|
Сивостен :: Патология на патоса (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
 | |
(или за кучетата на етруските, вдъхновението на маршал Кутузов и ябълките на Ханибал)
Понякога седя и си мисля за патоса, а понякога просто си седя. Странно пиле е то патосът - прелетно. Ха настане пролет и покажат глава кокичетата, и току вземе, та долети - като щъркел.
Щъркелът, казват ни приказките, долита при нас и в един по-особен случай - като приносител на желаното новородено, на радост, на нова надежда - в преносен смисъл - като символ на пролетта, на възраждащият се живот. Затова си слагаме червено-бели мартеници и го чакаме с нетърпение.
Патосът, и той така прави - и него го вика желанието. Неистовото желание да кажеш нещо, което напира неустоимо отвътре, а всъщност си нямаш и на идея какво точно искаш да споделиш. След това иде и надеждата - онзи насреща да съумее да изчопли семката ясна мисъл от иначе киселото месо на ябълката на патоса, да я посади и да види какво ще поникне. Затова не си слагаме нищо и обикновено идва неочакван.
Патосът може би е роднина на кукувицата - снася в какви ли не гнезда - например на усойници, сред рибния хайвер, в орловите висини, из яребичите поля и совините хралупи, и сред яйцепроходните.
Бива денонощна птица, поради което вижда еднакво зле и в двете обстановки. Храни се с каквото му попадне и където му попадне. Оперяването му е безлично сиво, освен в разможителния период, когато се окрасява във всички цветове на дъгата. А той, периодът, не е установено понятие - започва по всяко време, когато обстановката му се стори подходяща. Тогава патосът пее протяжната си и продължителна песен, изразяваща се с внезапни и неритмични прескоци между гамите, ключовете, диезите, бемолите, и другите неща, които композиторите познават, а аз - не.
В областта около размножаващия се патос се забелязват две особени микромиграции - всички създания, нехранещи се с патос трескаво емигрират, без оглед вид, пол и хранителни навици, докато създанията, хранещи се с патос, имигрират на дузини.
Интересно е да се наблюдава борбата за женска между два патоса. Те застават на почтително разстояние един от друг, а женската - в средата. Разперват всичките си дъгоцветни пера, и започват да се надвикват с пълен глас до изчерпване на почти безкрайния си репертоар, като през цялото време обикалят в кръг около целта си, без да я доближават дори и с крачка - съответно и себе си. В общия случай, целта им убягва още преди да са се разгряли.
Освен в размножителния си период, патосът няма истински естествени врагове, спомогнат от безличната си окраска. През него, обаче, следва да отбележим няколко.
На първо място е патосоядната змия. Този иначе безобиден смок, който най-много се задоволява да съска доволно по жабите, е голям вредител по патосовото поколение, изпитвайки ненаситен глад към малки патосчета и - по възможност - яйца. За съжаление, патосоядният смок е твърде бавен и бивайки изключително студенокръвен дори за змия, му е нужна твърде много жега, за да влезе в истинско действие.
Патосоядната лисица е един от най-агресивните врагове на патоса. Надушва патоса отдалеч и се храни със всичките му разновидности. Бърза, енергична и подвижна, души всеки патос, който успее да хване, и се хвали с ненаситността си.
Патосоядният орел, подобно на всяка дневна граблива птица, продължително и внимателно подбира жертвата си, след което безсмилостно я преследва до очаквания завършек.
Много особено вид вредители по патоса са патосните зайци. Те всъщност не ядат патоси, но имат навика да се врат около тях, с което изключително ги обезкопояват и нарушават правилното протичане на размножителния ритуал, нанасяйки непоправими косвени вреди върху потомството.
Последният вид, който всъщност съвсем няма нищо общо с патосите, е лосът-лопатосар. Това едро, спокойно и любезно животно не проявява никакъв интерес към патосовото присъствие, и често се случва по невнимание да стъпче някой представител на този птичи вид, докато трамбова пътя си към поредната порция вкусен мъх.
И така.. Някой прелетя над кукувичето гнездо. Чакаме развитие.
За вот и коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2837 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
