|
Сивостен :: SciFi Series: Falling Skies (ревю) - Робърт Родат, Драма, Екшън, Научна фантастика, Сериали, Дрю Рой, Колин Кънингам, Максим Найт, Муун Б
 | |
 Без съмнение, мина известно време, откакто сред телевизионните фантастики фигурираше чиста проба постапокалиптична военщина. Но ако все още не сте се подлъгали по името на големия Стивън Спилбърг - откровена рекламна спекулация, „изпълнителен продуцент“ - не би било нездравословно да подръпнете леко юздите на любопитството си и да запазите едно на ум за тазгодишното отроче на TNT.
Дали поради липсата на особена конкуренция през изминалия летен телесезон, или пък на опит в жанра, майсторите на кримито с привкус на сарказъм (“Leverage”, “Dark Blue”, “The Closer” и пр.) са подходили меко казано несериозно към “Falling Skies”. Слабоват сюжет, праволинейно развитие, блудникав диалог, допотопни майтапи и куп заемки – добавете голяма щипка американщина и почти непознат актьорски състав, и резултатът трудно може да бъде положителен.
Накратко, Земята е превзета - за нула време и безкомпромисно. Отбранителните и сили са елиминирани, големите средища на цивилизацията – унищожени, а оцелелите принудени да водят полуномадски живот. Систематично изтласквано от остатъка от обичайната си среда, лишаващо се от ресурсите и възможностите и, кротко, стъпка по стъпка, човечеството крачи към Средновековието. Което подклажда, неизбежно, въстаническата искра на неговия дух. И именно на фона на тази революционна поезия, пораждаща поне дузина сюжетни варианта, серията сгазва лука и с двата крака.
 Големият проблем – всъщност, централният проблем на „Falling Skies”, е че през десетте епизода на първия му сезон не се случва практически нищо. Или поне нищо забележително. Завръзките и повратите в действието са дотолкова трогателно банални, че човек с елементарна филмова (камо ли пък фантастична) култура би могъл с лекота да предвиди развоя на събитията с цели епизоди напред. На фона на което, периодичните патетични включвания на тарторите на съпротивата, в лицето на ветерана Уил Патън и малко съмнително подходящия за подобна роля Ноа Уайли, по-скоро навяват скука, отколкото разпалват бунтарския дух, въодушевявайки помежду другото и зрителя.
А всичко това е още по-озадачаващо предвид факта, че автор на серията е Робърт Родат, на чиято сметка броим филми като „Спасяването на редник Райън“ и „Патриотът“. Може би пък телевизионната поредица му е дошла в повече като времетраене, та да се разводни дотолкова идеята, но така или иначе с първопричините е малко безсмислено да се спекулира.
 Естествено, фантастична серия за извънземен нашественик не може да мине без самите инопланетяни, където предстои втора доза разочарование, макар и значително по-слаба. Създателите на специалните ефекти откровено се придържат към класиките в жанра – лиги, паразити, роботи и недохранени хуманоиди с големи очи – а това, че са ги събрали на едно място въобще не е чудо невиждано. При все това, без да блести с нещо особено, оформлението е на порядъчно ниво.
При казаното по-горе, “Falling Skies” е по-скоро серия, към която да прибегнете при липса на особена алтернатива. Не, че недостатъците и я правят чак непривлекателна, но на моменти може да бъде най-малкото досадна. И нещото, което я е спасило от по-скоропостижна кончина, няма как да не е широко афишираната „голяма изненада на финала на сезона“ – нито толкова голяма, нито толкова и изненада, реално, но предоставяща поне възможността през следващия си сезон да се измъкне от посредствеността. Дали това ще се случи, обаче, ще разберем след няколко месеца. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
