|
Сивостен :: SciFi Series: Paradox (ревю) - Лизи Микъри, Драма, Криминален, Научна фантастика, Сериали, Абигейл Дейвис, Джонатан Слингър, Имън Е
 | |
Тръгнат ли да си отговарят телевизиите на предизвикателствата, т.е. да продуцират програми със сродна тематика в доста близки времеви рамки, резултатът рядко е особено привлекателен, дори без изрично да сравняваме качествата на отделните продукции и да претегляме коя до колко засенчва другата. Не, че британският "Парадокс" е чак мот-а-мо клонинг на "Поглед в бъдещето" - по-скоро мъничкият му далечен братовчед, но при почти едновременното им излизане аналогията просто няма как да се пропусне. Като за съжаление, в неин резултат, много ярко изпъкват и немалобройните му дефекти.
Реално, говорим за "FlashForward" в микромащаб и с малко по-различна предистория. Накратко, астрофизик от Манчестър, зает в британската космическа програма, получава пакети от снимки от събития, по-конкретно катастрофи и престъпления, които обаче предстои да се случат. Съответно, привличайки и екип от местната полиция, д-р Кинг да предотврати предстоящата трагедия.
Не, че идеята на сериала е толкова слаба, пък и "Парадокс", подобно на редица серии от Острова, разчита на по-обикновени персонажи, по-делнична и близка обстановка, хепиендът далеч не е задължителен, или като цяло - предпоставките за нелоша фантастична поредица са налице. Кой знае защо обаче, при реализацията и нещо се е объркало генерално, и в крайна сметка, в едва петте си епизода, серията се гледа чак с труд и известно отегчение.
Може би най-малкият проблем е визията, въпреки че "Парадокс" е свръхпостен дори по разбиранията на Албиона - изглежда сякаш създателите му не са успели да съберат дори достатъчен брой статисти, и местата, попадащи в обектива на камерата, стоят откровено празни. Значително по-горчив вкус обаче оставят други неща. Отпървом, изключително изкуствената игра, граничеща с преиграване, която засенчва някои добри решения в сценария що се отнася до поведението на главните действащи лица, и то гарнирана със също толкова слаб диалог, който просто не успява да замаже пукнатините, както и тук-там претупано действие.
Самите герои, на свой ред, разчитат основно на две-три крайни черти в характера си, от типа на крайната арогантност и сприхавост на Кинг, което може да е подходящо за нещо в стил комикс, но пък е в разрез с уж ежедневността на случващото се на екрана, реално добавяйки още един слой изкуствено покритие към споменатите. Наистина, както стана дума, има много логика в отделни техни действия, но пък общата връзка нерядко куца, липсва мотивация, и на зрителя се налага да си ги доизгражда сам в прекомерно голяма степен.
И отгоре на всичко, за целия си първи, а както изглежда и последен сезон, серията така и не ни загатва даже защо, в края на краищата, с каква цел и как всъщност се случва всичко това. Самите герои също се лутат в недоумение, търсят някакво обяснение, което само по себе си може и да е логично, но след един момент се превръща вече в дразнение, особено като се има предвид, че отговорите им не са толкова разностранни, и в крайна сметка зациклят на едно място. Подобно сценарийно решение сигурно иде да подскаже, че някаква светлина върху мистерията ще бъде хвърлена на по-късен етап, но създателите на поредицата явно не са си направили сметката особено добре.
Все пак, ако сте запалени почитатели на екранната фантастика, евентуално може да поставите заглавието някъде по-назад в списъка си, но имайте предвид, че притегателната му сила се изчерпва изключително бързо - не, че няма напълно с какво да ви изненада, но по-скоро не си заслужава търпението. В противен случай пък, не виждам наистина нито една причина да се спрете на "Парадокс". |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|