|
Сивостен :: Станислав Лем: "Звездни дневници" (ревю) - Станислав Лем, Научна фантастика, "Dzienniki gwiazdowe", "The Star Diaries", Полска литература
 | |
 Когато стане дума за автор, за когото е изписано всичко, което може да бъде написано, казано всичко, което може да бъде казано и дискутирано всичко, което може да бъде дискутирано трудно бихме могли да измъдрим нещо ново. Така че всяко едно материалче посветено на „Звездни дневници” на Станислав Лем, би могло да се изчерпи със заглавието, името на писателя и факта, че иде реч за пълното издание. И това би било напълно достатъчно, за да провокира интереса на запаления любител на доброто четиво.
Тук някъде би трябвало да приключи и тази статия, ако авторът и не си представяше леко ироничната крива усмивка, на леко оплешивяващия си главен редактор, който заявява, че подобни уводозаключения не се броят за завършен материал. Така че, нека преминем към въпроса „какво са „Звездни дневници”? Накратко сборник разкази, забавни, иронични, леко пародийни, от които читателя добива усещането за някаква по детски закачлива шеговитост към жанра научна фантастика. Всичко това от един от най-големите в същия този жанр, а именно – Станислав Лем.
Всъщност бихме могли да кажем, че закачки и шеги в „Звездни дневници” можем да видим към почти всяка институция на човешкото общество – модата, маркетинга, науката или дори туризма, а даже и самото общество като такова. И именно това прави сборника интересен – защото е близък, защото иронизира и ни кара да се смеем на неща, които понякога приемаме твърде сериозно. Но и защото под всичко това посочва реални проблеми и заплахи, които въпреки шеговития тон ни карат и да се замислят.
Което всъщност прави пътешествията на Ийон Тихи толкова близки до нас, защото те всъщност са една фантастична, забавна версия на живота, в която можем да се огледаме, да търсим смисъла докато не видим, че всъщност гледаме в отражението на собственото си аз, или това на съседа, ако не ни харесва това, което виждаме, поставено в среда, в която бихме могли да живеем. Ако се казвахме Мюнхаузен или Тихи, естествено.
Но въпреки, че в основата си са забавни, дори смешни, „Звездни дневници” не пропускат да ни покажат и тъжната, по мрачна страна на живота, без излишен драматизъм, без тежки тъмни краски, а някак простичко, ей така между другото, което прави контраста още по-голям. Може би, защото именно така е и отвън, отвъд кориците, където реалният живот се сблъсква с нас, или ние с него.
Дали си заслужават отделеното време? Ни биха си заслужавали само ако Ийон Тихи бе последният прагматичен нормален човек в една полудяла вселена. Тъй като все пак пътешествията му са основно в бъдещите дни, все още си струва да видим как би изглеждал света, ако хората около нас не ни се струваха само малко чалнати, а съвсем откачени.
--
 Повече информация от страницата на ИК „Колибри” |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
