Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Tron: Legacy 3D (2010) (ревю) - Джоузеф Косински, Адам Хоровитц, Екшън, Научна фантастика, Приключенски, Бо Гарет, Брандън Джей Макл
Tron: Legacy 3D (2010)

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 03 февруари 2011.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

"Трон: Заветът" (2010)

Нека започнем с това, че "Трон: Заветът" е от онези филми, които си заслужават да се гледат на кино, за предпочитане IMAX. И спокойно могат да се пропуснат ако телевизорът ви не е поне около 40-тина инча и не сте се обзавели с доста мощно озвучаване за личното си домашно кино. Просто защото специалните ефекти – както във визуалната, така и в звуковата си част - са онова, което прави лентата добро развлечение.

Сюжетът – бягството от реалността. Главният герой – синът, пропилял живота си поради липсата на бащинска ръка, която да го насочва в правилната посока. Последният – Сам Флин, саботира собствената си компания, донякъде за да изпълни бащините си идеи, донякъде просто за да се позабавлява. В този момент изниква старият семеен приятел, с още по-древния си пейджър и го праща в тайна подземна лаборатория, скрита зад джага. И тъй, Сам се озовава във виртуалната реалност, където ще се присъедини към баща си в епична битка със злия кибер-двойник на Кевин Флин – Клу. Естествено, минаваме през схватки, саможертва и стигаме до щастливия край.

Диалогът определено е забавен. И спокойно може да мине без него. Може би са го сложили поради простата причина, че в нямото кино се изисква бая майсторство, за да предадеш историята без думи. Ако е така – браво, майсторски е лишен от почти всичко излишно. Тук-там някое изречение можеше да се поизчисти, но пък щяхме да загубим отделни 3D сцени, а те така или иначе са малко. А и един от двата... или може би трите, не съм сигурен, майтапа. И Оливия Уайлд, по-позната като д-р Реми Хадли – Тринадесет, "д-р Хаус", която с чудодейния си програмен наивитет обяснява как предпочита Жул Верн пред Достоевски, наместо просто да каже, че определено не е лупус, но може би е порфирия.

След всичко това може би ще прозвучи странно, че "Трон: Заветът" действително си заслужава отделеното време, и дванадесетината лева, особено ако човек има два часа на и не знае какво да прави с тях. Лентата е динамична, грабва окото и ухото, и освен ако у зрителя не се породят еретични мисли на тема защо смислените филми рядко намират достатъчно пари, а бюджетните – достатъчно качествена игра и диалог, остава доволен.

Но какво пък – имаме нужда и от този тип ленти. В крайна сметка, още в древен Рим са осъзнали, че народа всъщност има нужда от две неща – хляб и зрелища. Всичко останало е просто бонус, без който спокойно можем да минем. Така че, ако ви се мотаят няколко свободни часа и нищо особено ценно за вършене – грабвайте комат хляб и подгрявайте домашното кино за "Трон: Заветът".






Допадна ли ви този материал? (7) (2) 5015 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (11) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.