Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Трай бабо за хубост (статия) - Изкуство, Общество
Трай бабо за хубост

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, събота, 29 октомври 2005.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Безспорно е желанието на жената да бъде красива, да се харесва и да бъде обект на обожание. Но дали понякога това желание не достига границата на разума. Дали не прераства в живото-застрашаващо самобичуване. Безбройните процедури, с които нежния пол цели да измени външността си понякога наистина достигат до крайности, непонятни за средностатистическия човек. Феномена на “разкрасяването” е строго свързан с времето и културата, в която се прилага. Трудно е да се открие общоприет идеал за жена, който да е валиден във всички посоки на времето и пространството. А дали за този феномен основна вина не носят мъжете, стандартите, които поставят и които нямат физиологично обяснение, а носят само психологическа “наслада”. Защото нито една от тези процедури не водят до подобряване на здравето, увеличаване на способността за продължаване на рода или не са свързани с друга необходимост на организма или вида.

Европейската култура. 20-21 век;
Украса на тялото.


Излишно е да изброяваме гримовете, стотиците методи за обезкосмяване на всички възможни места, безкрайните диети и всички останали дребни “необходимости”, навлезли необратимо в живота ни. С развитието на унисекс обществото те дори стават общочовешки, валидни и за двата пола.

Вляво: Екстремния допреди години пиърсинг на езика в момента е от най-безобидните.

Малко внимание може да се обърне на възникналата в последните години мода на татуировките и пиърсинга, присъща и на мъжете. И двата типа украса имат корени в най-ранните племенни традиции. В модерното западно-европейско общество между 18 и 20 век обаче присъствието им по тялото е запазена марка само на сурови мъже със съмнителни професии и затворници, като далеч не се свързва с нежния пол.

За сметка на това в последните десетилетия украсата на тялото става неразделна част от имиджа на една жена. Бизнес дамата съблазнява със случайно показалата се татуировка на бедрото. Модерното момиче в киберпънк стил се пъчи с обица на веждата. Ако почнем да изброяваме местата по тялото, които се татуират или пробиват сигурно ще направим доста дълъг списък.

Вдясно: Дали в скоро време татуировките няма да изместят дрехите?!?

Разликата между “секси” и извратено понякога е тънка, индивидуална и често се прекрачва. А татуировките се махат трудно и не се заличават изцяло, докато след пиърсинг дупките остават доста дълго, ако изобщо някога изчезнат. Болката и при двете процедури присъства, на места особено при татуиране е нетърпима, смисъла е почти никакъв, освен привличане на вниманието на противоположния пол. И пак подчертавам, разликата от привличане до отвращение е доста тънка.

Освен племенните традиции на скарификация и татуиране в източните древни култури също присъстват подобни феномени. В ритуалите на японските криминални общества (якудза) се практикува ирезуми (татуиране) на цялото тяло, което освен при мъжете се прилага и от някои гейши.

Стигаме и до неминуемите усложнения, вариращи от алергични реакции до възпаления поради некачествени обици или мастила, опасността от заболявания, предавани по кръвен път и какво ли още не.

Колкото повече, толкова повече.

Вляво: Силиконената кралица

Силикон манията безспорно е завладяла жените по света. Цицоманията на мъжете донесе това обществено зло, което прераства в синтетизиране на съвременната жена. Желанието за голям и стегнат бюст, дебели устни, перфектни скули и липса на бръчки постепенно се налага като стандарт, който е широко прокламиран и от “мъжките списания”. А понеже апетита идва с яденето в редица случаи тънката граница на естетиката за пореден път е прегазена и ни се предлагат неща, които дори и в научната фантастика изглеждат невъзможни. И отново достигаме до опасността от некачествен силикон, некадърен хирург или анестезиолог. Изобщо много хора са си платили за това, че се опитват да се бъркат на природата. Медицината и хирургията в частност дойде на помощ и на едно черно момче, което си мечтаеше да е бяло и не си харесваше носа. За нещастие това се оказа неуспешен експеримент.

Колкото по-малко, толкова по-хубаво.

Вдясно: Анорексията, издигната в култ на модните подиуми

Освен големия бюст, друг стандарт на съвременното общество постулира че красивата жена е слаба. Това не е толкова нова мания. В 17 и 18 век западноевропейските благороднички нарочно са гълтали яйца от глисти и тении за да бъдат слаби. Ендопаразитите при развитието си използват значителна част от хранителния ресурс на гостоприемника при което наистина се получава драстично слабеене. Получават се обаче и сериозни усложнения, които дори при съвременната медицина често имат летален изход.

В днешно време развитието на науката е спряло подобни варварства, но за сметка на това пък е подарило на жената хапчета за отслабване, липосукцията и други способи за лечение. Най-естественото и здравословното е правилното хранене и фитнеса, наричан на простобългарски гимнастика. Само че диетите се превръщат в мания, както и желанието да се отслабва. И крайния етап на тази мания е заболяването анорексия. На другата крайност жената, започнала със сутрешен джогинг, преминава към бодибилдинг и вървящите с него лекарствени препарати и в крайна сметка се превръща в нещо не толкова женствено. Всички тези лекарствени препарати без изключение са на хормонална основа, а ако има нещо, което да може да ви създаде сериозни проблеми, то това е разстройването на нормалния ви хормонален баланс.

Аристократите на изтока и запада;
Кошмарът, наречен корсет.


Вляво: корсет тип пясъчен часовник от 19 век; вдясно: Метален корсет от 16 век.

Желанието за идеална фигура от 16 до началото на 20 век е довела на сцената тази така популярна дреха. Използвана и от мъже, все пак най-много болка и физически увреждания тя е донесла на нежния пол.

Корсетите обикновено са се правели от кожа или плат, но самото стягане на талията се постига с ребра от метал, кост или дърво. Първоначалната идея да подържа тялото в определена форма, доколкото му позволяват даденостите и с терапевтична стойност за хора с проблеми в кръста постепенно се изражда във фикс-идея. Постигането на идеална талия от 40-43 см особено при по-пълни жени довежда до затруднения на дишането и храносмилането, счупени ребра, прещипани нерви. Не са случайни карикатурите на майка, която опряла крак в гърба на дъщеря си, стяга корсета с едничката цел да я омъжи за благородника. В днешно време за щастие корсета е редуциран до терапевтична дреха или луксозно и абсолютно безобидно бельо.

Крака като лотосови стебла.

Вляво: Деформирано стъпало на китайска жена

Деформирането на стъпалата е хилядолетна практика в Китай. Още на 6 годишна възраст стъпалата на момичетата започват да се омотават в стегнати превръзки, което пречи на нормалния растеж и води до деформиране. Те остават малки и нефункционални, с атрофирали мускули и уязвими към инфекции и парализи.
Според легендите тази практика на “разкрасяване” започва по време на династията Танг като копиране на една от имперските наложници, която танцувала с вързани стъпала. Постепенно традицията се е разпространила из цялата империя до ниво, в което по-голямата част от младите жени с аристократичен произход стават неспособни да ходят сами. Естествено простолюдието не може да си позволи подобен лукс, защото за оцеляването на семейството е необходимо всички да са работоспособни. От там деформирането на стъпалата става и белег за социално положение и висша форма на красота. Според стандартите дължината на стъпалото не трябва да надвишава 10 см. През 1911 година правителството на Република Китай забранява тази практика.

Племенните традиции.
Жените-жирафи.


Вдясно: Три поколения жени-жирафи

Племената от групата Карен в Бирма и Тайланд са известни със специфичния начин за разкрасяване на жените. Едно от най-малките племена в тази група от Тайланд е Падаунг, имащи традицията на удължаване на вратовете посредством метални “гривни “. Тези гривни започват от ключицата и достигат до брадичката, като поставянето започва от 5-6 годишна възраст и с поставяне на нови гривни всяка година врата постепенно почва да се удължава. Според легендите обяснението на тази традиция е жените да бъдат предпазвани от тигри или според друга да напомнят на митичен дракон от миналото на племето. Чисто физиологически обаче тази практика води до силна атрофия на вратните мускули и при сваляне на гривните живота на жените се застрашава.

Други деформации.

Вляво: Представител на племето ботокудо, Бразилия

Някои племена от Тайланд, масаите в Кения и някои южноамерикански индианци практикуват специфичен тип пиърсинг при който на ушите се поставят тежки обици или костни плочки. С увеличаване на размера и тежестта на обиците постепенно се получава удължаване на ухото до 5-6 см.

Посредством поставяне на дървена “паничка” в основата на долната устна се постига и друг тип деформация, издължаване на устата. И двата типа процедури в зависимост от конкретното племе се прилагат и при мъже и при жени, като не причиняват някакви сериозни проблеми (освен при хранене във втория случай).

Е, вярно е че красотата иска жертви, но крайностите до които се достига в някои общества, били те полудиви племена или съвременния връх на цивилизацията са доста фрапиращи за средностатистическия човек. Още повече, че съм спестил някои от най-варварските обичаи, които се практикуват дори и днес.

--
За коментари: http://sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=4002






Допадна ли ви този материал? (4) (1) 14230 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (92) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.