|
Сивостен :: Edge of Darkness (2010) (ревю) - Мартин Кемпбъл, Андрю Бовел, Уилям Монахан, Криминален, Трилър, Бояна Новакович, Габриеле Попа, Дани
 | |
Поне на пръв поглед, "Edge of Darkness" следва да бъде доста силна продукция. Сценарист е отличеният с Оскар за "От другата страна" Уилям Монахан, режисьор - добре познатият поне от двете си ленти за агент 007 и двете постановки на Зоро с Антонио Бандерас Мартин Кемпбъл, а в главната роля най-сетне се завръща Мел Гибсън. И отгоре на всичко това, филмът е базиран на едноименната английска серия от средата на осемдесетте години, наградена в шест отделни категории от Британската филмова академия и смятана за един от особено добрите трилъри с екологичен привкус, заснемани въобще.
При тези предпоставки, или може би точно на техен фон, лентата се оказва малко изненадващо повърхностна. Цялата история се завърта около Том Крейвън (Гибсън), детектив от бостънската полиция, пред чиито очи бива застреляна дъщеря му. Първоначалната версия обаче, че покушението е насочено срещу него, отпада относително бързо, а Крейвън установява, че в дъното на историята стои нелегално производство на оръжие, група активисти и - някак неизбежно - твърде големите корпоративни интереси, за чиито челюсти отделните хора са нищожни хапки.
Не, че от подобна постановка не излиза филм - всъщност, "Edge of Darkness" се гледа, но не носи някакво особено удовлетворение. Действието реално се движи изцяло от желанието за мъст на главния герой, което води до доста двойнствен резултат - наистина, темпото е доста добро, но за сметка на това целият фон остава почти изцяло скициран и сякаш несъществен. А впечатление за претупаност допълнително оставят и твърде голямото количество моменти, в които следващата стъпка му се предоставя на тепсия от околните персонажи, гарнирано с относително слаб и леко изкуствен диалог. Което при положение, че тематиката е отдавна пробита от употреба, сваля качеството още по-ниско.
Самият Мел Гибсън на свой ред изглежда доста овехтял, и то не само заради посивелите коси и прозиращото теме - спокойно може да се каже, че Том Крейвън е състарена версия на незабравимия му Мартин Ригс, дори все още със същата енергия, което не му отива толкова на възрастта. Наистина, ролята общо взето го предполага, а и самото му изпълнение не е толкова лошо само по себе си, но след осем години отсъствие човек определено би очаквал нещо повече.
В заключение, както вече споменах - без да е чак негледаем, "Edge of Darkness" остава порядъчно посредствен филм. И просто не виждам за какво бихте могли да съжалявате, ако по една или друга причина пропуснете да го видите. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|