Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Ролевите игри на екрана (статия) - Настолни игри, Ролеви игри
Ролевите игри на екрана

Автори: Константин Делчев, Alaris, събота, 04 февруари 2006.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Смятах да отворя дума за това, още от както почна през ден да се споменава прословутата серия на Декстър, която не съм имал възможността да гледам и до ден днешен (този пропуск в статията биде запълнен, при редактирането на статията, от Александър Рангелов, чийто пасаж е даден като допълнение). Е, не отворих, понеже все се надявах да събера маалко повече материал. След час и половина загуба на време, реших, че повече материал не ми трябва, понеже би имало изключително вредно въздействие върху психическото ми равновесие.
Защо ли? Ами да почнем по ред на номерата.







1.Подземия и дракони. (Dungeons and dragons)

Първият игрален филм по D&D. Не първият изобщо, понеже съществува от 80те години едно анимационно сериалче, което дори преди време беше намерило своето екранно място в БТВ. Е в 6.30 сутринта, но за ранобудните това е перфектния часови пояс.. При всичките наивности в тази анимация и стандарната история за 6те хлапета попаднали в друг свят, трябва да спомена, че имаше много повече смисъл от двете игрални версии. Най-малкото - случваше се някаква поука (А понеже аз нямах нерви да го гледам цялото, често пусках чак за сутрешните новини и хващах само поуката).
За сметка на това в игралният филм поука нямаше, освен тази, че подобна грешка не бива да се повтаря. И която уви не беше извлечена, но за това - по-късно.
Много хора считат, че Джеръми Айрънс сигурно е загубил бас и за това играе в такъв филм. Ролята му на Лошия беше клиширана, диалозите - скучни и дори безспорният му талант да играе отрицателни персонажи не свърши никаква работа. Неговият 'подчинен' беше тоже скучноват и сега, като прехвърлям нещата, които съм гледал, някак си не се сещам по-досадна двойка злодеи.

Положителните герои им бяха общо-взето по мярка. Двама крадци, разменящи 'остроумия', начинаеща магьосничка, правеща магии точно както не е описано в книгите и някакво джудже-пънкар. А, да - забравих елфата-мулатка-рейнджър, която придаваше малко красота на продукцията. Малко.
Сюжетът беше линеен и тривиален - намерете това, преди Злодеят да е завладял света и докато се стигне до намирането му имаше от всичко по много - безумно направени лабиринти, саможертви, тъмници, пещери, малко предателство... А, да не забравя - имаше добър лич. Нещо, което принципно се случва с вероятност 1/10^24.
Специалните ефекти - оооох. Още си спомням оня окат плондир, носещ се в гарнизона (beholder, вие какво си помислихте) и илюминациите при магиите на главната героиня.
С една дума - филмът имаше само бегла възможност да се хареса на малките братчета на играещите ролева игра.
Лошо... И за да стане уж по-добре, направи се втори опит.

2. Подземия и дракони 2: Мощта на елементите (Dungeons and dragons: The elemental might).

100 години след историята във първия. Прокълнатият Дамодар (Брус Пейн, който явно не го бива в избягването на минали грешки) се завръща...
Имаше няколко добри неща, в сравнение с първия - магиите си бяха като хората, даже на някои за всеки случай им казваха и името. Е, смешничко изглеждаха, звучаха префърцунено и не на място в обстановката (In the name of Obad-Hai I banish you unholy abominatioooons!!!!), но все пак... А - и специалните ефекти бяха маааалко по-добри. Не много.
Сюжетът за жалост си беше все така елементарен, с разликата, че добрите герои този път не бяха прошляци, ами дълбоко епични персонажи, пример за висша добродетел. Как точно олицетворението на мъдростта реши да се изправи само срещу бял дракон и респективно да стане на висулка - не разбрах, но предвид всичко останало във филма, това е от малко значение.
Естествено отново имаше 'остроумни' и 'драматични' диалози, любовна трагедия (почти - все пак, кхъм, хепиенд), отово се спасяваше света... Тук, поне лича беше зъл, а имахме рядкото щастие да видим и няколко сравнително добре направени чудовища. За сметка на това пък човек можеше почти да състави персонажният лист на героите и това много, много ама много дразнеше.
Актьорската игра отново беше досадна, да не кажа по-лоша дума. Връх на безумието беше женският състав, които или показваха каменни физиономии, или правеха разни неадекватни мимики. Брус Пейн - погледът му във финалната сцена заслужава да бъде запазен за вековете. ОХ!

3. Кръвна рода: Oбгърнатите (Kindred: The embraced)

Задължително е да се спомене, че филмите по ДнД далеч не са единствената издънка. Този канадски сериал по Вампир:Маскарадът заслужено не е оцелял повече от две години. Най-голямата му грешка е профанизирането на света до такава степен, че просто може да вбеси човек. Добре, идеята да се покаже живота на вампирите в един град, с йерархията, с възможните конфликти, с интеракцията между вампири и смъртни е добра, но защо всичко е така сдъвкано, изкривено, защо при наличието на толкова екранно време, то не беше запълнено като хората?
Аз издържах само един епизод, стига ми, защото ако тръгна да изброявам гафовете, сигурно ще ги докарам дузини:
-всички вампири се разхождат десетина-петнадесет минути на слънце съвсем спокойно.
-Уж ужасяващо обезобразеният примоген на носферату прилича на Юл Бринер с гъбички на ноктите и използва доминацията си, за да остави необяснимо самоубийство, вместо просто да заличи някой спомен.
-Най-големият проблем на принцът-вентру е един човек-полицай. След като полицаят узнава за Маскарада, той заедно със съвета си обявява кръвен лов на издалата тайните тореадорка, но полицаят си остава жив, здрав и дори изстрелва няколко куршума по принца (които го оцелват). Същият тоя принц е овладял емблематичната за Гангрел дисциплина проеантство, незнайно как.
-примогенът на клан Гангрел държи фитнес-салон.
-Може всички да правят всевъзможно глупости, но клан Тремер просто си трае.
И това в първи епизод... Правете си сметка за по-нататък. Филмът е от преди 10 години и е крайно време да влезе напълно в забвение. Жалко за калпавото пресъздаване на така хубав свят. Да се надяваме, че когато започне да се прави филм по Вампир:Реквиема (а принципното съгласие вече е постигнато), той ще е на светлинни години пред този.

4. Братството III: Млади демони (The Brotherhood III: Young demons)

Човек би си помислил, че след три разочарования ще поумнея, но надеждата по някога властва над разума. Ами не, защото изгледах и четвърти, тясно свързан с ролевите игри филм (който ме мотивира и за написването на тая статия). Отново идеше реч за канадска продукция, при това с участието на съответното правителство. Не че, живеейки в България, нямам опит с правителствени халтури, но това е Канада, рекох си. Човекът, от който чух за филма не беше въодушевен, да не кажа обратното, но предвид особените му вкусове и факта, че целодневната работа с наркомани леко изкривява преценката за някои неща, реших да видя що за стока е. Още повече, това обещаваше да е първата лента, която гледам, с главни герои ролеви играчи, а не снимана по някой ролеви свят. Знам, че някъде отдавна е правен една друга, по истински случай - дело срещу ТСР, които биват обвинени, че AD&D е допринесло за самоубийството на един младеж, но този филм се води кинематографична издънка и е тотално ненамираем. За разлика от него "Младите демони" намерих лесно, което вложи в мен някаква надежда, макар да имам опит от филми с числото III в заглавието и пълно затъмнение, касаещо I и II.
Напразно! Това нещо зае едноличното място в класацията ми за най-безсмислен филм.
Иде реч за групичка младежи, играещи ЛАРП, при това забележете - нощем в сградата на училището си. Младежите, естествено, бяха представени като опозиция на т.нар. 'jock circle', демек популярните, добре изглеждащи и т.н. спортисти и мажоретки, като в групичката имаше стандартните 'емо'-та, 'готик'-маниаци, срамежливи девственички... До тук - поносимо зле, и в други филми се е споменавал 'клубът по ДнД' или 'клубът по ролеви игри' в същата светлина.
Само дето филмът трябваше да се води филм на ужасите. И тук последва стандартният номер с книгата заклинания, която се оказа истинска и цялата торба клиширани хорър сценки. Особено вървенето по дълги тъмни коридори... Две трети от филма - дълги тъмни коридори. А - и бягането с ужасена физиономия на забавен кадър. Впрочем, тия кадри бяха действително забавни. Също както и пълната липса на специални ефекти, различни от пушек по стълбите и червена локва някъде. Ад! Поднебесен ад!
Е, имаше две сценки, в които на нововключения в групата футболист (който накрая спаси всички, разбира се) му се разясняваше що е ролева игра и толкова. Впрочем, това бяха комай единствените две сцени, в които има смислен диалог. В повечето - дори диалог нямаше, а същинският връх на пълната безмислица беше дългата и ненужна сцена под душа, където един от главните герои (да, обикновено е героиня, но тук не е. Дали режисьорът така иска да се харесва на жените, или на хомосексуалистите - не знам) се къпеше по бели, дълбоко изрязани слипове. И така - 3 минути. Малко по-долу в класацията са и садо-мазо елементите, явно идващи за да подчертаят ниския морал на Лошите и да предоставят радост за окото (отново главно на женското и хомосексуалното), а за да е ужасът пълен, просто трябва да се види костюмът на Злия. Виждали ли сте кожен шлем с форма на басинет и много капси? В комплект с ботуши с много капси и нагръдник с много капси, покрай лъскавите тенекийки с размер на десертна чиния, естествено? Добавете към това сега дългия черен плащ и походката тип 'моряк с много стаж'. Е - получавате кръстоска между Дарт Вейдър и блек метъл вокалист. А и след като сте се досетили от десета минута нататък кой е под маската, нищо, ама нищо не може да ви се стори по-зле измислено!
Единственото хубаво нещо в този филм бе, че имаше край. Глупав - но край. Още от един скрийншот, на който се показваше книга досущ същата, като тази, която държи Мефи 'По-бързия от смъртта' в един от комиксите на Белите вълци и наличието на 'демон' в заглавието, бях решил, че ще има някаква бегла връзка със стария Свят на мрака - еми да, имаше я. Просто сценаристът явно е мернал няколко реда някъде за историята на Тихите бродници в древен Египет (това докато е 'проучвал' темата, демек докато е запълвал час-два с четене в Гугъл), мернал комиксчето и решил поради липса на свои идеи да сложи, след като добре я омаже естествено, някоя чужда.

Та - това е опитът ми с филмите, касаещи силно в един или друг аспект ролевите игри. Някак си, човек би си представил че свестен филм може да се направи - било то свестен екшън/трилър по някой от добрите светове, било някоя драма, показваща причините на група хора да се занимават с една фантазия, бягайки от реалността, било нещо поне на средното ниво. Защо такова към момента не сме видели (или поне аз не съм имал възможност да видя), просто нямам отговор.

За прословутата серия на Декстър:

Не можем да пропуснем важния почти колкото излизането на Здрач над Ендивал епизод на Декстър. Все пак огромен процент хора са се запалили точно от него. С голяма сигурност можем да го титулуваме най-важното парче телевизионно предаване касаещо РИ, що се отнася до брой зарибени, и качество на представянето на хобито.

В него се описват(далеч по-успешно отколкото в изброените игрални филми) основни ситуации за ролевите игри - има си dungeoncrawl, има си групичка от рейнджър, маг и войн, има си екшън, има си напрежение. Освен това показва самия процес на игра - играчи, разказвач, зарове, DM screen, карта на подземието, фигурки и прочие. Последователно успява да се заиграе с:
- мънчкините - Декстър искаше да е "Gygax, the 27th level fighter/mage with a +18 soul sucking sword" - намиг Basic D&D
- злите водещи - в лицето на Декстър, който всячески се стремеше да избие героите на другарете
- твърде добрите водещи - в лицето на Ди Ди, която след кратка разходка из подземието...
("You're walking through a beautiful forest..."
"It's a DUNGEON!"
"Ookay Dungeon-forest, whatever!") директно пристъпва към награждаването.

И разбира се всичко това се случва в магическия свят на играта Monsters & Mazes.
Като цяло филмчето се справя блестящо с повече цели отколкото могат да си поставят кой да е от описаните игрални филми.

Тема за коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=4507






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 8058 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (81) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.