|
Сивостен :: Размисли за смъртта (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
 | |
“Страхуваш се от смъртта?!”, изненадан възкликнах аз, когато той се възмути от въпроса ми, дали иска да бъде кремиран. И после някак бързо осъзнах, че отношението ми към смъртта може би не е от най-разпространените. Или от най-нормалните.
Приемам смъртта за даденост, за нещо неизбежно. Като първото влюбване. Идва неусетно, неочаквано понякога, и те променя завинаги. Какво всъщност е тя – краят на живота или поредният преломен момент в него?
Идва, без да пита и си отива, зарязвайки живота далече назад. Във времето на всеки назрява моментът, когато трябва да напусне този свят. Макар и не винаги да го осъзнаваме, доброволно прекрачваме прага. Без да се обърнем назад, без да възразим. Защото нещо ни влече, настоятелно ни привиква, откъсвайки ни от миналото, погубвайки страховете ни за него.
Страховете са това, което болезнено и неупешно ни задържа, което ни кара да се вкопчваме в живота. Рано или късно се избавяме от страха за самите нас, но не и от раздялата. Раздялата с любимите, с хората, на които държим. Представата за тяхната липса се превръща в страдание, в терзание. Вече няма нищо ценно, което да губим, освен тях. И когато смъртта се спусне над очите, остават само спомените. Тях отнасяме със себе си, сякаш съхранили частица от обичаните хора.
Смъртта е неизвестност, а тя ни плаши. Несигурни, самотни и “голи” достигаме края. Или може би началото. А има ли въобще начало и край. Или всичко е поредният преход към безкрая, където живот и смърт са синоними на настояще и бъдеще.
Дали посрещането на смъртта я прави по-лека? Поне така си мисля. Или ако не нея, то очакването. Неизбежното и разяждащо очакване на смъртта, което съпътства човек през всичките му години… Освобождаването от страховете го превъща в любопитство – не самоубийствен порив, а нетърпение да видиш какво ще ти донесе утрешният ден. Дали в този свят, в този живот, или в някой друг – това не е толкова важно.
Размислите за смъртта – суеверни страхове или прекомерна увереност. Има ли въобще истина, която да се отнася за смъртта? Ще разберем отвъд, когато може отново да поговорим…
За вот и коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1940 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
