|
Сивостен :: Лоис Макмастър Бюджолд: "Криожега" (ревю) - Лоис Макмастър Бюджолд, Научна фантастика, "CryoBurn"
 | |
Ако някой изобщо би могъл да сътвори свят, толкова странен и едновременно напълно достоверен, толкова невъобразим и едновременно човешки, то едно от имената, които веднага биха изникнали в съзнанието ми е това на Бюджолд. Така че изобщо не се учудих при срещата си със странните криокорпорации оплели в мрежите си цял един свят, протягащи се към други светове с единствената цел да властват и да богатеят. Което всъщност е основната тема в "Криожега" на американската писателка.
Трудно е да се опишат достойнствата на роман, без да се навлезе поне в някакви детайли в историята, но понякога се налага. Случаят с "Криожега" е именно такъв. Затова нека вместо да се гмуркаме в историята да погледнем идеите, които Бюджолд е заложила вътре. Да започнем от правото на избор – доколко то е гарантирано и дори ако е, доколко тази гаранция е условна. И ако се замислим действително, дори когато го имаме, никой никога не ни е обещавал да имаме реални опции, пред една от които да се спрем. Ако всеки един от нас се порови в спомените си, едва ли ще се сети дори един случай, в който пускайки бюлетината си е гласувал за нещо повече от по-малкото зло, поне доколкото вярваме, че това което сме избрали е именно то. Интересно обаче, че рядко се замисляш за тези неща, преди някой да ти ги каже.
Всъщност банален факт, ще кажете. Действително, ако не е поставен в една опаковка от вече споменатите в увода глобални корпорации. В едно общество наглед капиталистическо, а всъщност напълно тоталитарно. Едно общество, което при това е безкрайно убедително, дори на фона на времето, в което живеем – напълно вероятно. Което всъщност е втората идея, втората насока, в която Бюджолд ни подтиква да помислим. Доколко това наистина е пътят, по който сме поели и дали това е дестинацията, в която ще пристигне. И ако да – искаме ли да стигнем там. Естествено това е въпрос, който всеки може да реши сам за себе си.
Ако пък читателят не иска да задълбава в подобни размисли, както и много други, към които романът подтиква, винаги би могъл да ги игнорира, да приеме цялата описателна част като един причудлив фон, на който се развива интересна история. Мистерия достойна за нисичкия, симпатичен и крайно енергичен имперски ревизор и служителите на имперското консулство. Няколко странни обстоятелства и една случайна среща, които могат да решат съдбата на няколко планети – какво повече би могъл да иска човек.
Обичам книги, в които има и смисъл, и действие, и интересна фабула. Макар за тях обикновено да се говори някак неопределено: "може би ще ти хареса" или "изисква малко по-специфичен вкус", понеже рядко можеш да кажеш с кое именно те грабва. А все пак едни хора обичат бясно препускащо действие и приключение, други са по-философски настроени, трети пък се запленяват от мистерията, загадката и ключа към нея. А когато има от всичко... Така де, спокойно бихме могли да кажем, че "Криожега" определено няма да разочарова читателя, независимо от предпочитанията му. Друг е въпросът дали ще го очарова. Надявам се че да. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|