Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Свободата за или свободата от (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
Свободата за или свободата от

Автор: Jaar, вторник, 09 август 2005.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Вървя по пустите неделни улици. Чужди улици на един чужд град. Самотен. Свободен. Необвързан към нищо и никого. Единствено към себе си и пътя, по който съм поел.

Ако искам мога да докосна слънцето, да стоя с часове на върха на хълма, милван от косите на вятъра. Мога да го последвам във всяка една посока, но стъпките ме задържат в града, дарил ми свободата...

Свободно съм избрал този път. Избрал или обрекъл се на него? Сякаш изискванията, които сам си поставям, ме оковават, притеглят все повече в забързаната си прегръдка. Губя свободата от самия себе си, заедно с голяма част от миналото “аз”.

Сам си отнемам това, за което се борих и което извоювах със собствените си усилия. А сега го съсипвам, за да спечеля поредната битка. Понякога се питам дали си заслужава. Цената на коя свобода съм готов да платя? Да изстрадам, да изиживея, да се насладя...

Имам свобода за всичко, което пожелая. Имам дори самотата, която евентуално да подхранва егоистично съществуване. Разполагам с всеки час и със всяко свое действие. Но всъщност съм затворник на собствената си воля. Лишен от вдъхновение, от усмивка, от миг необмислена почивка. Отнемам ги с целите, замествам ги със стремежа за тяхното изпълнение, така както драскам чертички за всеки изминал ден по стените на килията си, защото нищо друго не ми остава.

Сега измервам времето със свобода. И се уча да осъзнавам и ценя моментите на свобода, които си позволявам. Да съчетая младежката безгрижност с настъпващата зрялост и веригите, които тя носи със себе си. Отговорността ли е това, което ме възпира? Напротив – тя е предпоставка за личната свобода, за правото на избор. Или може би е възрастта... Но едва ли нещо се е променило за една година.

Oставям се на властта на разума – с едничката надежда някой ден да получа и двете свободи. Или всъщност едничката свобода на човек, независим от нищо; който може да си позволи да следва порива на личното си безумие. Ден, който ще постави и миналото под знака на свободата, придавайки смисъл на затвора без ключалка, който представлява сега.

За вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3489






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4127 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (22) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.