|
Сивостен :: Supernatural: The Animation (ревю) - Ацуко Ишизука, Шигеюки Мия, Джон Шайбън, Ерик Крипке, Наоя Такаяма, Анимация, Ужаси, Фентъзи, Джаред
 | |
„Свръхестествено“ може и да влезе в историята. Вероятно, като проваления с най-голямо усърдие сериал в десетилетията на телевизонната фантастика. В схематична ретроспекция, шоуто изкара четири изключително градивни сезона, по време на които създателят му Ерик Крипке и компания съумяха да превърнат бъзикчийското си хард-рок фентъзи във великолепна мрачна сага. И тъкмо когато всичко трябваше да приключи с възможно най-епичното гранд финале – Апокалипсиса – замириса на пари и лопатата се обърна.
Пети сезон измъчи дори закоравелите почитатели на поредицата, и това не е някаква тайна, а отвореният край, заместил Деня на страшния съд, бе просто плачевен. „Изненадващият“ шести сезон пък я подкара още по-плахо – ако не бяха хлъзгавия чар на Марк Шепърд (Кроули), ехидните, макар и епизодични включвания на Себастиян Рош (Балтазар) и Джулиън Ричингс (Смърт), както и все още качественото присъствие на Миша Колинс (Кастиел), белите конци на съшитата от новата сценаристка Сера Гембъл история щяха да лъщят от светлинни години. Наистина, с четири-пет качествени епизода, но напук на целия камуфлаж, последният сезон на „Свръхестествено“ изби точно с класическите симптоми на тоталното изчерпване – безсмислени ретроспекции и евтин автошарж, който при това се случва за втори път (след „конвента на феновете на поредицата“, в епизод, който би могъл, евентуално, да се запомни единствено с репликата „…I am something called a Jared Padalecki”).
Уви, смукането на пръсти очевидно продължава, а седми сезон ще ни огрее след само три седмици – като на отколешните фенове на серията ни остава единствено да си пожелаем цялостен завой в качествено отношение.
И на фона на цялото това лирично отклонение, скърцащите със зъби почитатели на „Свръхестествено“ определено не заслужаваха ритника в устата, наречен „Анимационните серии“. В последно време се превърна в традиция при фантастичните сериали някои пробойни в сюжета да се запълват с мини-епизоди, да се дават кратки дообяснения, да се лансират пропуснати по една или друга причина шкартирани идеи – и на теория, аниме-двайсет-минутките дори могат да се отчетат като напредък в материала. На практика, обаче, “Supernatural: TA” е пълна катастрофа.
Каква е причината да се връщаме към първите сезони години по-късно, в накъсани, несвързани и разхвърляни епизоди – един бог знае. Кому точно е хрумнала, обаче, идеята да се ползват нередактирани сценарии на антични епизоди е доста по-любопитен въпрос. И за чий? Или сме ги гледали – в далеч по-пречистен вариант – или са отрязани като пълен боклук, каквито си остават и в този си вид (в т.ч. авторски епизод на самия Крипке). Ако толкова се търси колекционерска стойност, можеше да ги издадат и на хартия.
Отговорът сякаш изплува от самосебе си – Падалецки озвучава анимационния Сам, Екълс криво-ляво се включва за два епизода. Японският пазар, в крайна сметка, също си има своите требования, стига да има кой да ги задоволи. Но докато комерсиите на длъж и на шир се съединяват, поне не бе нужно да го афишират и на последния Comic-Con.
Така или иначе, винаги остава надеждата за далеч по-добър игрален, а защо не и по-самостоятелен, вместо калпав ксерокс-сезон на анимационните серии – нещо, което определено би разчупило настоящото статукво. |
|