"Dream is a destiny"

Пробуди се! Как искаш да четеш за сънищата ако не си пробуден?

Затвори очи, дишай бавно, дишай все по-равномерно докато накрая заспиш. Къде си? Сънищата са продукт на нашия мозък, но нима целият свят не е пряка референция на това, което мозъкът получава от сетивата и след това обработва и ни представя като "реалност". А и няма двама човека, които да виждат света по един и същ начин. Тогава къде отиваме когато заспим?

Веднъж Джуан Дзъ сънувал, че е пеперуда, весело подхвъркваща пеперуда. Радвал се от сърце и не съзнавал, че е Джуан Дзъ. Но внезапно се събудил, учудил се, че е Джуан Дзъ, и не могъл да разбере: дали Джуан Дзъ е сънувал, че е пеперуда, или пеперудата сънува, че е Джуан Дзъ.

А какво вижда страничния наблюдател? Няма значение, интересното става, когато се научим да контролираме сънищата. Когато заспивайки оставяме част от съзнанието си будно и то поема контрол над съня. Тогава всичко, което ни се случва насън е такова, каквото ние искаме да се случи. Техники за "осъзнато сънуване" има много, затова няма да ги изреждам, но някои от "задължителните" неща са:

1. Бордови дневник - всяка сутрин (а ако спиш следобед и тогава) записвай своя сън в дневника на сънуващия. С течение на времето ще видиш как някои детайли се повтарят и по тях ще можеш да разбереш кога сънуваш - лесничко, а?

2. Честичко си задавай въпроса - сънувам ли в момента?

3. Следва директно от 2. - когато се запиташ дали не сънуваш погледни си дланите на ръцете, часовника (особено ако е електронен), опитай се да светнеш (или да изгасиш) някоя лампа. Идея си нямам защо, но докато сънуваме дланите ни най-често се виждат размазано, цифрите на електронните часовници трептят и не се различават една от друга, а не можем да променяме светлината в дадено помещение.

Това само на първо време. Но научим ли се да разбираме кога сънуваме оттам крачката до контролирането на съня не е толкова голяма. Или е? Първите опити за контрол трябва да са по-елементарни, но като задобреем можем да променяме всичко. Във вселената на нашите сънища има само един закон и той е нашия закон. Кеф ти - летиш, кеф ти - плуваш с русалки или се къпеш със самодиви, а какви ролеви игри можеш да играеш не е истина. Е, сънищата са коварни и си имат механизъм на самоконтрол - доста често ни изхвърлят ако усетят, че се опитваме да ги овладеем. Най-често се прехвърляме от един сън в друг чрез "фалшиво събуждане". Както сънуваме и започваме да контролираме и изведнъж се събуждаме. Ама толкова реално се събуждаме, че даже не усещаме, че сънуваме нов сън. Сън, над който нямаме контрол. В този момент е важно да си зададем въпроса - буден ли съм?

И ако нашата реалност е сънят на Бог, то нима нашите сънища не са неговата реалност?

И наистина след няколко месеца практика човек запова да си задава въпроса "що е то реалност и има ли тя почва у нас". И след като можем да променяме и контролираме това, което сънуваме, няма ли да дойде момента, в който ще можем да променяма и това, което не сънуваме. И има ли разлика между двете?