Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Приключение с меч и магия (статия) - Ролеви игри, Ролеви сетинг
Приключение с меч и магия

Автор: Blade, вторник, 28 февруари 2006.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Започвам тази статия с треперещи пръсти, защото това е една от малкото(и даже по мое мнение първата) мащабни статии за втората българска ролева игра – Аксиом 16. За какво става дума тук – известно време след като излезе “Ендивал: Огледалото на Боговете” се появи и играта “Аксиом 16: Приключение с меч и магия”, която отдавна бе разработвана, още от зората на списание “Фентъзи фактор”(дело на самите автори на книгата).
Когато един ден разбрах, че книгата е излязла, отидох да си я купя - заделих 13 лева от скромните си спестявания, запътих се към сергийката и си я взех. Това, което се наби в очите ми и ми направи невероятно впечатление, бяха описанията – за разлика от Ендивал, където нещата бяха или половинчато описани, или въобще липсваха, тук всичко бе просто и схематизирано – като математическа формула.
Ето и няколко думи за съдържанието на книгата.

Светът

Тъй като за мен сетингът е най-важната част от една ролева игра, ще започна именно от него – действието се развива на света Титания, и по-специално – на един от континентите му, наречен Магландиум. Това е един стандартен фентъзи свят, изпълнен както с някои до болка познати клишета, така и с някои интересни и оригинални хрумвания. Самата история на света прилича на доста други и също е доста банална, но пък за новаците в това няма нищо лошо.
Отначало съществувала само Великата сила, която била майка на Всичко – от вселената до боговете. Всеки от тях имал по един свят, за който да се грижи и да развива и всичко било обладано от един Ред. Но трябвало да има баланс и затова настъпил хаос – някои от боговете се обърнали срещу събратята си, а един от тях, най-могъщият, се изправил срещу Великата сила. Това довело до Голям взрив и по-късно – до създаването на Титания. Тук идва и голямата история с боговете – в двадесетина страници са описани най-подробно под формата на легенди битките между всички богове. Нови се бият срещу стари, стари гинат, някои придобиват власт над света... и всичко това до момента, в който остават няколко от божествата – Орим, символизиращ началото; Алфанна, богиня на любовта, плодородието и лова; Нетилун, богът на морето и един от най-могъщите нови богове; Ахра-Ман – “Нечестивият”, отстъпникът, който обявил война на събратята си; Салфейс, богът на войната. Това са в общи линии боговете, макар и да има други, по-маловажни, също както и Първите(Самариан – повелителят на Доброто, Кали – Майката на Злото, Хармонар – хармонията(може би оттам идва името му? бел. ав.) и отчасти Фанаар, богът на Времето).
Още старите богове създали много от расите на Магландиум, други пък се появили в зората след Първата война на божествата. Расите, с които можете да играете, са шест на брой – хора, джуджета, елфи, гиганти, гущероиди и гоблини.
Хората са, както в повечето фентъзи светове, заемащи една от централните роли на многоброен и експанзиращ вид. На Магландиум те са основали три големи държави – Западният, Централният и Източният съюзи, макар да има и независими територии, които населяват. Според легендата, те са съвършенния баланс между всички създания – не са силни като останалите раси, но пък и не им отстъпват. Създадени от бог Орим, хората се оказали ценни съюзници във войната между боговете. Макар и да живеят кратко, те са амбициозна и напредничава раса, готова на всичко за да постигне целите си. И макар боговете отначало да се надсмивали над човеците, впоследствие открили, че всъщност хората са смъртоносно острие в ръцете на този, който знае как да ги използва.

Елфите – единственото, което ги отличава от стереотипа тук е това, че са по-ниски. Уви, свен това авторите не предлагат нищо ново – елфите отново са създания с невероятна красота, щръкнали уши и непроменящи се от времето лица. Те се делят на два типа – тъмни и светли, макар на външен вид да са еднакви. Това политическо разделение е причина за много разногласия и проблеми в елфическите земи, защото тъмните елфи желаят изолация от останалия свят, докато светлите – активно общуване и търговски отношения. Елфите принадлежат към родове, които определят в голяма степен политическите им възгледи.
Елфите живеят във Вечната гора, където над тях бди магията им и където те живеят спокойно с обитателите й.
При джуджетата също виждаме малко новости в концепцията – те отново са дребният народец, който дълбае планините, пие усилено бира, сражава се непобедимо с брадви и зимно време живее с жените си дълбоко в планинските недра. Въпреки това, аз лично винаги съм бил почитател на “ситнежите”(както би ги рекъл един приятел), но в Магландиум някак си не успяха да ми харесат – имената им са безкрайно смешни и видът им е по-скоро пародиен. Например едно джудже може да се казва Тавховрадз, което прочетено отзад напред е Здравохват. Градовете им се наричат Копнидолдълбок или пък Камъкмекподчук. Аз не мога да си представя могъщото джудже, което може да избяга няколко километра, носещо огромен и тежък чук, стоманен шлем и ризница и след това да се сражава два часа без да се измори, да се казва Хвалипръц от Камъкмекподчук. Въобще ако си представите картината на смелото джудже с абсурдно име, няма как да не се засмеете. Лошото в случая е, че джуджетата трябва да са “сериозни”, а на практика не се получава така. Иначе битът, културата и историята им са описани подробно, както останалите раси.

Гигантите са моите лични фаворити, които смятам за най-оригиналната раса в книгата. Създадени от бог Самариан като най-върховните и съвършенни създания, те били захвърлени в Бездната при демоните, от които после се отскубнали. Характеристиката, която им подхожда най-много, е че предпочитат да решават проблемите си със силата на юмрука, отколкото със силата на разума. Те са хуманоиди, но са значително по-високи от останалите създания – стигат до два метра и половина. Заради престоя си при демоните са придобили някои техни характерни белези - имат рога на главата, които могат да са прави или извити; също така имат и грива, която прилича донякъде на бакенбарди. За тях колкото по-дълга е гривата, толкова по силен и достоен е носителят й. Имат четири пръста на краката си и като цяло изглеждат зловещо, или поне донякъде. Те се делят на племена и денят им преминава най-вече в оцеляване, което ги прави силни физически – ако не умрат от тежките условия в Пустошта или пък в битка, то те най-вероятно ще оцелеят до дълбока старост. Определено е интересна тяхната писменост – използват възли, които оплитат най-често от въжета и по този начин оформят изречения и думи. Това силно напомня на писмеността на инките, наречена “кипу”, която отново съчетава в себе си различни цветни възли. Също така изписват имената си на гривата или на косата(може би за да не ги забравят? бел. ав.).
Гущероидите и гоблините са последните две раси. Пиша ги заедно, тъй като според мен те не са достатъчно добри за игра в по-пъстра група, в която влизат повече различни създания. Гущероидите и гоблините мразят всичко. Зли са и хич нямат добри отношения с останалите създания.
Гущероидите на мен лично ми мязат на хората-змии от книгите за Конан – те са точно такъв тип, само че предпочитат или да ти забият нож в гърба, или да ти се изплюят в лицето(слюнката им отделя опасна и не особено приятна разяждаща киселина). Интересното при тези блатни създания е, че те преминават през няколко етапа на развитие – нещо, което на мен ми се стори доста интересно. Първият етап е “Игматът” – когато хайверът на щархата(гущероидите се наричат по този начин) е хвърлен в блатото, той, ако не бъде изяден от блатните създания, двадесет дена след това ще влезе в друг период – на Търсене. Тогава той ще трябва да намери пътя до дома, развивайки своите рефлекси и инстинкти и ако го направи ще премине в периода на Какавидата. Във време от шест месеца щархата сънува различни сънища, с които оформя своето съзнание, мироглед и характер. Според щархите, каквото става около какавидата, става и в съзнанието на самия гущероид – затова например слагането на какавидата в близост до зверове прави гущероида много смел.
След като се измъкне от какавидата, и се “излюпи”, гущероидът преминава в периода на учение – той бива наречен Гущер и трябва да прекара петнадесет дълги години в трупане на знания. След като това време измине, той бива поставен пред изпитание – да премине “вода от огън”. Ако успее, той придобива твърди плочки на гърба си – знак, че вече е станал Щарха.
Гоблините пък са чада на Нечестивия – Ахра-Ман - и също като своя отец са деца на злото. Живеещи в планините, те знаят повече за прокопаването на проходите дори от джуджетата. За тях се знае малко – че са зли и недружелюбни. Затова и малцина искат да си имат работа с тях.

Другите части от света – първо ще спомена магията, която за мен лично е пълно разочарование. Нищо ново и оригинално няма в нея, а като гледаш магиите, все едно виждаш заклинанията от “Подземия и дракони”(“Dungeons and Dragons v3.5”). Все до болка познати чародейства от типа на огнено кълбо, огнена стена, магическа стрела и т.н. Това, което ми направи впечатление тук е, че всъщност няма социално-ориентирани магии. Всички заклинания са насочени само и единствено към битка, което прави Аксиом 16 доста подобна на компютърните ролеви игри, където магьосниците само ходят и бият и бият и бият...
Магьосническите школи са няколко – ако не сте се досетили вече, те са Огън, Вода, Въздух, Земя, Мрак, Светлина, Ред и Хаос.
Забавно ми стана, когато се замислих, че в “Ендивал” преобладават социално-насочените магии. Всъщност те почти всички бяха такива, докато тук преобладават бойните.
Друго нещо, което ми направи впечатление, бяха материалите – те са нещо, с което авторите определено не могат да се гордеят. На Магландиум можете да видите митрилени ризници, използвани този път от елфи, вместо от джуджета. Има също така и адамантий – все едно, че играя старата руска игричка Rage of Mages, където материалите бяха същите, но с допълнение от Драконова сплав и Метеорик. Е, там липсваха и каменните двуръчни мечове, както и каменните брони – не се и съмнявам, че някой друг освен умствено изостанал гигант ще да си сложи каменна броня, изключая самоубийците, скачащи от крайморските скали.
Друго нелогичен момент, възникнал от изтърканото клише на подземията, са канализациите в градовете – поредното намигване към “Подземия и дракони” и несполучлив опит за наподобяване на нещо от типа на катакомби. Според авторите канализацията е средище на опасни чудовища, гилдията на крадците, а също така и несметни богатства(огромни количества тор може би?). За да бъде още по-пълна картинката, не е ясно как и защо всеки голям човешки град има канализации, а пълна мистерия е също и времето на строежа. Също така не е тайна и че героите отиват в канализацията, за да търсят съкровища, но намират само неприятни миризми и болести, чудовища(тореният злодей?), както и гилдията на крадците, която никой не знае защо стои там, при положение че освен тор, миризми, болести и чудовища, няма нищо друго.
Тук следва клатене на глава и припомняне на други подобни моменти от книгата, които са добавени сякаш ей така, колкото да има нещо. Проблемът е, че тези моменти създават неприятни впечатления у читателя и нерядко будят смях, защото или са принципно нелогични, или пък не съответстват с написаното до момента.

Като край към тази първа половина на статията бих казал, че всъщност светът предлага съвсем малко новости на читателя. Може да се стори скучен на “старите вълци”, но за новаци е достатъчно подробно и добре описан – за това бих посъветвал тези, които едва навлизат в ролевите игри и са почитатели на световете тип Средната земя, да пробват Аксиом 16. Но с определени условия, защото...

Системата

... е много слаба. Тъй като самата система за мен по принцип не е толкова важна, тя лесно може да се промени и приспособи от опитни играчи. Но както казах по-горе – Аксиом 16 е много подходящ за новаците като свят, но за сметка на това системата утежнява проблема тотално.
Основата, на която се гради всичко, е така наречения УФУД(Универсална Формула за Успешно Действие), която представлява на практика Показател + 3 зара > 16 + усложнение. Тази формула се повтаря навсякъде, във всички хвърляния и изглежда добра идея, но тук идват и нещата, които представят Аксиом в лоша светлина.
Първо, това са многото показатели – има Жизненост и Виталност(нищо, че двете думи са синоними), Скорост, Красота, Късмет, Сила, Ловкост, Интелект, Прецизност, Издръжливост, Бдителност, Реакция, Обаяние, Допълнително тегло, Магическа защита, Психична устойчивост, Устойчивост на отрови, Воля, Магическо умение, Мана, Магическа атака, Невъоражена атака, Борба, Ръкопашни оръжия, Стрелба, Базова защита, Базова щета, Стабилност, Захват, Разстояние за ефективна стрелба(РЕС), Моментни състояния, Точки умора, Точки почивка...
Успяхте ли да запомните и половината от тях? Предполагам – не. Отделно, има и страница с повече от 55 съкращения на показателите, което принуждава играчите да играят с едно отделно листче, на което са си записали всички абревиатури.
Отделно – системата претендира да е безкласова и донякъде авторите са успели в това; но тук се появяват умения от типа на „Ковач”, „Воин” и прочие, което автоматично ни насочва към класове, макар и представени по различен начин. Самите умения дават и допълнителни бонуси към статистики и показатели, което ги прави оприличава още повече на класове. Хубавото в случая е, че по-лесно могат да се правят импровизации и допълнения към системата от играчите като баланса не се губи лесно.
Бойната система е доста мудна и също като в DnD 3.5 основна част заема разграфеното бойно поле. Трябва да ползвате фигурки/пионки/бобчета за да олицетворявате героите и тук има един нелогизъм – едно поле е с размер 2х2 метра, но на това поле може да стои само едно създание.
Описани са всякакви вероятни действия на героите, и заедно с многото показатели, всяко оръжие има по няколко специални атаки, което навява за мисълта на някоя компютърна игра, където се биеш с меча и довършваш противника с финален и красив удар. Е, тук ударите наистина са от типа “Шок-вълна”, “Зашеметител”(много гледане на кеч?) и т.н.
Като цяло системата затруднява и бави играчите – различните типове щети, възстановяването и прочие. Не знам дали авторите са целили реализъм с многото показатели, но определено не са го постигнали; системата дори не е и абстрактна, с всичките тези движения и специални ходове по време на битка. В крайна сметка авторите са създали една трудна героична система, която от време на време избива на нелогизми, които затормозяват цялостната игра и удоволствието с твърде много сметки. Хубаво е, че изглежда те са се поучили от грешките си и сега са в процес на разработка две нови "Аксиом"-системи: Аксиом Универсал и Аксиом Класик - засега нищо повече не се знае, освен че едната система ще бъде безплатно разпространяема из интернет пространството. Повече ще можете да научите на официалния сайт на разработчиците, поместен най-долу в статията.

Оформлението

За разлика от системата, която тотално убива удоволствието от играта, оформлението на книгата е на доста добро ниво. Появява се двуколонната подредба на страниците, която липсваше във всички Ендивали досега. Авторите са се постарали много добре да опишат всичко в книгата, особено в първата, въвеждаща, част, където дори има и примерна ролева сесия. На мен лично ми беше приятно да прочета всичко това, защото си личеше, че авторите наистина са се постарали книгата им да е полезна за начинаещите и да ги въведе в хобито на ролевите игри.
Но и тук има някои куцащи моменти като например легендите, написани в стил “Йода говори” или “пиян старец”, при които понякога ти става смешно самото изречение, защото авторите толкова са искали да придадат “достоверност” на текста, че са прекалили с мерената реч...
Хареса ми също така, че са се опитали да представят света по различен от сухите текстове начин – например текстовете за Гигантите бяха “извадка” от писанията на един гигант, разказващ за народа си.
Картинките са много приятни, както сигурно сте забелязали, макар да са от типичния стил “едри мъжаги с железни мускули, големи мечове и полу-голи девици до тях”(доколко са девици не е сигурно). Таблиците, а и всичко останало, са направени прилежно и подредено. Трябва да предупредя също така, че в книгата има доста грешки, които можете да видите попавени на официалния сайт на книгата – www.acsiom16.com

Като цяло си личи труда на авторите. Независимо от “Копнидолдълбок” или пък джуджето Хвалипръц, те наистина са се потрудили над своето произведение и това си личи от дългите, големи и понякога претоварващи описания.
Други проекти на екипа са сборник с разкази, който се очаква да излезе в скоро време, както и две нови системи – едната ще се разпространява безплатно в интернет, докато другата ще бъде издадена като нова книга. Иван Атанасов, ръководител на екипа, ако мога така да се изразя, твърди че системите ще бъдат олекотени и оправени от всичките грешки, които има в момента.
Дано в скоро време да станем свидетели на система с по-малко показатели, както и малко по-интересен и новаторски свят. Друго освен успех не мога да пожелая на екипа.

Накрая, бих искал да благодаря на Гортаур, че ме светна за писмеността на инките, както и на Иван “Бат Гойко” Атанасов, който ми помогна с илюстрациите към статията.

---
Библиография:
"Приключение с меч и магия: Аксиом 16"

Връзки по темата:
http://www.acsiom16.com - официалният сайт на ролевата игра, откъдето ще можете да си изтеглите полезни материали, готови приключения или просто да прочетете няколко статии.

http://www.maglandium.hit.bg - фен сайт на Аксиом 16, където има полезни фенски материали за играта.

Тема за коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=101767#101767






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 7983 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.