|
Сивостен :: The Road (2009) (ревю) - Джон Хилкоут, Джо Пенхол, Драма, Постапокалипсис, Приключенски, Трилър, Боб Дженингс, Виго Мортенсен
 | |
 Силна продукция от почти безизвестни режисьор и сценарист – едно сравнително рядко, но изпълващо душата явление. Особено ако се сетим за някои спорни или направо неуспешни ленти от иначе прочути имена. Пък и жанровата комбинация приключенски трилър, клонящ към драма, сама по себе си събужда силно любопитство.
„Пътят” е доста нестандартен филм на постапокалиптична тематика. Историята разказва за баща и син, борещи се за оцеляване в един жесток и опасен свят. Това, което прави изключително добро впечатление, бе пълната липса на клишета, наследени от екзотичната и нашумяла таматика на лентата. Интродукцията не се занимава да ви запознава с историята на трагичните събития, довели света до разруха, вместо което с няколко думи се споменава основното, без да му се предава какъвто и да е политически или национален привкус. Цялата лента е наситена с чист, груб реализъм. Може да се каже, че събитята протичат доста монотонно, но затова пък автентичната и много силна атмосфера ще ви забавлява по своему в течение на цялото приключение. За самия сюжет няма много какво да се каже, без да започна да преразказвам сценария, пък и самите повратни моменти не са толкова много на брой. След всяка сцена обаче, режисьорът е добавил по ретроспекция, запознавайки ви с миналото на главните герои.
„Пътят” засяга някой безсмъртни екзистенциални дилеми и социални спорове. В жестокия постапокалиптичен свят всеки се бори за оцеляване без оглед цената. Индивидът не може да се довери на никого, защото в повечето случаи това би означавало да бъде просто заклан, дали заради обувките или дрехите си. Колкото по-предпазлив в това отношение става човек, толкова по животинско и жестоко става отношението му към заобикалящия го свят. В същото време, моралните ценности и закони напълно губят тежестта си. Човечеството е загубило човешкото у себе си в борбата за оцеляване, а гладът кара хората да вършат нечовешки постъпки. Главните герои, баща и син, представляват една от последните искрици човечност в този свят на убийци, мародери и канибали. Именно те трябва да намерят баланса между двете крайности. Малкото момче олицетворява хуманизма с желанието си да помага и да се доверява на другите, а бащата представлява здравия разум. Силно засегната е също и проблематиката на самоубийството, като избавление при пълна липса на надежда.
За сметка на недотам известните създатели - с малко изключение за автора на оригиналната новела, Кормак Маккарти, върху чието произведение се базира и  "Няма място за старите кучета" от 2007 г. - в актьорския състав има няколко ярки лъча светлина. Ролята на „бащата” е поверена на Виго Мортенсен, а в ролята на починалата майка можем да видим Чарлийз Терон. Дори Робърт Дювал намира своето място на екрана. „Пътят” е един от филмите със сравнително малко всъщност роли, пък и второстепените такива имат доста кратко участие, но това няма негативен ефект върху лентата. Дори обратното – подчертава настроението на отчуждение между персонажите и ни прави по-съпричастни към главните действащи лица.
Както вече споменах, сцените в „Пътят” са доста автентични докато разкриват жестокостите на постапокалиптична Америка, затова ограничението за лица под осемнадесет години е сложено неслучайно. Като цяло, въпреки донякъде дразнещите ретроспекции, това остава един много качествен филм, който горещо ви препоръчвам да гледате, особено ако сте почитател на суровия реализъм. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
