|
Сивостен :: Абе я не съм от тия, ама... (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
 | |
Аз съм добър човек. Ама не съм от тия, дето хранят помияри. Не обичам помияри, затова. То и помиярите се промениха де, не са като едно време. Няма го вече тъжният помияр, който клечи в ъгъла и чака милостиво да му подхвърлиш някое кокалче, сегашният се настанява свойски до теб, придърпва чинията ти и докато се усетиш, омита всичко.
Липсва и самотният помияр от миналото, който обикаля в студените зимни вечери кофите за боклук, днешните помияри се организират в глутници, разработват тактика и стратегия. Примерно винаги изпращат напред разузнавач, маскиран като миловидно пуделче, което всеки иска да мачка и гали, а след него на прибежки и припълзявания се довлича цялата банда и мигом изпълва всяко свободно пространство. А помиярите са по-лоши и от вампирите, на тях не им трябва специална покана, просто някоя сутрин ще ги завариш да клечат пред вратата ти, вперили хищен поглед в теб и в момента, в който леко поотвориш, вече са ти прегризали гърлото.
Не е вярно, че мизерията ражда помияри, дори напротив. Мизерията ражда гладни, но горди догове и овълчени овчарки, а помиярите се раждат в разкош, живеят в охолство и умират сити. От малки се научават, че е по-лесно да завъртиш опашка, отколкото да се бориш със зъби и нокти за да постигнеш нещо. Знаят, че умилкването и безгръбначието ще им донесат повече, отколкото ръмженето и гордата осанка. И най-тъжното е, че те се гордеят с това, че са помияри. Създават си собствено помиярско кино, помиярска литература, помиярско изкуство. И се въргалят из подбрани душевни огризки, представяйки ги като чувства или идеи.
Аз съм добър човек. Но ме е страх. Защото си представям Апокалипсиса не като ята изгладнели скакалци, а като групи приветливо усмихнати помияри. Пък вече тях - помиярите - ги виждам все по-близо.
За вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2837 |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|