Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Интервю с Йоан Владимир (статия) - Българска литература, Българска фантастика, Интервю, Йоан Владимир
Интервю с Йоан Владимир

Автор: Т. Христов, събота, 29 октомври 2005.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Срещаме се отново с Йоан Владимир почти година по-късно (предишното интервю в ShadowDance можете да прочетете тук) заради наскоро издадената/представена електронна книга " Легенди за стражите на Трите порти".

Физик: По случай новата ти книга да те попитам чисто по нашенски - къде е далаверата да пускаш нещо на аванта? Ей от това сън не ме хваща :). И децата знаят, че хостинг и домейн пари струват, а пък като няма постъпления (под формата на читателски левчета), липсва икономическа ефективност някакси...

Йоан Владимир: А къде е далаверата в това въобще да се издава книга в България? Ако помедитираш над продажбите и печалбите на българските фантасти, ще се успокоиш и ще заспиш тутакси. А и нека да не измерваме нещата само в парични знаци. В момента в родината ни достъп до интернет има на много места, където отдавна вече няма книжарници. Помисли над това.
Най-простичко казано: опитвам се да си създам читателска аудитория. Икономическата полза от това да инвестираш в реклама, без пряка възвръщаемост - това е изграждането на имидж. Далаверата е в зарибявката.

Имаш ли статистика на посещаемостта? Ако да - ще споделиш ли някои цифри?

Да, за месец и половина до момента мога да кажа, че имам около 1200 читатели (това е броят уникални IP адреси, от които е посещаван сайтът), а това надхвърля чувствително някои тиражи. Посещаемостта варира доста, максималната досега е била 129 посещения за едно денонощие.
Най-хубавото е, че книгата се чете не само от България, според статистиката за септември например посещенията от чужбина са много повече, главно от САЩ, Канада, Германия, Австрия, Белгия, Великобритания. Дори имам читател от Япония. :)

Не се ли опасяваш, че мнозина ще влязат на сайта, ще разлистят две-три страници, ще кажат "браво, браво, хубава работа", пък ще отминат, без да се върнат?

Разбира се, вероятно повечето посетители правят точно това. И аз не купувам всички книги, които разлиствам по щандовете. А дори и да ги купя - в момента непрочетените книги по лавиците ми са срамно много. Но както аз мога да посегна винаги към която и да е книга в библиотеката ми, така и посетителят, който е харесал сайта, все някога ще се върне.

А ти четеш ли книги онлайн?

Да. Най-вече такива, които са били издадени преди време, но аз не съм си ги купила.

Преди време четох коментар на Стивън Кинг за пускането на един от разказите му само в електронен вариант - хората се надпреварвали да го четат и купуват, именно защото е нещо ново като технология. Смяташ ли, че електронната книга има шанс да стане конкурент на хартиената или е просто поредното модно увлечение?

Как мислиш - дали писането на електронни писма има шанс да стане конкурент на писането с химикалка върху лист ароматизирана хартия, или е само едно модно увлечение?
Светът около нас се промени. Можеш ли да си представиш живота си без компютър и интернет? Мисля, че налагането на електронната книга като обикновена дреболия от ежедневието е само въпрос на време.

Ще има ли възможност за download на книгата, за хора с модемен интернет (макар че сме отмиращи динозаври) е трудничко да четат онлайн...

В момента обмислям как да бъде направено това, без да се наруши структурата на сайта. Ще може да се свалят и текстовете в текстов формат, и картините с висока резолюция. За съжаление такъв ъпгрейд ще отнеме време, не може всичко да стане наведнъж.

На кого искаш да благодариш най-много за успешното издаване? :)

Аз съм им благодарила вече официално, но веднага ще се възползвам от случая да благодаря още веднъж. На художниците, които накараха разказите ми да оживеят. На Ивайло, Иван и srg, които отделиха време и усилия, за да изработят сайта.

Има ли някаква логическа или хронологическа последователност в подредбата на разказите в книгата?

Да. Макар да допускам, че логиката на подредбата е понятна само за мен. Първите пет разказа са „сериозни” и са подредени според дълбочината, с която се третират сходните за тези пет разказа проблеми. Следващите пет разказа са леки, шеговити и до голяма степен автоиронизиращи „сериозните” ми.

Винаги съм смятал Николай Теллалов за единствения трубадур на "змейската" тема по нашите земи, затова "Тя е камък" и "Атентатът" ме изненадаха. Неговото творчество ли ти служеше за вдъхновение или просто използвате едни и същи мотиви от родния фолклор?

Змейската тема е толкова разпространена в литературата ни, че направо е типична. Петко Тодоров, Николай Райнов, Хайтов... Светът и героите, описани в „Тя е камък” и „Атентатът” битуват в главата ми и по харддиска ми някъде от 1999-а насам - започнати и зарязани разкази и романи, парченца от ушенца. Ники Теллалов определено ми помогна да се реша да ги покажа на хората, да извадя част от тях на бял свят.

И пак да спомена Теллалов - останах с впечатление, че "Атентатът" е антитеза на неговото "Пълноземие", друг поглед върху благоденствието, което връщането към езическите религии (или змейовете) биха ни донесли... На прав път ли съм? :)

През 2002-а с Ивайло Иванов-Търновски започнахме да пишем общ роман. Романът трябваше да е буквално „змейски киберпънк”. Самият термин „змейски киберпънк” се роди в една словесна престрелка между нас двамата във форум „Фантастика” на Дир.бг и полунашега-полунасериозно започнахме да пишем точно такова нещо.
Действието се развиваше в постапокалиптична София, в която змейовете бяха взели господство и се мъчеха да спасят човеците от естествената им склонност към самоунищожение. Имаше много екшън, пукотевица, глобална мрежа и върколаци, разбира се, имаше един витек, който се опитваше да спаси една Книга, въобще чудовищна еклектика, обречена по начало. Не се получи и го изоставихме. С част от представите и идеите, които обмисляхме тогава, две години по-късно аз написах „Атентатът”. Преместих действието в Търново, населих го с „мои си” герои и вместо киберпънк, написах философско фентъзи. Ивайло много хареса какво съм направила с неговия град.
В този разказ и в „Пълноземие” наистина са описани сходни социални модели. Но третираните проблеми са много, много различни. Ники се интересува от чисто социалните аспекти на едно змейско общество. Докато за мен змейското общество е просто декор, в който разполагам етични, дори мистични проблеми на взаимовръзката духовно-плътско. „Пълноземие” е НФ - алтернативна история, докато моят разказ си е фентъзи.

Отново за "Тя е камък" - сцената със Секул, гайдата и гарваните ми напомни нещо, което съм срещал из западноевропейските приказки - легендата за човека със свирката, който примамва плъхове (губи ми се точното име)... Любопитно ми е дали имаме такъв аналог в нашата митология?

Честно да ти призная - дори не се бях сетила за тази аналогия. Парченцето от нашата митология, над което импровизирах, беше митът за Орфей и слизането му в ада. Връзката е далечна, наистина, и проблемът не е романтично-любовен, а проблем на дълга. Въобще дългът е нещото, с което се занимавам постоянно, може да се каже, че ми е някакъв вид запазена марка.

Чудя се... в "Семеен занаят" на Кира Валери ли беше идеята за ИИ? :)

Да. Кира е в известен смисъл прочута с влечението си към проблема „Изкуствен интелект”. А ето, че тази страст се оказа остро заразна. Моят принос към замисъла беше идеята за модерния Хитър Петър.

Без да се ласкаеш излишно - смятам, че имаш страхотно чувство за хумор :). Което ме навежда на въпроса - защо в родната фантастика преобладават "тежките разкази" и има ли шанс скоро да се роди някой български Пратчет или Шекли (колкото и да е условно подобно сравнение)?

Благодаря.
Това е валидно не само за родната фантастика, а за родната литература като цяло. И писателите, и критиците винаги са подценявали забавните жанрове, като нещо несериозно. Колко хора са чели и колко хора въобще знаят за брилянтните хумористични текстове на Вазов и Ботев, на Елин Пелин и Смирненски? Не знам защо е така. Но за да се роди българският Пратчет, трябва преди това да се родят българските Удхаус и Джеръм Джеръм.
Според мен най-добрият начин да се говори за сериозни неща е да накараш хората да се замислят за тях, без да ги нараняваш. И затова да се пише смешно, е дори много по-трудно от това да се пише сериозно.

По повод на Удхаус и Джеръм бих могъл веднага да ти възразя, че имаме и Чудомир и Стратиев... Всъщност скрититата мисъл в предния ми въпрос беше дали след разкази като "Демонофилия", "Звярът" и "Три синджира роби" ще наблегнеш повече на разсмиването отколкото на разплакването? :)

Не знам. Дори за себе си не съм още сигурна в кое съм по-добра - да разсмивам или да разплаквам. Мисля, докато разбера това, да продължа и с двете.

Напоследък сякаш се изгуби от Таласъмските конкурси - даваш път на "младите" или темите в българския фолклор се поизчерпаха?

Мисля, че тепърва ще напиша истински сериозните си текстове по българския фолклор. Но лично за себе си смятам точно този род конкурси за минал период. Така че е първото - давам път на младите. :)

Ще има ли скоро http://www.johanvladimir2.com? А защо не и 3? :)

Нека първо да видя какво мога да направя с www.johanvladimir.com - 1. Сайтът все още изобщо не е завършен, нито пък съм направила достатъчно за популяризирането му.

Вместо стандартното "пожелание към читателите" какво би искала да ти пожелаят читателите?

Да се науча да ги разбирам по-добре, за да се забавляваме заедно.

***

Легенди за стражите на Трите порти
Какавидата (1-во място "Таласъмия 2002")
Тя е камък (1-во място "Квазар 2002")
Триптих за лампата (Номинация "Таласъмия 2002")
Оброк (2-ро място "Таласъмия 2003")
Атентатът (1-во място "Аргус 2004")
Три синджира роби
Звярът
Демонофилия (1-во място "Тера Фантастика 2004")
Семеен занаят - в съавторство с Кира Валери (2-ро място "Квазар 2004")Последният рицар (3-то място "Квазар 2003")

--
За коментари: http://sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3990






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 4179 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Кърт Вонегът: "Кланица 5"
Прокоба
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.