Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Празният лист (статия) - Конкурс за есе, Конкурси на Сивостен
Празният лист

Автор: Ива Коевска, сряда, 02 юни 2004.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Отгръщам страници всеки ден. Страниците

отгръщат мен всеки миг. Листата се оронват

от дърветата като разгърнати листове от

книга.Оранжевите и пурпурни сълзи на

есента пълнят като черно мастило свежата

зеленикава чистота на листата.

Листа и листове… Зелена, ярка свежест насред пустош, населена със звуци и тишина. Бяла, ярка свежест насред бездна от човешки емоции, мисли и имагинерни образи. Листата и листовете чакат мига на сътворението, когато ще бъдат отгърнати и запокитени във вакуума на Вселената.

Празният лист, празните листове са пепруди без криле и без блясък. Цветният прашец не е докоснал съществата им, за да ги превърне във фина неуловима естетика, която зове своя ясен небосвод.

Празният лист е страх. Той е паника и ужас, той е очакване, надежда и болка. Той е неродено дете, неизречен стон, неизсънувана мечта. Той е неочакван и завладяващ, истински, мой, само мой.

Разтварям старата тетрадка. Тя вика името ми. Гъсто изписаните редове протягат хищни мастилени ръце към мен. Празните им очи се давят в черно-сини сълзи, в мен, в погледа ми, в жежките спомени за горчивите ми часове над тях…

Ситни букви ме дебнат хищно, нанизи от суми и числа се опитват да обвържат вниманието ми, да го задушат. А тези толкова пълни листове пълнят очите ми със солени спомени, с копнежи. Осакатените лица на страниците са изгубили светлата си красота, те крещят, скандират името ми и от кротки пъстроцветни пеперуди са се превърнали в жестоки хищници, в чудовища с пипала от собствената ми ирония.

Ах, тези пълни листове, преливащи в безсмислени плетеници от думи и грозни драсканици… Искам да ги разкъсам и намразя, но, напоени със собствените ми безделие, чувства и мисли, те извикват само тих ужас и съжаление…

Последният лист е още празен. Той не е намачкан, не е пожълтял. Той ме чака, той ме вика с тих, безмълвен шепот. Той чака да се превърне в мен, да го обикна и да го заболя, както той ще заболи, когато го отгърна изписан. Искам да се наведа и зашепна в глухите му нишки колко много го обичам, колко много се нуждая от него. Устните ми докосват гладката, чиста повърхност, в която ще огледам себе си…

А аз… Аз ще го превърна в свой любовник, докато химикалката шари по него, отваряйки в светлата му плът неизлечими рани. Аз ще го обичам, докато опетнявам съществото му; ще го обичам както жрица- своя бог и ще му принеса в жертва себе си. Аз ще го превърна в мраморен олтар, по който ще се стичат бездушни мастилени думи. Аз ще изгоря в него, докато той боли вътре в мен, превърнал се в част от многоликото ми аз. Аз ще флиртувам с него, за да го захвърля с хладна жестокост.

А той… Той, празният лист, ще се превърне в уникално парченце вселена. Той ще прелее в мен. Той ще се превърне в красивата пеперуда, чиито изкуствени крила ще бъдат мое дело, мое творение.

Какво ли име да ти дам? Ти, който си положил в ръцете ми своята невинност, ти си лишен от име и лице. Ти ме плашиш с белотата и чистота си. Сграбчил си сърцето ми в лепкавия хват на паниката и аз се задушавам тук, над теб. Усмихваш се с жестоката усмивка на любим, а в очите ти грее прелъстително пламъче. И аз не мога да ти устоя. Никога не съм могла. Аз искам да ти се отдам с цялото си същество…

Мой бедни, празни листе… Мой принце… Ти си поет без очи и език. Защото ти си още нероден, необикнал, непрогледнал. Моя единствена обич, ти трепериш пред мен, ти стенеш за моята мастилена милувка, а аз все така мога да ти даря единствено себе си и да се надявам, че моят дар за теб няма да те превърне в зло, обезумяло чудовище.

За вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1482






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 2611 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (55) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.