне нашата да кажем пшеница, напръскваме с този хербицид и забравяме за досадните плевели. Целта в случая е да се избегне използването на комплекс от хербициди, голяма част от които са по-опасни за културните растения отколкото за плевелите, и обикновено остават в почвата с години.

Малко по-специфични са така наречените Bt-култури. Те са трансформирани с ген за токсин от бактерията Bacillus thuringiensis, който действа само на насекоми (изрично подчертавам че физиологичните особености на бозайниците ги правят абсолютно невъзприемчиви към този токсин). Когато насекомото-вредител нападне нашата култура, то умира и не се налага да пръскаме с тонове инсектициди, които ще убият и невинните пчели, бръмбари-бегачи и какви ли още не ценни видове.
На картинката - Bt-царевица (вдясно), сравнена с чувствителна към вредители (вляво).

Ако ям храни-мутанти ще се разболея и умра.

Както обясних по-горе, всъщност в ГМО не се съдържа нищо неестествено за живата природа. С храната си всеки ден поглъщаме огромно количество ДНК и белтъци и в повечето случаи с нас не се случва нищо фатално. В повечето случаи те се разграждат още в храносмилателната ни система и в нас попадат само вещества, от които нормално сме изградени. Захарта от трансгенно захарно цвекло и някои други пречистени хранителни продукти всъщност не се различават по нищо от обикновените.

Но има едно малко изключение, за нещастие доста неприятно. Както е известно, храни като фъстъците и някои други ядки съдържат белтъци с високи алергенни качества. Има документиран случай на трансгенна соя с белтък от някаква бразилска ядка (с цел повишаване на хранителните качества), която почти причинила смъртта на няколко души в САЩ след получен анафилактичен шок поради алергията им към тези ядки. Което ни довежда до първото условие за въвеждане на трансгенни храни в практиката: задължително поставяне на етикети с точна информация, възможни рискове в случаи като горния, и да не се смесват трансгенни с немодифицирани храни. По този начин биха се избегнали неприятните случаи на алергични реакции и би се дала възможност на потребителя сам да направи своя избор какво да яде.

Искам да запазим земеделието си екологично чисто.

Всъщност трансгенните растения са екологично чисти. Екологично нечисти са растения, пръскани с пестициди, наторявани с минерални торове и какви ли още не гадости. Ако ГМО е устойчиво към вредители или вирее на по-бедни почви, това не се налага и то може да е дори по-чисто екологично от доматите на баба ви.

Но ГМО крият и екологични рискове, като например възможността за предаване на генетичен материал между тях и почвените бактерии или диви плевелни роднини. В случая с бактериите опасенията са от наличието във вектора на ген за антибиотична резистентност (дори два), който е необходим за отбиране на трансгенните от трансформираните растения. Макар и с малка вероятност, този ген може да попадне в патогенен микроорганизъм и той да стане резистентен, а в момента медицинските среди са доста чувствителни на тема антибиотична резистентност. Поради тази причина се търсят алтернативни методи за селекция или се използват гени за антибиотици с ниска терапевтична стойност.

Другият потенциален риск е ген за устойчивост към хербицид да попадне в див роднина на културното растение и да се създаде “суперплевел”. Поради тази причина се въвеждат ГМО с мъжки стерилитет или такива просто не се садят в райони с такава възможност (наличие на див предшественик).

Изказвани са съмнения че самото ГМО може да стане плевел, но пък е известно, че културните растения след хилядолетия на селекция са абсолютни неспособни да живеят в дивата природа (представете си ловуващ пекинез в азиатска джунгла - е, с пшеницата е същото).

Последното опасение е, че под селективен натиск вредители и плевели с резистентност към Bt токсина или даден хербицид ще оцелеят в засетите площи и борбата с тях ще стане още по-трудна. Поради тази причина също са въведени няколко метода за превенция, за които само бъдещето ще покаже дали са ефективни.

Има ли трансгенни растения в търговската мрежа в момента?

Ами не знам, сами преценете дали да ядете американски пуканки. Около 50 % от соята и царевицата в САЩ са трансгенни, същото важи в малко по-малка степен за Аржентина; Китай ги следва по петите. Само че до момента никой не се е сетил да ги принуди да слагат етикети и да спазват някакви условия на култивиране. Има опасения че нещата може вече да са необратими (смесване на ГМО с немодифицирани култури). Европа за щастие се усети навреме и след първоначално въведен мораториум постепенно започна да приема ГМО при изключително строги регулаторни мерки.

Тук е момента да вметнем и две приказки за финансовите интереси. Нали се сещате как производителите на хербициди дават луди пари за създаване на устойчиви точно към техния препарат растения? И как реагират на това конкурентните фирми? Ами какво ли си мислят производителите на инсектициди за Bt-растенията? Дали пък тези финансови интереси на защитници и противници не манипулират информацията, която достига до нас? Можем ли да вярваме на тези, които твърдят, че е безопасно, и на тези, които казват, че е много опасно?

Е искаш да ми кажеш, че ГМО са абсолютно безопасни?

Не. Искам да кажа, че не можем с лека ръка да отхвърлим подобна алтернатива за земеделието. Искам да кажа също, че е безумие да се позволи неконтролирано и без достатъчно изследвания масово въвеждане на ГМО в селското стопанство. Рискове има и ще отнеме десетилетия, а може би векове, за да бъдат оценени. Но при правилно въвеждане и взимане на необходимите мерки тези рискове се намаляват значително. Въпросът е да не се повтарят грешки от миналото, допуснати с антибиотиците, минералните торове и какво ли още не. Да се надяваме, че човечеството ще подходи с необходимия разум, без глупава предубеденост поради липса на информация, но и без сляп възторг от технологията.

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=4776






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 7535 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (19) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.