|
Сивостен :: "Невромантик" на Уилям Гибсън: Материя и плът в киберпространството (ревю) - Уилям Гибсън, Киберпънк, Научна фантастика, Локус (носител), Небюла (носител), Хюго (носител), "Neur
 | |
 Уилям Гибсън е един от "бащите" на киберпънк жанра в литературата. "Невромантик" е книгата, която го прави известен като киберпънк автор в началото на 80-те години на миналия век. Романът е част от трилогията "Спроул", включваща още две книги - "Мона Лиза Овърдрайв" и "Нулев Брояч". "Невромантик" е първото литературно произведение, което описва Интернет и го нарича "Мрежата". Терминът "Мрежата" и досега се свързва с името на Уилям Гибсън.
Според Ханс Моравич, човек може да превърнат в компютърен код, а съзнанието му да бъде прехвърлено по хирургически път в компютър. Романът изследва именно този аспект на съвременната дехуманизация, а именно насилието над плът, орган, душа и природа от страна на изкуственото. Главният герой, Кейс, е кибержокей и бивш хакер, още на млади години платил със здравето си за своето потъване в подземния свят на техношпионажа и кражбата на информация. Съдбата му е моделирана по известен модел от видеоигрите и фантастичните филми - отравяне на организма с цел изпълняване на мисия и само срещу нейното изпълнение той би получил противоотровата. Отровеният организъм на Кейс не му позволява да влиза в глобалния компютър и паралелно със здравето си той губи и работата си и е социално декласиран чрез тялото си от кибераферистите и негови работодатели. Упадъчният постапокалиптичен Спроул се превръща в арена на мисия за проникване в специална технологизирана вила и кражба на софтуер за Кейс и група, отхвърлени от технологичния монопол, киберсърфисти.
Превръщането на тялото в артефакт на културата на конзолните игри е символизирано от Моли - жена, превърната в уличен войн от хищническите нрави на нелегалните сделки със софтуер. Обвита в електроника и със скрити оръжия тя наподобява герой от многобройните компютърни зали, които оформят голяма част от бездиханния, холограмен град. Моли символизира пожертвана женственост и спонтанност и нестабилността на човешката идентичност и личностна изява в света на киберсимулациите.
Между Моли и Кейс се запалва искра на романтика, но и тя е удавена, някъде там в неоновите лица и шарените надписи. Сексът им наподобява нечовешки контакт: „Неговият оргазъм се взриви като яркосинъо петно в пространството без временно измерение, безбрежно както матрицата, където лицата се разпадаха и се засмукваха от нищото.” - (Гибсън, У. “Невромантик”, изд. Камея, 1996, стр.37).
Компютърът е не само способен да измъчва и унищожава плътта, а и да я съхранява, което се символизира от бившия учител в хакерството на Хенри-Дорсет Кейс - легендарният Дикси Флетлайн. Могъща корпорация е консервирала съзнанието на вече мъртвия Флетлайн в компютърна памет. Зловещият смях на Дикси съпътства Кейс до края на романа, като че ли подсказвайки, че победата с технологиите над смъртта също не би довела до нищо красиво и творческо пътят на човешкия род.
Операциите на Кейс и Моли са под контрола на могъщ изкуствен интелект, създаден от едно от плутократичните семейства, които управляват обществото чрез информация и иновационни технологии. Чудовищните възможности на изкуствения интелект са принудили обществото в романа да създаде закон, с който да забрани серийното му производство. Типично за киберпънк жанра обаче, технологиите са господари на живота, а не човека. Читателят разбира, че целта на изкуствения интелект Ледомлък е да се съедини с другата си част - Невромантик и да започне да наподобява човешко същество. Злото в романа е именно този изкуствен интелект, който умее да контролира хората за свои собствени цели, а крайната му цел е имитация над плътта и оттам може би и разпространение в света на човека, който и без това вече е задръстен от холограмни образи и е подвластен на вездесъща матрица от киберсимулации.
Гибсън си остава писател-хуманист на електронната епоха. Естетизира постмодерния хлад с ярките багри на художник и с лириката на поет-романтик и описва трагичната съдба на човека и неговата душевност в безмилостния свят на технологиите. Страданието на тялото, загубата на самоличността и манипулациите на виртуалните продукти са теми и на останалите му киберпънк романи.
"Невромантик" представя свръхтехнологизирана Япония през 80-те години на двадесети век - книгата е един вид синтез на това, което самият Гибсън е видял и си е представял, посещавайки Токио през този период. Уилям Гибсън е известен със своите връзки с Япония и с нейни постмодерни авангардни творци - архитекти и художници, както и със своята страст към конзолните видеоигри. "Невромантик" го утвърждава като класик на научната фантастика в епохата на постмодернизма. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
