Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Абе я не съм от тия, ама... (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
Абе я не съм от тия, ама...

Автор: Т. Христов, четвъртък, 21 април 2005.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Аз съм добър човек. Ама не съм от тия, дето хранят помияри. Не обичам помияри, затова. То и помиярите се промениха де, не са като едно време. Няма го вече тъжният помияр, който клечи в ъгъла и чака милостиво да му подхвърлиш някое кокалче, сегашният се настанява свойски до теб, придърпва чинията ти и докато се усетиш, омита всичко.

Липсва и самотният помияр от миналото, който обикаля в студените зимни вечери кофите за боклук, днешните помияри се организират в глутници, разработват тактика и стратегия. Примерно винаги изпращат напред разузнавач, маскиран като миловидно пуделче, което всеки иска да мачка и гали, а след него на прибежки и припълзявания се довлича цялата банда и мигом изпълва всяко свободно пространство. А помиярите са по-лоши и от вампирите, на тях не им трябва специална покана, просто някоя сутрин ще ги завариш да клечат пред вратата ти, вперили хищен поглед в теб и в момента, в който леко поотвориш, вече са ти прегризали гърлото.

Не е вярно, че мизерията ражда помияри, дори напротив. Мизерията ражда гладни, но горди догове и овълчени овчарки, а помиярите се раждат в разкош, живеят в охолство и умират сити. От малки се научават, че е по-лесно да завъртиш опашка, отколкото да се бориш със зъби и нокти за да постигнеш нещо. Знаят, че умилкването и безгръбначието ще им донесат повече, отколкото ръмженето и гордата осанка. И най-тъжното е, че те се гордеят с това, че са помияри. Създават си собствено помиярско кино, помиярска литература, помиярско изкуство. И се въргалят из подбрани душевни огризки, представяйки ги като чувства или идеи.

Аз съм добър човек. Но ме е страх. Защото си представям Апокалипсиса не като ята изгладнели скакалци, а като групи приветливо усмихнати помияри. Пък вече тях - помиярите - ги виждам все по-близо.

За вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2837






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 2652 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (75) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.